„Ако успея да вложа в един кадър природното и произведеното от човека - това за мен е най-стойностният кадър“, каза той в интервю за програма "Хоризонт":
„Винаги намирам време за фотографията! Много от моите кадри са точно с транспортна насоченост - било залез, от който идва трамвай или тролей, или автобус. Или изгрев, или залез, т.е. винаги се стремя да съчетая превозното средство с пейзажа. Отново романтика - обичам природата, обичам изгревите и залезите! Точният ъгъл, точната композиция, точната светлина като се стремя винаги да правя кадрите, така че след това да не се налага допълнителна обработка с различни програми“.
За БНР дългогодишният ватман разказа и как още от дете се е влюбил в трамваите, в които се е возел:
„През зимните месеци, поне по думите на майка ми, не съм можел да стоя на едно място вкъщи и се е налагало да ме изкарва на разходка и тя е решавала да ме качва на даден трамвай - от най-близката спирка до вкъщи пътуваме, а след това се прехвърляме и така кръгчета сме правили, които вероятно са породили моята любов към тези превозни средства.“
На мястото на ватмана реших да седна също по това време, добави Бабамов:
„Въртейки се с трамвая, аз започнах да обикалям из целия град с всички възможни линии - беше интересно да стоя просто зад кабината и да наблюдавам как водачите управляват мотрисата. И с времето се запознах с много ватмани, станахме си приятели и близки - даваха ми да карам понеже времената тогава бяха много по-различни. Но въпреки това запазих стимула да постигнат тази цел, изкарах курс-квалификация за водачи на трамвайна мотриса и започнах работа към Столичния електротранспорт“.
„В началото се возех на трамвай №5 и трамвай №10, понеже преди години въртяха до вкъщи, а сега управлявам старите мотриси, които се помещават и домуват в Трамвайно депо "Банишора", добави Михаил, който предпочита старите пред новите трамваи:
„Новите са един компютър, който когато реши да се повреди, ти не можеш да направиш нищо, докато при старата машина, която е механична - при изгорял двигател или при скъсан карданен вал, ти пак си способен и имаш възможността да я прибереш на собствен ход до парка, в който домува или в най-близката база, за да не задръства движението по улицата“.
„Старите трамваи носят в себе си много история - те носят аромата на старото време, имат чар и са превозили може би милиони пътници, изминали са милиони километри“, подчерта Бабамов:
„Софийският трамвай е обиколил света няколко пъти! Въпросните трамваи съществуват някъде от 1985-та, а тези, с които аз съм израснал вече отдавна не са сред живите, "Мир на тенекиите им!, както се казва. Те са създадени може би 70-те години на миналия век, а тези, които все още се движат, но са все по-рядко срещани, са произведени през 80-те. Но най-старите, които са в движение, понеже имаме и два налични ретро трамвая от едно време - тях не съм имал удоволствието да карам!“.
По думите му те са „малко по-специфични откъм управление, понеже са по-тежки, тъй като навремето всичко е било желязо и дърво“:
„Абсолютно автентични са на вид, реставрирани са почти изцяло. Два различни модела са като едното трамвайче е просто вагонче, моторно, а другото има и едно дървено ремаркенце, което е много сладко и създава реално една композиция. Преди повечето трамваи са били с отделно ремарке, вратите са се отваряли сами от пътниците. Хората са тичали по улицата, за да се качат на трамвая в движение, понеже скоростите са били изключително ниски. Имало е и перденца, което придава още по-голяма романтика на возенето в такава мотриса. Навремето са ги произвеждали и може би са гледали от една страна да е функционално за тогавашната епоха, а от друга страна е имало чар и уют в самия пътнически салон“.
В ефира на "Хоризонт" Бабамов обясни и защо днес още можем да видим пердета в трамвая:
„Ватманите на старите трамваи имат пердета, понеже кабината не е със затъмнено стъкло - никой не обича да бъде наблюдаван по време на движение. Освен това вечер, когато се пусне осветлението за пътниците, тази светлина рефлектира в челното стъкло и пречи на видимостта на водача напред да наблюдава пътната обстановка - винаги един водач трябва да бъде съсредоточен в пътя, както и да чува какво се случва с машината“.
„Винаги очите и ушите на водача трябва да са на 100“, изтъкна Михаил, както и че е изключително опасно да се пресича пред трамвай „или каквото и да било превозно средство на градския транспорт най-вече, понеже те са големи и тежки“.
„Със слушалки, без да се огледа човек и с телефон в ръка - това е абсолютно недопустимо и е стрес, както за водача, който трябва да спре аварийно, така и за човека, ако се случи нещо“, каза Бабамов, както и напомни, че „в Наредбата за пътна безопасност и в Закона за движение по пътищата ясно е вписано това, че трамваят е с предимство дори пред пешеходец“.
В момента Михаил е част и от екипа на Столичния тролейбусен транспорт, т.е. следващото му професионално поприще е тролеят. По думите му в София този вид транспорт е най-развит – „с най-много линии, най-много нови тролейбуси, като разбира се имаме все още и шест броя, ако не се лъжа от класическият "Икарус 280 Т".
Работил е в сферата и в чужбина, където придобива и квалификацията си да управление на автобуси:
„Заминаването ми в Германия беше породено от моето желание да видя как живеят хората извън България. Там фирмата, в която работех, беше частна, като спомагателна на градския транспорт и предоставяше възможност да изкараш шофьорски курс за автобус. Курсовете там и в България нямат абсолютно нищо общо – учи се от дебели учебници на немски и ако не си се научил, плащаш след товадоста сериозна сума, за да се явиш на поправителен изпит. Изкарах си изпита успешно със сертификат, а след това имаш теория, която може да изкараш на различни езици и после трети, заключителен изпит пак се състои от две части – практика с теоретична част преди кормуването. И след като изкарах курса се преместих от поделението с малките бусчета към градските линии. За отрицателно време свикнах с габаритите на машината, може би защото съм имал много малък и бегъл допир с тир“.
По думите му, в Германия „нещата са много уредени специално в тази сфера - човек има сигурност на работното място, има спокойствие и управлява изцяло чисто нови машини. Има и дрескод, т.е.униформено облекло, което носиш с удоволствие“.
„В Германия управлявахме едни по-специфични състави, които се състояха от къс автобус, за който имаше закачено ремарке и цялата тази композиция беше 23 метра, което си е наистина пищен размер. Наистина се влюбих в тази машина без изобщо да очаквам някога или да съм мислел, че ще стигна до момент“, каза още Михаил Бабамов.
„Ти ръководиш машината, ти казваш накъде тя ще отиде, докато при трамвая разликата е, че първите 5 години трамваят управляват теб, а след като навършиш 5 години като ватман - ти започваш да управляваш трамвая. И в това има много логика, защото трамваят се кара лесно, но се спират трудно поради не толкова доброто сцепление между колелата и релсите, защото са железни“, подчерта той:
„Автобусът пък спира по-лесно и по-бързо, но е много по-отговорно превозно средство, защото наистина там си ти - ти си очите, ушите и всички действия, свързани с комфорта на пътниците!“.
Цялото интервю с Михаил Бабамов може да чуете в звуковия файл.
"Fall on me" е песента, с която световноизвестният тенор Андреа Бочели представи сина си Матео през 2018-а година. Младият Бочели ще има концерт у нас на 11 юни в Античен театър - Пловдив . Матео е на 27 години, а през 2023-та издаде и своя дебютен албум. Младият талант даде първото си интервю преди концерта в България за "Понеделник вечер"...
Оксана Цветанова е директор на Регионалната библиотека „Хр. Смирненски“ в Плевен“. Работи от 1989 г. в културния институт. Владее италиански, руски, английски и немски език. Как ще се развива библиотеката, какви проекти се реализират, за да стане привлекателно място в града? Латинка Светозарова разговаря с Оксана Цветанова в звуковия файл.
През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов. Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Той е основател и диригент на редица певчески формации, а негови възпитаници са стотици..
Отец Стоил е свещеник в Ракитово. Служи в храма "Света Неделя". Родом е от Велинград. Носи името на дядо си Стоил. За здраве и изцеление баба му го водила от малък по църкви и манастири, защото е бил болнаво дете. От нея е закърмен с любов към Бога, който го води към дверите на църквата, в която служи вече 26 години. "Ние всякога трябва..
На София филм фест гост бе и черногорският театрален и филмов продуцент Никола Вукчевич . Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците Във филма си "Крепост на силата" той сблъсква войната и религията, за да разберем какво е кодът на честта и колко важна е ролята на саможертвата не само за времето,..
През 2002-ра босненският режисьор и сценарист Данис Танович печели "Оскар" за чуждоезичен филм със заглавието "Ничия земя". Тази година, за София филм фест, той дойде, за да представи новия си филм "След края на лятото" . История, развиваща се на красив хърватски остров ни запознава с жена, която изследва сложната същност на семейните връзки и..
"В момента трябва да преформатираме цялата матрица на Европейското икономическо сътрудничество , защото Европа е изправена пред необходимостта да генерира, да създаде и то на базата на много широк консенсус собствена икономическа и финансова доктрина, защото Европа е в тежка рецесия, на границата на икономически колапс , който до голяма степен, за..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
"Очаква се новозеландско, дълбоко замразено агнешко, което вече е влязло в България. Вече е в пещерата на Али Баба, започват да го разфасоват ...