„Ако успея да вложа в един кадър природното и произведеното от човека - това за мен е най-стойностният кадър“, каза той в интервю за програма "Хоризонт":
„Винаги намирам време за фотографията! Много от моите кадри са точно с транспортна насоченост - било залез, от който идва трамвай или тролей, или автобус. Или изгрев, или залез, т.е. винаги се стремя да съчетая превозното средство с пейзажа. Отново романтика - обичам природата, обичам изгревите и залезите! Точният ъгъл, точната композиция, точната светлина като се стремя винаги да правя кадрите, така че след това да не се налага допълнителна обработка с различни програми“.
За БНР дългогодишният ватман разказа и как още от дете се е влюбил в трамваите, в които се е возел:
„През зимните месеци, поне по думите на майка ми, не съм можел да стоя на едно място вкъщи и се е налагало да ме изкарва на разходка и тя е решавала да ме качва на даден трамвай - от най-близката спирка до вкъщи пътуваме, а след това се прехвърляме и така кръгчета сме правили, които вероятно са породили моята любов към тези превозни средства.“
На мястото на ватмана реших да седна също по това време, добави Бабамов:
„Въртейки се с трамвая, аз започнах да обикалям из целия град с всички възможни линии - беше интересно да стоя просто зад кабината и да наблюдавам как водачите управляват мотрисата. И с времето се запознах с много ватмани, станахме си приятели и близки - даваха ми да карам понеже времената тогава бяха много по-различни. Но въпреки това запазих стимула да постигнат тази цел, изкарах курс-квалификация за водачи на трамвайна мотриса и започнах работа към Столичния електротранспорт“.
„В началото се возех на трамвай №5 и трамвай №10, понеже преди години въртяха до вкъщи, а сега управлявам старите мотриси, които се помещават и домуват в Трамвайно депо "Банишора", добави Михаил, който предпочита старите пред новите трамваи:
„Новите са един компютър, който когато реши да се повреди, ти не можеш да направиш нищо, докато при старата машина, която е механична - при изгорял двигател или при скъсан карданен вал, ти пак си способен и имаш възможността да я прибереш на собствен ход до парка, в който домува или в най-близката база, за да не задръства движението по улицата“.
„Старите трамваи носят в себе си много история - те носят аромата на старото време, имат чар и са превозили може би милиони пътници, изминали са милиони километри“, подчерта Бабамов:
„Софийският трамвай е обиколил света няколко пъти! Въпросните трамваи съществуват някъде от 1985-та, а тези, с които аз съм израснал вече отдавна не са сред живите, "Мир на тенекиите им!, както се казва. Те са създадени може би 70-те години на миналия век, а тези, които все още се движат, но са все по-рядко срещани, са произведени през 80-те. Но най-старите, които са в движение, понеже имаме и два налични ретро трамвая от едно време - тях не съм имал удоволствието да карам!“.
По думите му те са „малко по-специфични откъм управление, понеже са по-тежки, тъй като навремето всичко е било желязо и дърво“:
„Абсолютно автентични са на вид, реставрирани са почти изцяло. Два различни модела са като едното трамвайче е просто вагонче, моторно, а другото има и едно дървено ремаркенце, което е много сладко и създава реално една композиция. Преди повечето трамваи са били с отделно ремарке, вратите са се отваряли сами от пътниците. Хората са тичали по улицата, за да се качат на трамвая в движение, понеже скоростите са били изключително ниски. Имало е и перденца, което придава още по-голяма романтика на возенето в такава мотриса. Навремето са ги произвеждали и може би са гледали от една страна да е функционално за тогавашната епоха, а от друга страна е имало чар и уют в самия пътнически салон“.
В ефира на "Хоризонт" Бабамов обясни и защо днес още можем да видим пердета в трамвая:
„Ватманите на старите трамваи имат пердета, понеже кабината не е със затъмнено стъкло - никой не обича да бъде наблюдаван по време на движение. Освен това вечер, когато се пусне осветлението за пътниците, тази светлина рефлектира в челното стъкло и пречи на видимостта на водача напред да наблюдава пътната обстановка - винаги един водач трябва да бъде съсредоточен в пътя, както и да чува какво се случва с машината“.
„Винаги очите и ушите на водача трябва да са на 100“, изтъкна Михаил, както и че е изключително опасно да се пресича пред трамвай „или каквото и да било превозно средство на градския транспорт най-вече, понеже те са големи и тежки“.
„Със слушалки, без да се огледа човек и с телефон в ръка - това е абсолютно недопустимо и е стрес, както за водача, който трябва да спре аварийно, така и за човека, ако се случи нещо“, каза Бабамов, както и напомни, че „в Наредбата за пътна безопасност и в Закона за движение по пътищата ясно е вписано това, че трамваят е с предимство дори пред пешеходец“.
В момента Михаил е част и от екипа на Столичния тролейбусен транспорт, т.е. следващото му професионално поприще е тролеят. По думите му в София този вид транспорт е най-развит – „с най-много линии, най-много нови тролейбуси, като разбира се имаме все още и шест броя, ако не се лъжа от класическият "Икарус 280 Т".
Работил е в сферата и в чужбина, където придобива и квалификацията си да управление на автобуси:
„Заминаването ми в Германия беше породено от моето желание да видя как живеят хората извън България. Там фирмата, в която работех, беше частна, като спомагателна на градския транспорт и предоставяше възможност да изкараш шофьорски курс за автобус. Курсовете там и в България нямат абсолютно нищо общо – учи се от дебели учебници на немски и ако не си се научил, плащаш след товадоста сериозна сума, за да се явиш на поправителен изпит. Изкарах си изпита успешно със сертификат, а след това имаш теория, която може да изкараш на различни езици и после трети, заключителен изпит пак се състои от две части – практика с теоретична част преди кормуването. И след като изкарах курса се преместих от поделението с малките бусчета към градските линии. За отрицателно време свикнах с габаритите на машината, може би защото съм имал много малък и бегъл допир с тир“.
По думите му, в Германия „нещата са много уредени специално в тази сфера - човек има сигурност на работното място, има спокойствие и управлява изцяло чисто нови машини. Има и дрескод, т.е.униформено облекло, което носиш с удоволствие“.
„В Германия управлявахме едни по-специфични състави, които се състояха от къс автобус, за който имаше закачено ремарке и цялата тази композиция беше 23 метра, което си е наистина пищен размер. Наистина се влюбих в тази машина без изобщо да очаквам някога или да съм мислел, че ще стигна до момент“, каза още Михаил Бабамов.
„Ти ръководиш машината, ти казваш накъде тя ще отиде, докато при трамвая разликата е, че първите 5 години трамваят управляват теб, а след като навършиш 5 години като ватман - ти започваш да управляваш трамвая. И в това има много логика, защото трамваят се кара лесно, но се спират трудно поради не толкова доброто сцепление между колелата и релсите, защото са железни“, подчерта той:
„Автобусът пък спира по-лесно и по-бързо, но е много по-отговорно превозно средство, защото наистина там си ти - ти си очите, ушите и всички действия, свързани с комфорта на пътниците!“.
Цялото интервю с Михаил Бабамов може да чуете в звуковия файл.
Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..
Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" . За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..
На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..
Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното хореографско училище. Заедно със съпруга си Христо Иванов (изтъкнат хореограф, в момента художествен ръководител на ансамбъл "Загоре") са ръководели международни семинари по български танци в..
Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език. Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..
Името на проф. Александър Чирков е синоним на модерната кардиохирургия в България. Проф. Чирков не просто основава болница "Света Екатерина", той дарява надежда и живот на хиляди българи. Десетилетия след първата трансплантация на сърце у нас, неговото дело продължава да вдъхновява. „Още от първия ден аз забелязвам каква огромна разлика съществува..
Актьорът Константин Икономов от Сатиричния театър е гост в поредицата "Магията на театъра" . Той има ярко присъствие на сцената и впечатлява със своите превъплъщения в различните образи. Константин Икономов завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2005 год. в класа на проф. Пламен Марков . След това работи в театъра в Стара Загора. А по-късно на..
" Не знам колко струват колите. Те не са наши . Дадени са от човек, който също е ощетен от това управление и каза, че понеже продава бизнеса си, продава..
В "Нощен Хоризонт" гости по темата за отпуските на учителите, как почиват през лятото учителите - това коментират Дора Терзиева - старши учител в ДГ..
Обществената поръчка за десет нови автобуса до Витоша е провалена. Явили са се двама участници, като единият е бил отстранен по формални причини...