"Баща ми бояджията" на 50!

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Лора Търколева разказва за ''Баща ми бояджията'' в предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 22 февруари отбелязваме половинвековния юбилей от премиерата на "Баща ми бояджията", първия роден филмов мюзикъл.

Въпреки че лентата на режисьора Стефан Димитров е от 1974-а, действието се развива на Нова година през 30-те.

Учителят по история Андреев остава без работа в навечерието на празника. Безпаричието го притиска. С децата си Андреев посещава братовчеда Спас, за да помоли за заем, но разбира, че и роднината е изгонен от работа и не може да му помогне.

Семейството скита по софийските улици и наблюдава забавленията на околните. Уморени и премръзнали, бащата и децата се насочват към дома, но пътьом срещат съсед. Богат фабрикант. Той им разказва, че чака важни гости за вечеря, а къщата му не е боядисана. Предлага много пари, ако всичко е готово до 16.00 ч.

Учителят с радост се съгласява. Богатият мъж отива със семейството си у приятели. В уречения час всичко е готово, но фабрикантът се обажда по телефона с веста, че всъщност няма да се прибере до 3 януари.

Ядосан от нечестната постъпка учителят бояджия събира близките си на богата вечеря.

Това е представянето на филма, което можете да срещнете, ако решите да си го припомните. А "Преди всички" по "Хоризонт" го припомня с музика и архивни записи от Златния фонд на радиото и от програмите "Хоризонт", "Христо Ботев" и "Радио София", съхранили гласовете на обичани творци.

Коста Цонев участва във филма в звездната компания на Невена Коканова, Светослав Пеев, Климент Денчев, Ицхак Финци, Джоко Росич, Невена Мандаджиева и Георги Парцалев. Сценарият е на брат му Васил Цонев, писател сатирик, известен с псевдонима Дон Базилио. Светослав Пеев го определя като "уникален" заради "невероятното чувство за хумор". Иначе пишел и говорел работи като за лагер в онези години. Но всички всичко му прощавали.

И наистина: с чувство за хумор Васил Цонев описва собственото си детство, изживяно с братята Коста и Иван. Детство, което, освен на екран, живее и на страниците на сборника "Едно време в "Овча купел", възкръснал през 2021-ва с новото издание "Баща ми бояджията". Редакторът на книгата Гергана Димитрова казва:

"В книгата има много повече от това, което може да се види във филма, избрани са само отделни моменти от книгата, отделни разказчета, в едно цяло. Основен герой във филма е бащата, докато в книгата не е точно така. Всъщност има още един филм, продължение на "Баща ми бояджията", който се казва "Чичо кръстник" и той разказва за този много колоритен герой, но в "Баща ми бояджията" част от историите, които се случват на чичо кръстник, са предписани на бащата."

Истинският баща на братя Цоневи е изигран от сина Коста. Коста пък е изигран от Кирил Петров, потомък на братя Миладинови, дете звезда в обичани филми и колега радиожурналист, оставил следа и в националното радио.

"Момченцето, което носи в джоба си кокоша глава, е самият Коста Цонев като малък", уточнява Димитрова.

Какво друго, отвъд кокошата глава, влиза в рецептата за успех на "Баща ми бояджията"? Една от останалите съставки обяснява отново Гергана Димитрова:

"Самият Васил Цонев разказва изключително колоритно. Историите са много забавни. През цялото време се заливаш от смях, въпреки че все пак разказва за едно много бедно, тъжно детство, когато те се опитват по всякакъв начин да преодолеят това, че не им стигат пари, и успяват по много изобретателен начин да си доставят удоволствие и да прескачат препятствията."

Друга вълшебна съставка е актьорският талант. На 70 Коста Цонев казва, че още се чувства дете. Освен това иска да изиграе всичко. Ролите си обсъжда не само с баткото Васил, но и с другия си брат – архитекта Иван, емигрирал далеч от България.

"Веднъж брат ми от Австралия, като дойде, той имаше малко по-друго възпитание, защото той отдавна е напуснал България... Като ме видя в "Дон Кихот" каза: "Браво, браво! Ето такива роли трябва да играеш. Дума да не става, да не вземеш да играеш някои отрицателни роли. Ще те намразят хората! Само хубави роли ще играеш!". Аз му казах: "Мили мой братко, добрият актьор е всеяден. Ето затова има един велик Лорънс Оливие, едни големи американски артисти. Никой не се ограничава с това да бъдат или бандити, или философи, или комици. Те всичко играят. Те са всеядни. Това е и моята мечта – да мога да изиграя всичко", разказва Цонев пред БНР.

А всичкото включва и нелеката задача да изиграеш един от родителите си.

Във филма "Баща ми бояджията" музиката е поверена на Петър Ступел и Константин Драгнев. Уважението към тях и останалите творци в екипа провокира акад. Пламен Карталов и през 2021-ва историята на семейството вече се играе в Софийската опера и балет.

"Артистите общуват като оперни артисти. Бръснарят например е един истински бас, да не говоря за другите. Това ми даде кураж. Викам: "Щом драматичните артисти пеят като оперни, защо оперните да не станат драматични актьори?!". Но аз бях много голям приятел с Петър Ступел и това носталгично усещане към него ми даде също така едно възбуждане на духа негова музика да звучи на живо. Предизвикателството е много силно, вълнуващо и аз съм се постарал някои места от спектакъла да ги запазя като цитати от филма. Това е един поклон към голямото творчество на екипа", казва режисьорът Карталов.

В ролята на учителя Андреев, изиграна от Коста Цонев, влиза Калин Врачански.

От състава на филма в оперния мюзикъл е Светослав Пеев:

"Всяка Нова година се излъчва, гледат го хората, говорят, че пак са го гледали, и много се зарадвах, когато разбрах, че в операта ще се направи "Баща ми бояджията". И за моя радост ме поканиха и мене да си играя моята роля. Моята роля е без пеене, един нервен човек, който са излъгали да боядисват къщата му, пък нищо не е станало. Аз съм поласкан от тази покана“, споделя Пеев, който никога не си е представял, че сценарият за филмов мюзикъл може да се претвори в оперен.

Пеев може и да не пее, но музикалните заложби на артистите от 70-те впечатляват Карталов. Посланието е ясно: "Всеки ден може да бъде Нова година, когато в душите искри настроение и оптимизъм!".

Оптимизъм звучи от музиката на Петър Ступел не само в "Баща ми бояджията".

"Никога не съм си броил песните и просто отговарям, че много песни съм написал, дали са 500, дали са 1000, не знам. На мене ми стига, като тръгна някъде на път, да ме догони някоя моя песен. Най-много обичам да пиша песни по хубави стихове. След това търся добър изпълнител на тези песни. За хубавата песен трябват хубави стихове, хубава музика и сладкоглас певец", разказва Ступел през 1983 г. на малките радиослушатели.

Връзката му с литературата изглежда неизбежна. За него композиторът Кристиян Бояджиев, чиито родители били близки със Ступел и съпругата му, казва: "Петър Ступел в музиката и в пантеона на културата ни е това, което е Валери Петров в литературата и в поезията в същия този пантеон". "За детската ни песен той е като Иван Вазов", според писателя Стефан Цанев. "Рядко се среща творец с такава чувствителност към езика и огромната му изразна скала – от ъгловатата сатирична гротеска до най-ефимерната лирика. Петър Ступел извлича, разкрива и обогатява всеки поетически нюанс, доосмисля го със средствата на музиката", пише музикологът Леа Коен. Пример за това са песните му по стихове на Джани Родари в превод на Валери Петров, както и ораторията му "Поема за Япония" по японски стихове, изпълнена за първи път в Страната на изгряващото слънце.

Началото за композитора Ступел обаче е съвсем близо. То е точно тук, в БНР, при това по покана на поетесата Леда Милева, захванала се с детско-юношеските предавания на радиото. Ето част от разговора на Милева, Ступел и още един голям композитор – Александър Райчев, през 1979 г.:

"Микрофонът е като ламя, шегувахме се с Мара Пенкова. Гълта думи, гълта страници и все е гладен. Още в самото начало почувствах нужда от музика и песни в детските предавания, от композитор, който да бъде постоянно под ръка. Някой ми препоръча студента от Музикалната академия Петър Ступел. Когато след няколко дни се срещнахме, той ми се видя прекалено млад в своето тънко пардесю и под нахлупената си барета. Но все пак, за да видя какво може, му дадох няколко стихотворения с молба да направи по тях песни. Между тези стихотворения бе и моето "Зайченцето бяло", на което бе съдено, благодарение на хубавата мелодия, която му съчини Петър Ступел, да стане една от любимите детски песни.

Тука пред микрофона сме двамата тогавашни студенти от Консерваторията – Александър Райчев и Петър Ступел. Така се представихме на другарката Леда Милева. Бяхме слаби тогава, млади. Тя ни каза, че има нужда от музикален сътрудник и това малко ни смути. Тя каза: "Какво ви смущава?". Ние казахме: "Можем да работим обаче само двамата. Поотделно няма да можем". И тя се усмихна и каза: "Ще видим, ще се опитаме да уредим нещо". И тогава помня, имаше даже един счетоводител, с него говориха как да уредим, защото това е специален случай – имаме една щатна бройка, а трябва да работят двама души. Стана така, че няколко години, докато бяхме студенти, работехме на една заплата и си я деляхме. И бяхме безкрайно щастливи!".

Освен щастливи, приятелите Ступел и Райчев били и работливи. Кристиян Бояджиев вижда Петър Ступел като здраво стъпил на земята:

"Земен човек. Понякога, когато чуваш музиката му, имаш чувството, че политваш. Чуваш една мелодия на Петър Ступел и я запомняш за цял живот!".

Така е и с "Баща ми бояджията" вече половин век. И музиката, и сценарият, и играта в първия ни филмов мюзикъл остават доживотна творческа присъда за позитивизъм.

Затова не е чудно, че неведнъж песните от филма са изпълнявани в нашето Първо студио.

Тази вечер, отново в него, ще се насладим на композиции на Петър Ступел като част от програмата на концерта на Биг бенда под надслов "Мост между поколенията".

От 19.00 ч. ще звучат златни български хитове на композиторите Йосиф Цанков, Тончо Русев, Вили Казасян, Борис Карадимчев, Атанас Бояджиев, Емил Георгиев, Светозар Русинов, Александър Бръзицов, Стефан Димитров, Развигор Попов, Асен Гаргов, Николай Арабаджиев, Зорница Попова, Димитър Бояджиев и Мария Ганева. Разбира се – и на Петър Ступел.

Песните им ще изпълнят млади поп певци и групи, лауреати на национални и международни конкурси. За първи път Биг бенда ще дирижира Георги Милтиядов. Заповядайте и се заслушайте, за да се сгреете със спомена за златни хора на изкуството.

Така, както се опитахме да ви сгреем със спомена за "Баща ми бояджията".

Чуйте в звуковия файл!

Снимки в публикацията: БГНЕС, Съюз на българските композитори, Софийска опера и балет