Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Андрей Ризенко: Във войната рейтингите нямат значение, важен е фронтът

| Интервю
Снимка: FB / Tetiana Staneva

Успешни морски операции и ад в Авдеевка. Така изглежда на пръв поглед моментната снимка на пълномащабната война в Украйна. Две години вече украинците отблъскват руската агресия. Войната е навсякъде и във всичко. В Киев успехите и неуспехите на фронта се измерват с това на колко хора вече животът е съсипан.

Украинците вече не вярват в бързия успех и знаят, че руската война срещу тях ще продължи много дълго. Боят се от мобилизацията, макар да знаят, че е неизбежна. Вярват на армията, а според последните социологически прочувания 90 процента от тях все още са убедени в способностите на генерал Валерий Залужни, докато одобрението за президента Володимир Зеленски спада до 60 на сто.

В същото време са убедени, че новият главнокомандващ - генерал Олександър Сирски, заслужава да му бъде даден шанс и се надяват, че той ще го използва по най-добрия начин. Трябва нещо да се промени, за да бъде приключена войната, смятат киевчани.

С тези впечатления от Украйна се завърна специалният ни пратеник Марта Младенова. Една от многото й срещи в Киев беше с експерта по военноморско стратегическо планиране Андрей Ризенко.

"Във войната рейтингите нямат значение, важен е фронтът и осигуряването му с ресурси, защото "политическият шум" само вреди на армията", казва той. 

"Преди днешния ден "Цезар" беше просто салата." Това е една от шегите, които се появиха в социалните мрежи след поредната успешна украинска операция, при която големият руски десантен кораб "Цезар Куников" беше потопен. Когато говорим обаче за военна стратегия, черният хумор в социалните мрежи няма значение. Важни са резултатите:

"Кримските атаки са много ефективни, защото руснаците се почувстваха застрашени и преместиха модерните си военни кораби от Севастопол в Новоросийск. Продължаваме да ги потискаме и да не им позволяваме да приложат тяхната тактика за контрол във водите на Черно море", коментира в Киев Андрей Ризенко, специалист по военно стратегическо планиране със сериозен опит в НАТО. Кариерата на Ризенко е свързана с военноморския флот.

Танк с украински бойци край Бахмут, 5 февруари 2024 г. Снимка: АФП

"За съжаление, Украйна не притежаваше морски флот. Това не е добре. Казвам го на всекиго, Украйна трябва да има флот."

Според Ризенко, за разлика от руския флот с огромните му кораби, Украйна трябва да заложи на малки и трудно откриваеми плавателни съдове. Колкото по-голям е корабът, толкова по-лесно е да бъде намерен и поразен.

"Именно това прави Украйна. След като нямаме военни кораби, разработихме морски дронове. Засега това са основно камикадзе дронове, с които може да се стреля. Все повече обаче се работи по разработването и на мултифункционални летателни апарати, които могат да се използват в операции по търсене и спасяване и за неутрализиране на морските мини."

И отново към черния хумор - "Държавата без флот съсипа Черноморския флот на Русия" и "От Украйна с любов". "Добър вечер, ние сме от Украйна" е послание, което може да се види навсякъде - по колите, графитите по сградите, стълбовете - заради схващането, че украинските войски поздравяват по този начин противника преди да го победят. В морските операции обаче място за поздрави няма.

"Използвайки разузнавателни данни, дроновете могат да бъдат изстреляни към руските пристанища и корабите. Но знаете ли, много такива летателни апарати бяха използвани, а твърде малко кораби бяха потопени. С дронове плавателните съдове могат да бъдат сериозно повредени, но е трудно да бъдат потопени. Причините са много. Повечето от корабите, които потопихме, бяха ударени с крилати ракети. С дронове нанесохме повреди, които извадиха руски кораби от строя за седмици и дори за месеци."

По думите на Андрей Ризенко, дроновете са един от факторите, които променят начина на водене на войната. Освен това са доста по-евтини от класическите оръжия.

"За разработването им могат да се използват цивилни технологии. Обучението за работа с тях може да се случи много по-бързо, за разлика от обучението на военните пилоти на изтребителите Ф-16, което отнема една година. При операторите на дронове говорим за една седмица. Именно затова залагаме толкова много на разработката на дронове и инвестираме в тях."

Но не може да се разчита единствено на дронове.

"Първо, защото руснаците също разработват дронове. Освен това развиват тактики за отблъскване на дронови атаки. Тези летателни апарати имат своите слаби места, от които руснаците могат да се възползват. Възможно е всички дронове да бъдат свалени в един ден. През цялото време трябва да се прави оценка на ефективността."

Украинската контраофанзива не постигна целите си миналата година, признава Ризенко:

"Имам усещането, че тази контраофанзива трябваше да започне по-рано - може би през април, а не през юни. Руснаците не стояха със скръстени ръце, а градяха отбранителни линии. Операциите за освобождаването на Харков и на Херсон през 2022-а бяха успешни, защото руските сили не бяха готови за отбрана. Ако си спомняте, в Харковска област контраофанзивата беше проведена в рамките на няколко дни и нашите войски настъпваха с между 30 и 50 километра дневно. Просто нямаше как руснаците да удържат позициите си."

генерал Валерий Залужни  Снимка: ЕПА/БГНЕС

Военният експерт оценява като грешка на генерал Залужни разделянето на силите в няколко точки на нападение. Удържането на позициите при Бахмут (а може би сега и Авдеевка) е отнело твърде много ресурси на украинските въоръжени сили, но това не е единственият проблем.

"Сега е различно. Може би Украйна разчиташе, че ще получи повече западно оръжие. Със забавянето на контраофанзивата руснаците се подготвиха по-добре. Но все пак - Украйна се отбранява срещу втората по големина армия в света. А ние сме може би на 15-о място, не съм сигурен. Във всеки случай руската армия е много по-голяма от нашата."

При настъпателни операции обаче - каквато е контраофанзивата, е необходимо числово предимство поне 3 към 1 в полза на настъпващата армия, отбелязва Ризенко, според когото отговорността за неуспеха от миналата година е споделена. Недостатъчните доставки на западно оръжие донякъде са следствие на водените преговори - съответно топката е в полето на президента Володимир Зеленски и на екипа му. Планирането на контраофанзивата обаче е отговорност на военното командване - т.е. на генерал Залужни, който би трябвало да е бил наясно с какво разполага и със забавянето на обещаните доставки.

"Уволнението на главнокомандващия на въоръжените сили от върховния главнокомандващ - президента, е почти рутинен процес. Това е напълно нормално. Но подходът трябваше да е друг - трябваше да се случи по по-зрял начин. Може би основната причина за уволнението на Залужни са били някакви политико-военни търкания между двамата. Също така е възможно чуждестранните партньори да са имали забележки към военните операции."

Ризенко очаква да види как новият главнокомандващ Олександър Сирски ще води армията, тъй като от една страна е запознат със случващото се на фронта, от друга - има нов екип и нов подход. Каква ще бъде следващата контраофанзива?

"Нашата следваща контраофанзива може да бъде свързана с удари по Крим от Херсонска област. Това не е далеч от мястото, където проникнаха морските части на левия бряг на Днепър. Разстоянието е около 80 километра. В същото време руснаците са концентрирали 500 000 души в Украйна към момента. Това е три пъти повече в сравнение с началото на войната. Нали разбирате? Половин милион! Това е огромен брой войници. Ако само се отбраняваме, имаме нужда от 200 000-300 000 души. А за да организираме контраофанзива, нашите войски трябва да превъзхождат техните по численост на фронта. Важното е да се държи инициативата и врагът да бъде под постоянен натиск", заяви военният експерт Андрей Ризенко. Вярва ли в победата?

"На война никой не може да гарантира 100 процента победа. Всъщност, всички са губещи."

Защото кръвта на толкова много хора и от двете страни на фронта се пропива в украинската земя, а войната разбива живота на милиони - в Украйна и извън нея. Важното е войната да не бъде изгубена, казва Андрей Ризенко, убеден, че родината му има суверенно право на своите международно признати граници. Това обаче означава "да не се изгуби войната", победата е много повече - траен и справедлив мир, основан на демократичните ценности. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Спирала от избори през 2024 г. силно разклати здравината на държавните финанси

След като България навлезе в спирала от предсрочни парламентарни избори, здравината на държавните финанси силно се разклати.  За догодина се оформя сериозен дефицит, който мнозина очакват да надхвърли 3%, въпреки заявката на служебния кабинет. Причината е, че разходите, особено в частта им за персонал, са изключително раздути, а повечето..

публикувано на 22.12.24 в 13:59

Полицията е взела всички необходими мерки за охрана на празничните базари

Министърът на вътрешните работи Атанас Илков увери, че полицията е взела всички необходими мерки за охрана на празничните базари. Той заяви, че няма информация за заплахи с действия, подобни на тазседмичното смъртоносно нападение на коледен базар в германския град Магдебург:  5 станаха жертвите на нападението на коледния базар в Магдебург..

публикувано на 22.12.24 в 13:57

Мъж загина при ПТП на АМ "Струма" край Бобошево

30-годишен мъж беше ударен от камион и загина на автомагистрала "Струма" край Бобошево, съобщиха от Областната дирекция на полицията в Кюстендил. Инцидентът станал около 9,30 ч. тази сутрин. Неясно по какви причини, но камионът, управляван от гръцки гражданин,  е навлязъл в аварийната лента и с ремаркето е ударил стоящия до спрял лек..

публикувано на 22.12.24 в 13:47

За бизнеса 2024-та е годината на Шенген. А еврозоната?

България в Шенген - на два пъти 2024-та. Най-накрая пълноправно членство. Сега страната ни поглежда с оптимизъм и с повече самочувствие и към еврозоната . С огромно притеснение за бюджета обаче. Раздути разходи срещу скромни приходи и риск за финансовата стабилност на държавата.  България и Румъния вече са пълноправни членове на Шенген..

публикувано на 22.12.24 в 13:47

Съдебната власт си остана на дъното на общественото доверие и през 2024-та

И през 2024 съдебната власт си остана на дъното на общественото доверие.  А политическата нестабилност още повече засилили усещането, че разделението на властите е просто декларация.  Кои събития и процеси белязаха съдебната 2024?  2024-та се превърна и в година на знакови политически раздели 2024-та на бързи обороти с проф. Петър..

публикувано на 22.12.24 в 13:35
Димитър Главчев

Димитър Главчев стана първият премиер, избран от "домовата книга"

Оказа се, че служебното правителство, с премиер Димитър Главчев, управлява България най-дълго през тази година. За първи път премиерът беше избиран от т.нар. "домова книга". "Домовата книга" обаче се оказа пълна с хора, които "не искаха да стават цар", както се казваше в една приказка.  2024-та на бързи обороти с проф. Петър Стоянович, Петьо..

публикувано на 22.12.24 в 13:13

От фотоапарат до съпруг за кръстницата - какво искат кипърските деца от Дядо Коледа

От боички и фотоапарат Polaroid, през коте до... съпруг за кръстницата, са сред подаръците, за които кипърските деца молят Дядо Коледа да им донесе тази година. За 11-та година кипърските пощи с технологичната подкрепа на държавния телеком организираха празничната кампания "Поща до Дядо Коледа“ (Post2Santa). Кипърчетата са написали тази година над 2000..

публикувано на 22.12.24 в 13:11