Д-р Андреас Умланд: Руснаците най-трудно биха преглътнали връщането на Крим на Украйна

Размяна на реплики в социалната мрежа "Х" между несъстоялия се президентски кандидат в Русия Борис Надеждин и съпругата на починалия в затвора кремълски критик Алексей Навални показа нагледно, колко разединена е опозицията в Русия. Юлия Навална реагира остро на избора на думи, които Надеждин избра, за да призове руските власти да върнат тялото на Навални на семейството му.

"Можете да имате различно отношение към Алексей Навални. Но като всеки смъртен, Алексей трябва да бъде погребан според обичаите на своята вяра и в съответствие със закона", написа Надеждин. А вдовицата на Навални отговори: "Към Вас, Борис, може да се отнасят различно. А Алексей е герой."

"Отношенията между толерираната от Кремъл опозиция в лицето на Борис Надеждин и вражеските критици на Кремъл около Алексей Навални се крепят само върху общата съпротива срещу Путиновия режим", казва д-р Андреас Умланд, изследовател на руската и украинска вътрешна и външна политика от Стокхолмски център за източноевропейски проучвания към Шведския институт за външна политика. С него разговаря Весела Владкова.

• Нови санкции на САЩ срещу Русия заради войната в Украйна и смъртта на Навални

Няма и седмица след смъртта на Алексей Навални, неговата съпруга Юлия обяви, че ще продължи неговата борба. Но дали има капацитет да оглави руската опозиция? "Все още е рано да се каже", отговаря д-р Умланд, и продължава:

Другата фигура, която се открои през последните месеци, е Борис Надеждин. Но той има проблеми с репутацията си сред руските опозиционни кръгове, защото назад в годините е бил част от така наречената системна опозиция. Надеждин критикуваше Путин, но … в орбитата на Кремъл. Едва сега, след провалената президентска кандидатура, Надеждин успя да се дистанцира. Не изключвам обаче Навални да продължи да играе съществена роля за опозицията в Русия. На ум ми идва една мисъл на известния датски философ Сьорен Киргегор: "Тиранинът умира и господството му приключва, а мъченикът умира и царуването му започва. "Навални се превърна в мъченик и според мен затова той ще продължи да играе съществена политическа роля в Русия.

Споменахте бившия депутат от руската Дума Борис Надеждин, на когото властите в Русия не позволиха да участва в президентските избори през март. Надеждин има различна биография от Навални, смятан за лидер на руската опозиция, и няма нищо общо с неговия антикорупционен фонд. Защо смятате, че Борис Надеждин може да замести Алексей Навални като опозиционен лидер?

Надеждин беше в екипа на Сергей Кириенко, първи заместник-ръководител на президентската администрация. Тези връзки с Кремъл са прекъснати. Поне така изглежда. Мисля, че Надеждин вече може да бъде определен като опозиционен политик. И още нещо много важно - за разлика от повечето критици на Кремъл Надеждин е в Русия и не е в затвора. А това вече е от голямо значение. Поне засега Надеждин има предимството да бъде търпян от кремълския режим. Позволено му е дори да участва в предавания на държавната телевизия. А след като не го допуснаха да участва в президентските избори, в очите на опозицията той като че ли е реабилитиран. Ако му бяха разрешили да се яви на изборите, Надеждин щеше да изглежда като проект на Кремъл.

• МВнР привика Митрофанова заради смъртта на Навални

Ако правилно Ви разбирам, Вие противопоставяте Юлия Навална и съратниците на Алексей Навални на кръга около Борис Надеждин. Знаем, че други руски дисиденти се намират в чужбина. Колко дълбок е разривът между руските опозиционери, д-р Умланд?

Разединението е детската болест на руската опозиция. И между другото не само на руската - през това минаха или все още преминават либералните опозиционери в почти всички постсъветски републики. Между другото, Украйна не е изключение, помните колко непримирими бяха Юлия Тимошенко и Виктор Юшченко. За Русия обаче това разединение е особено трагично, защото то укрепва властта на Кремъл. Не на последно място невъзможността на руската опозиция да се обедини е предпоставка за съществуването на автократичния и репресивен режим в Русия.

Защо това е така? И защо дори в редиците на опозицията определено има култ към личността?

Причините са в тоталитарното минало, защото тоталитарният режим потъпква всякакви наченки на гражданско общество и на независими организации в политиката, икономиката и културата. Това тоталитарно минало остави след себе си пустиня - пълната липса на традиции в организирането на гражданското общество. Да превъзмогнеш това тоталитарно наследство, да запълниш тази липса не е лесно. Затова след демократичните промени имаше толкова много партии-еднодневки, които минаха и заминаха. И затова тези партийки продължават да бъдат градени около личността на лидера. 

Освен разединена, руската опозиция до голяма степен се намира в изгнание. Може ли изобщо да постигне нещо от чужбина?

По този въпрос се спори и в самата руска опозиция, както между другото и в обкръжението на Навални. Владимир Милов, един от неговите съратници, неотдавна разказа, че дълго време е спорил с Навални за това, коя е най-добрата политическа тактика - да остане в Русия или да действа от чужбина. Самият Милов съвсем целенасочено избра да емигрира, защото смята, че само от там може да бъде политически активен. Много е трудно да се отсече, кое е по-добре за опозицията - да е в страната или зад граница. Навални, който в крайна сметка беше убит от режима, беше привърженик на тезата, че един политик трябва да бъде в страната си, ако иска да я промени. И заплати с живота си за това. 

Какво трябва да се случи, за да се обедини опозицията, д-р Умланд?

Няма да е лесно да се постигне обединение, защото съм убеден, че пръст в разединението на опозицията имат руските служби за сигурност. Тази тактика е добре позната - така са действали и КГБ, и Щази в бившата ГДР, и службите в другите бивши комунистически държави. Но опити за обединение има, дори още преди смъртта на Навални. Затова смятам, или по-скоро се надявам, че смъртта на Навални ще изиграе обединяваща роля. Може би шокът от неговата смърт ще стресне руските опозиционери и ще ги тласне към по-решителни стъпки за съвместни действия.

• Байдън се срещна със съпругата и дъщерята на Навални

Дали Юлия Навална или Борис Надеждин ще оглави този процес все още е рано да се каже. Между двамата сякаш има съществена разлика в отношението им към войната срещу Украйна. По време на предизборната си кампания Надеждин обеща, че ако стане президент, основната му задача ще бъде "да прекрати конфликта в Украйна". А в изявленията си след смъртта на Алексей Навални Юлия Навална не спомена нито веднъж войната. Защо, д-р Умланд?

В последните й изявления тя действително не споменава войната. Според мен - от тактически, дори популистки подбуди, защото за повечето руснаци темата за войната е трудна. От социологическите проучвания знаем, че преобладаващата част от руското население до голяма степен подкрепя "специалната военна операция", както Кремъл нарича войната. Мнозинството руснаци категорично подкрепят анексирането на Крим. Разбирам добре, защо Юлия Навална не говори срещу войната - така би отблъснала голяма част от руснаците, които потенциално биха подкрепили опозицията. В същото време още в началото на миналата година Алексей Навални публикува манифест, който днес можем да кажем, че е неговото политическо наследство. В този текст Навални признава териториалния суверенитет на Украйна, включително Крим. Предполагам, че Юлия Навална ще следва този политически завет.

• Байдън се срещна със съпругата и дъщерята на Навални

Ако се вярва на социологическите проучвания в Русия, все повече руснаци са уморени от войната. Има спорадични протести на майки и съпруги, които искат синовете и мъжете им да се върнат вкъщи. Какво трябва да се случи за да се обърне настроението в Русия?

Мнозинството руснаци, дори бих казал голямото мнозинство руснаци искат войната да свърши. Но да свърши, ако не с тотална, то поне с частична победа за Русия. Въпросът е, какво биха преглътнали руснаците? Според мен най-трудно биха преглътнали връщането на Крим на Украйна. За повечето руснаци Крим винаги е бил руски, въпреки че исторически това съвсем не е така. Руският Крим е мит, легенда. Тамошното руско население живее на полуострова от най-много 80 години, след депортирането и затриването на кримските татари. Така че днешната демографска картина се дължи на геноцид. Много по-дълго време кримският полуостров е бил свързан с територията на днешната украинска държава отколкото с Русия. Кримското ханство се е простирало не само върху полуострова, а и върху територията на днешна южна Украйна. Дори след като през 18-ти век Руската империя анексира Крим, полуостровът е бил част от таврическата губерния. Историята на Крим след това е по-добре известна - за един кратък период от време между 1922 г. и 1954 г. полуостровът е част от руската република в рамките на Съветския съюз, преди да бъде прехвърлен на украинската република. А от 1991 година е територия на независима Украйна. Но тези исторически факти за руснаците нямат почти никакво значение, защото чисто емоционално те са убедени, че Крим е руски. Така им е било втълпено. Така че помиряването между Русия и Украйна за Крим ще бъде изключително трудно и в момента изглежда невъзможно.