Мартина Новакова: "Паноптикум" представя много гледни точки към една и съща история, към един и същи предмет

„Със сигурност ми е по-интересно да си мислят, че имат или че ние им даваме част от нашата, когато им придаваме значение и им отреждаме важно място в живота ни. Идеята дойде от това, че един спомен никога не може да изчезне, ако след него за него е оставен материален свидетел - когато ни подарят нещо, започваме да го свързваме с този човек; понякога в дадена ситуация ни изниква някои предмет и ние завинаги го свързваме с този момент от живота си“.

„Всички оставяме след себе си предмети“, каза още Мартина Новакова, която живее и в чужбина, както и обясни как се е вдъхновила да създаде спектакъла:
„От там идва и вдъхновението ми - това представление всъщност беше създадено като дипломна работа в Мадрид. Тогава това бяха предметите, които ме обграждаха и които ме караха да се чувствам вкъщи по някакъв начин. Връзката ми с предметите малко по малко се променя - след толкова пътуване пазя все по-малко от тях, имам нужда от все по-малко от тях и започвам с времето да се привързвам по-скоро към места.

„Това ми се случва напоследък, а мисля, че връзката ми с предметите се променя през възрастта, но любимите ми предмети със сигурност не са тези, които имат някаква определена функция. По-интересни са ми тези, които са се изгубили, които са се счупили, които са свързани с детството ми, тъй като черпят голяма част от вдъхновението си от тях, добави Новакова. 

На въпрос на БНР как можем да се спасим от тъжните спомени - като счупим предметите, които са ги съпровождали, тя каза:
„Свободни сме както да ги скрием някога, така че никога да не ги намерим, докато случайно не се появят и не ни изненадат. Така можем и да ги преосмислим“.

„Най-хубавото в този спектакъл е, че всеки от нас има предмети и се всеки може -  дори хората, които не обичат предметите и живеят с много малко, могат да се огледат в него според мен“, каза още режисьорът.

„Преценен да се казва "Паноптикум", защото представя множество гледни точки към една и съща история, към един и същи предмет, всеки от зрителите е свободен да заеме мястото, което иска в пространството. Със сигурност няма да е нещо сложно или който да накара човек да се чувства неудобно. Атмосферата е много интимна - това е една къща, която е много истинска и много лична и мисля, че това кара и публиката да се чувства така“, изтъкна тя. 

Цялото интервю на Светлана Дичева с Мартина Новакова можете да чуете в звуковия файл.