Коментар на Петър Волгин: Да вярваме ли на управляващите?

"Някой в Брюксел или във Вашингтон натиска командния бутон и българското винтче покорно се върти в зададената посока"

публикувано на 02.03.24 в 12:35 | Коментар

Коментар на Петър Волгин в предаването ''Политически НЕкоректно''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В началото на седмицата Еманюел Макрон не изключи възможността за изпращането на войки от държави-членки на НАТО в Украйна и така на практика допусна започването на глобална война. А следващото изказване на френския президент беше не по-малко смущаващо от първото. „Всяка моя дума е претеглена, внимателно, обмислена и премерена“, каза Макрон. Такааааааа. Ако думите, които допускат началото на ядрена война, биват представяни като достатъчно добре премислени и премерени, не искам да си представям как би изглеждало едно непремерено изказване. Изобщо словоизлиянията на редица европейски лидери като това на г-н Макрон или на г-жа фон дер Лайън за пореден път ни хвърлят в дълбока печал. Няма как да не се опечали човек, когато вижда какви хора стоят начело на нашия континент. На мястото на визионери и самостоятелно мислещи политици като Франсоа Митеран или Хелмут Кол днес стоят лица, които вместо да мислят със собствените си глави, изпълняват безпрекословно указанията, идващи отвъд Голямата вода.

А тези, които в момента управляват България, чудесно се вписват в същата печална тенденция. През последните няколко дни те са заети да се кълнат как никога, никога, ама наистина никога български войски няма да бъдат пращани в Украйна. И човек като едното нищо би им повярвал, ако не беше историята на тези управляващи и на партиите, към които принадлежат. Ротационният премиер е представител на „Продължаваме промяната“. Ръководителите на тази формация от момента на нейното създаване твърдяха, че основната цел на съществуването на тази партия е премахването на порочните модели на управление на страната. Особено нетърпимо бяха настроени всички представители на ПП към Бойко Борисов и Делян Пеевски. И няма как да сте забравили клетвите „Никога заедно с Борисов!“ и „Нито глас за Пеевски!“ И лидерите на ДБ не оставаха по-назад в критиките разбира се. Е, и какво стана след няколкогодишните истерични подскоци и вдъхновени клипчета в Интернет? Стана това, че ПП и ДБ кротко приседнаха в скута и на ГЕРБ и на ДПС, за да осъществят основната си цел, а именно да присъстват във властта.

И сега същите тези хора, които години наред се кълняха, че никога с ГЕРБ и ДПС няма да се сближават, а после за часове се отрекоха от всичките си клетви, днес ни карат да им повярваме, че никога нямало да пращат българи на фронта в Украйна. Вярно е, че ние доста често показваме лековерие, когато стане дума за политически действия, но все пак не сме толкова глупави. Дори и без да си завършил Харвард, можеш да прецениш, че след като някой е нарушил обещанието си и те е излъгал, нищо не му пречи да повтори това упражнение. Вероятно не се съмнявате, че лидерите на ПП и ДБ ще намерят бързо оправдание на поредната си лъжа, така както набързо се оправдаха за коалиционните отношения с ГЕРБ и ДПС. И със сигурност оправданието пак ще се базира на някакъв евроатлантически аргумент. Сигурно сте забелязали, че ако трябва да се извърши някакво неособено почтено действие, като това да пренебрегнеш всичките си клетви в името на властта, евроатлантическото оправдание е най-често използваното. А колко хубаво щеше да бъде, ако нашите управляващи вместо да се грижат за опазването на някакви абсолютно измислени евроатлантически ценности, се занимаваха главно със защитата на българските национални интереси. Но това явно е мечта, която няма да се сбъдне, докато България е управлявана от хора като настоящите властници.

Понеже сме в навечерието на националния празник Трети март, да припомним, че точно днешните управляващи много искаха в конституцията да се запише друга дата за този празник. Две са основните причини, поради които евроатлантическата коалиция и нейният обслужващ персонал не харесват датата на Освобождението на България. Първо, тази дата е свързана с Русия, а днес е политически коректно да отричаш всеки положителен факт, който е свързан с руската държава. И второ, Трети март е денят, в който отбелязваме нашето освобождение, нашата независимост. А днешният управляващ елит не иска България да бъде независима. Те явно си представят България като послушно винтче в някакъв механизъм, в случая евроатлантическия. Някой в Брюксел или във Вашингтон натиска командния бутон и българското винтче покорно се върти в зададената посока. Утре, например, някой „гениален“ политик като Макрон ще призове за пращане на войски на държави от НАТО в Украйна и ще помоли за доброволци. И тогава управляващите послушковци в София първи ще вдигнат ръка и радостно ще закрещят: „Ние ще пратим! Ние първи ще пратим, защото сме най-верните евроатлантици!“

По времето на социализма много популярна беше смешката, че когато другарите в Кремъл кихнат, българските другари се разболяват от грип. Тази смешка чудесно отразяваше васалното положение на НРБ спрямо СССР. Е, днес България е в същото положение. Само дето сме сменили господаря. Ето това трябва да променим, ако искаме да бъдем свободна и независима държава.

*Коментарът изразява лична позиция на автора

По публикацията работи: Яна Боянова