Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Същественото е и Трети март, и 24 май да бъдат осмислени съдържателно

Атанас Семов: Учебниците, по които учат децата ни, унищожават българската национална памет

"Най-спешно ни е необходимо да показваме качествата си и да избираме хора с показани качества"

| Интервю
Проф. Атанас Семов
Снимка: Савина Спасова

Кощунство е това, което се случва в последните десетилетия у нас с националната историческа памет и до известна степен тя се унищожава и от учебниците, по които учат българските деца в училище, а те са одобрени от МОН. Това мнение сподели пред БНР конституционният съдия, юрист и общественик проф. Атанас Семов пред БНР.

В предаването "Неделя 150" той призна, че въпреки всичко е обнадежден за бъдещето на България и коментира дискусията за национален празник Трети март и запазването на национална идентичност и нацианална памет.

"Обнадежден съм от факта, че още го има този живец на националната памет. Политическият елит не е интересен, дали чете историята, както му скимне, или въобще не я е чел и си личи. Това не е най-същественото. По-същественото е, че благодарение на българските читалища и учители, в по-ранната възраст на българските деца все още присъстват не само дни като Трети март и 24 май, а важни съдържателни и смислени форми на съхраняване на националната памет. По-страшното е, че постигнати резултати е не "заради" и "благодарение на", а въпреки държавата, въпреки МОН и въпреки учебните програми и учебници, които одобряват. Учебниците, по които учат децата ни унищожават българската национална памет", каза проф. Семов.

Според него "ние сме народ с изключителни качества, народ, който може да оцелее физически и да се съхрани духовно след 2 века Византийско владичество и след това след още 5 века Османско душманство, е силен народ".

"Народ, който може да роди такива личности каквито нашият народ е родил – особено през втората половина наXIX век, несъмнено е народ, който заслужава добра съдба. Аз не мога да се освободя от парещото  усещане, което на днешния ден е особено силно, че ние сме свели историческата си памет само до единични дати – 3 март, 6 септември, 2 юни. А в останалото време с обществения си живот показваме, че напълно сме забравили не просто героите си, а тяхното дело и саможертва", каза Атанас Семов.

И коментира, че "това което се случва българската историческа памет в последните десетилетия е не просто кощунство, а пълно обезсмисляне на саможертвата на нашите герои, пред които иначе свеждаме чела на ден като Трети март".

"Това обезсмисляне на свободата и на съществуването на свободна и независима държава, защото държава без историческа памет е територия. Държава, чиито деца не могат да добият от училището усещане за святост на национална принадлежност, чувство на дълг пред героите и бъдещето на тази нация, е държава, която в голяма степен не заслужава бъдещето", напомни Атанас Семов.

Конституционният съдия сподели:

Скоро отворих един учебник , раздела за Освобождението се нарича "Българите в Османската империя", учат когато сме били част от една империя. В тези учебници четем, че "българите в Османска власт били неравнопоставени, плащали високи данъци, не можели да се обличат с красиви дрехи и не можели да строят високи къщи". Това е драмата на робството и това е абсурдът чуждото владичество, за които жертват живота си Левски, Ботев други наши герои и пишат нашите възрожденци, и на Трети март поднасяме цветя. Това е циничен прочит!"

Според проф. Семов са "толкова несъстоятелни аргументите да си сменим празника. Толкова ни е съсипана националната памет, че само това остава, да си сменяме националния празник и то по конюнктурни съображение. Същественото е и Трети март, и 24 май да бъдат осмислени съдържателно и да си говорим, защо те са истински важни, защо свободата е важна и колко лесно се отказваме от нея. Защо просветата, културата, славянската и българската идентично са толкова нужни в Европа и глобализирания свят и не са несъвместими в ЕС?, пита риторично проф. Семов.

Според него "съвременният българин е подтиснат и отчаян от съвременните реалности, но и силно носещ изконните български ценности". И смята, че покойният му баща проф. Марко Семов, преподавател по народопсихология в СУ "Св. Климент Охридски" и автор на "Япония като за Япония" би казал: "Българинът се назлъндисва да си покаже достойнствата, по-лесно си показва магариите. А ние сме народ с изключителни качества".

Най-спешно ни е необходимо да показваме качествата си и да избираме хора с показани качества, убеден е проф. Атанас Семов.

Цялото интервю с проф. Атанас Семов чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Александра Никова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04