Кощунство е това, което се случва в последните десетилетия у нас с националната историческа памет и до известна степен тя се унищожава и от учебниците, по които учат българските деца в училище, а те са одобрени от МОН. Това мнение сподели пред БНР конституционният съдия, юрист и общественик проф. Атанас Семов пред БНР.
В предаването "Неделя 150" той призна, че въпреки всичко е обнадежден за бъдещето на България и коментира дискусията за национален празник Трети март и запазването на национална идентичност и нацианална памет.
"Обнадежден съм от факта, че още го има този живец на националната памет. Политическият елит не е интересен, дали чете историята, както му скимне, или въобще не я е чел и си личи. Това не е най-същественото. По-същественото е, че благодарение на българските читалища и учители, в по-ранната възраст на българските деца все още присъстват не само дни като Трети март и 24 май, а важни съдържателни и смислени форми на съхраняване на националната памет. По-страшното е, че постигнати резултати е не "заради" и "благодарение на", а въпреки държавата, въпреки МОН и въпреки учебните програми и учебници, които одобряват. Учебниците, по които учат децата ни унищожават българската национална памет", каза проф. Семов.
Според него "ние сме народ с изключителни качества, народ, който може да оцелее физически и да се съхрани духовно след 2 века Византийско владичество и след това след още 5 века Османско душманство, е силен народ".
"Народ, който може да роди такива личности каквито нашият народ е родил – особено през втората половина наXIX век, несъмнено е народ, който заслужава добра съдба. Аз не мога да се освободя от парещото усещане, което на днешния ден е особено силно, че ние сме свели историческата си памет само до единични дати – 3 март, 6 септември, 2 юни. А в останалото време с обществения си живот показваме, че напълно сме забравили не просто героите си, а тяхното дело и саможертва", каза Атанас Семов.
И коментира, че "това което се случва българската историческа памет в последните десетилетия е не просто кощунство, а пълно обезсмисляне на саможертвата на нашите герои, пред които иначе свеждаме чела на ден като Трети март".
"Това обезсмисляне на свободата и на съществуването на свободна и независима държава, защото държава без историческа памет е територия. Държава, чиито деца не могат да добият от училището усещане за святост на национална принадлежност, чувство на дълг пред героите и бъдещето на тази нация, е държава, която в голяма степен не заслужава бъдещето", напомни Атанас Семов.
Конституционният съдия сподели:
Скоро отворих един учебник , раздела за Освобождението се нарича "Българите в Османската империя", учат когато сме били част от една империя. В тези учебници четем, че "българите в Османска власт били неравнопоставени, плащали високи данъци, не можели да се обличат с красиви дрехи и не можели да строят високи къщи". Това е драмата на робството и това е абсурдът чуждото владичество, за които жертват живота си Левски, Ботев други наши герои и пишат нашите възрожденци, и на Трети март поднасяме цветя. Това е циничен прочит!"
Според проф. Семов са "толкова несъстоятелни аргументите да си сменим празника. Толкова ни е съсипана националната памет, че само това остава, да си сменяме националния празник и то по конюнктурни съображение. Същественото е и Трети март, и 24 май да бъдат осмислени съдържателно и да си говорим, защо те са истински важни, защо свободата е важна и колко лесно се отказваме от нея. Защо просветата, културата, славянската и българската идентично са толкова нужни в Европа и глобализирания свят и не са несъвместими в ЕС?, пита риторично проф. Семов.
Според него "съвременният българин е подтиснат и отчаян от съвременните реалности, но и силно носещ изконните български ценности". И смята, че покойният му баща проф. Марко Семов, преподавател по народопсихология в СУ "Св. Климент Охридски" и автор на "Япония като за Япония" би казал: "Българинът се назлъндисва да си покаже достойнствата, по-лесно си показва магариите. А ние сме народ с изключителни качества".
Най-спешно ни е необходимо да показваме качествата си и да избираме хора с показани качества, убеден е проф. Атанас Семов.
Цялото интервю с проф. Атанас Семов чуйте в звуковия файл.Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..
Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев. Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..
Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа. Инициативата тръгва от статистика, според която..
Извършителите на престъпленията с животни в Перник вероятно имат антисоциално разстройство, но това не означава, че не могат да носят наказателна отговорност. Това заяви за БНР психологът доктор Валерия Витанова , главен асистент в катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" във Философски факултет на Софийския..
Продължава изготвянето на Бележник 2025 на Националната мрежа за децата. Анализът се изготвя от десетки независими експерти и включва оценка за напредъка на държавните институции в различни области. Оценката на детското правосъдие през 2024 г. беше "Добър 3,77" , припомни пред БНР Георги Еленков - юрисконсулт, директор "Политики за децата" към..
Детството, социалната среда, травмите, любовта на родителите, всичко това оказва влияние върху поведението и отношенията ни като възрастни . В комуникацията си с другите, емоционално отдаваме част от себе си и съответно акумулираме от тях техните настроения и нагласи. Оглеждаме се едни в други и си влияем. Това ни издига или руши. Може..
Хазартът е част от ежедневието на почти всяко българско семейство. Той е феномен, за който все по-често ще се говори . Това заяви пред БНР Иван Кънчев от Сдружение "Българска история". От сдружението подеха инициатива да им бъде предоставено рекламно място, което срещу заплащане те да ползват, за да бъде написано " Наехме този билборд, за да..
Как една сива сграда, в която стотици хора всеки ден търсят работа, може да стане пространство за изкуство и да вдъхне оптимизъм, знаят в русенската..
"Външната политика на българското правителство е заплаха за националната сигурност" . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...