Светлана Божилова: Дано регулаторът, институциите и финансовото разузнаване покажат реалните собственици на медии

"Публичност и прозрачност да има в разпределянето на публични средства от институции и европейските програми в медиите, защита на журналистите и изсветляване на реалните собственици на медиите. Това са само част от изискванията на новото европейско законодателство за медиите и прилагането му у нас", каза в интервю пред БНР медийният експерт Светла Божилова, преподавател във ФМК в СУ "Св. Климент Охридски".

Този регламент ще действа пряко за всички страни членки на ЕС и запълва големи празноти в медийното законодателство в Европа. 

"Вярвам, че БНР ще постави начало на дебат и разясняване за свободата на медиите", призова Божилова и допълни: "Изисква се прозрачност на капитала, свързаност с бизнеси, рефлектиращ върху дейността на медиите – рекламен бизнес".

"В България ще стане трудно, защото двете големи търговски телевизии са собственост на големи инвестиционни фондове. Искрено се надявам, че и регулаторът, и държавните институции и финансовото разузнаване ще направят всичко възможно, за да се разберат реалните собственици на тези големи две медии, а и не само за тях", сподели Божилова в предаването "12+3".

И обясни, че "друг въпрос е публичните средства – от институциите и от европейските програмите, които често се разпределят полу на тъмно и без ясни обществени поръчки". 

"Сега се поставя въпросът за публичност на тези средства и за създаване на сайт, където ще се публикуват всички постъпления от публични средства и европрограми, за да няма дискриминационен момент. Тоест, да има справедливо разпределение според проектите, с които медиите кандидатстват. Друг много съществен проблем е прозрачността в дейността на обществените медии и гражданския контрол. Пак се поставя въпросът за публичността на процедурните ясни критерии за избора на управителни тела на тези обществени медии", коментира Светлана Божилова. 

И е убедена, че "едно е да са писани изисквания, друго е да се прилагат в реални действия". 

"В обществените медии не се допуска пряко държавно финансиране и трябва да има механизми и органи, които да отговарят за финансирането и разходването по целесъобразност и законосъобразност на средствата", обясни Божилова.

• Евродепутатите приеха първото по рода си законодателство за свободата на медиите в ЕС

"Това е аспект за конкурентен и прозрачен пазар и за защита на журналистите. Често те са подложени на институционален и корпоративен натиск. Въз основа на този еврорегламент ще се защитават журналистите и редакционната независимост, но и от собствениците на медии, и други форми на натиск. Необходим е ясен прозрачен регламент на организация и управление на дейността, които да гарантират на практика не само независимост, но и граждански контрол върху тези медии и защита на журналистите", допълни тя.

Божилова съобщи, че според новия европейски регламент никой няма право и никой не може да им влиза в домовете на журналистите, за да се тършува из компютри.

"В европейски страни собствениците плащат глоби, но те защитават журналистите и не разкриват своите източници. Журналистите могат да защитават своите права пред съда в Люксембург. Но възниква въпросът кой и как ще го прилага? Този регулатор ще действа към ЕК и до 6 месеца трябва да се конституира и всички страни ще имат представител и ще взимат отношение по сигнали с квалифицирани мнозинства", разясни подробности от новия европейски регламент Божилова. 

Тя е категорична, че "това пряко ще въздейства на българския медиен регулатор за прилагане на европейския законодателен акт". 

Новата европейски директива влиза в сила в момента, в който се приема, но на практика ще има 6 месеца срок, за да се формира регулаторният орган в Европа.

"Българският регулатор трябва внимателно да огледа дали у нас има такива процедури, които могат да се задействат", препоръча медийният експерт Светлана Божилова.

Цялото интервю със Светлана Божилова чуйте в звуковия файл.