Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

20 г. от ратификацията на договора ни за НАТО: Предизвикателства и проблеми в армията

| Репортаж
Снимка: ЕПА/БГНЕС

На 18 март 2004 г. българският парламент ратифицира договора за НАТО. Това е първата от серията финални стъпки, които ще доведат до приемането на страната ни в Алианса в края на март и началото на април. България влиза в НАТО с провеждащи се реформи в армията. Една от тях е освобождаването на военни заради съкращаването на въоръжените ни сили. 20 години след членството България търси военни

За майор Събина Лазова военната професия е съзнателен избор, семейство, живот и предизвикателство. Започнала да я учи през 2002-ра във Военното училище във Велико Търново. И завършила буквално в първия момент на членството в НАТО. Затова казва, че към онова време промяната за нея била постепенна, но видима.


"Започнаха промени в начина на обучение, в тактиката – знаци, символи и цветове. Трябваше да бъдем обучени по друг начин и да преминем към новия, натовски начин за изобразяване на действията върху картата.

Нямахме много време за това наваксване. Имаше един период на приобщаване към новия начин за изпълнение на задачи"

Членството в НАТО обаче отворило възможности. През 2007-ма, докато е само на 25, Събина Лазова води български взвод от Силите за отговор на НАТО. Създадени по време на Студената война, тези сили сега трябва да са най-бързите, които да възпират, да отбраняват и да реагират ефикасно на възникнали кризи.

"Рамо до рамо със словенци, унгарци, италианци, белгийци. Въпреки че ние бяхме със стари модели на техниката, но изпълнихме достойно задачата".   

Пред Събина и взвода й стояло и друго предизвикателство. На армията й предстояло да се откаже от това да е наборна. И да премине изцяло към професионална. От 2007-ма година Майор Лазова, сега в командването на сухопътните войски, наблюдава процеса. И си прави изводите защо въпреки възможностите, които дава НАТО, армията ни остава без хора.

"Не сме толкова атрактивни. Причината е в по-малката реклама. Младите хора търсят по-лесния начин за развитие, по-добре платеното, но с по-малко усилия. Отправят се извън армията“. 

Само за седмица в началото на март армията обяви последователно ранен прием за 533 курсанти във военните университети. И конкурс за заемане на 314 вакантни войнишки длъжности в Сухопътните войски. До юни беше удължено писането на Стратегическия преглед на отбраната. Процесът на оценката на военните способности има отношение към търсенето на нови попълнения и за армията. Докладите показват, че доброволният резерв е попълнен на 13 процента от предвидените 3000 души. 

С обучените между 150 и 300 души срочната служба решава донякъде проблема. Но част от хората влизат в професионалната армия. Така бройката на цивилни с военни умения не се повишава. Запасът, хората които вече имат някакви военни умения, също се стопява.

"В момента имаме стотици хиляди запасни, но най-младият войник е на 40 години. Всяка година ние губим по няколко десетки хиляди обучени хора, те остаряват", каза зам.-военният министър в оставка Атанас Запрянов наскоро. И призна, че мобилизационната система е била силно подценена и след като през 2007-ма година е била прекъсната наборната служба. „Това е грешка, която сега дава резултати“, насочва и Максим Пешев. В първите години на членството в НАТО той е началник на кабинета на най-висшия военен - ген. Никола Колев. И припомня разговорите му през първите години на младата ни НАТО-вска армия с германската. Която запазила и двата варианта.


"Наборната им варира от 6 месеца до една година. При нас бяхме постигнали това нещо - 6 месеца хората с висше образование, всички останали - една година. Това даваше възможност да имаш тази подготовка. Рано беше да се отменя наборната военна служба. В момента, ако нещо се случи и да трябва да изпълняваме член от договора с НАТО, ние няма да може да мобилизираме армия.

Минимумът за военна подготовка е поне три месеца". 

В момента военните имат зелена светлина от КС да организират военното обучение на цивилните. С отказа преди около година на Конституционния съд да се произнесе по питането на правителството може ли да организира обучението на цивилни в мирно време. Според Борис Станимиров, който е председател на Съюза на възпитаниците на Военните на Н.В. училища има вариант цивилното обучение да мине през структурите, които вече поддържат интереса на хората към боравенето с оръжие. И тази идея почти била споделена с Николай Денков, докато беше премиер и с министъра на отбраната Тодор Тагарев. 

"Има редица хора, които се занимават с близки до военната професия занятия – стрелкови клубове, ловни дружинки, бойни изкуства, парашутисти и най-различни екстремни спортисти. Това са млади мъже в добра кондиция. Много по-логично е първо да се опиташ да привлечеш тях под някаква форма и държавата да направи под формата на доброволен резерв някакъв тип споразумение.

Това обаче не пречи да се премине към широко обучение в най-базови умения за оцеляване и за действие в ситуация на криза. Например, сред учениците от последните гимназиални класове.

Тази кошмарна война, която има в момента в Украйна, ни показва и ни учи как се води съвременната война. Виждаме, че тя се води примерно с дронове. А има младежи, които  по цял ден са на игрите. Какво ти пречи да обучиш хиляди оператори на дронове?", обясни Борис Станимиров.

И майор Събина Лазова, и съпругът й са военни. Синът им също започва да проявява интерес към армията.

"Вкъщи не се говори аз точно какво правя. Но преди няколко месеца синът ни заяви: "Мамо, аз ще бъда вашият наследник". На него започнаха да са му интересни различни тактически игри. Има интерес към Националния военен музей и историята.

Аз ще го подкрепям така, както и моите родители са ме подкрепяли.  

Рекламата трябва да започне още в по-ранен етап - при децата. Не трябва да бъде да бъде при завършване на средно образование.

Аз съм ЗА обучението в училище както за самозащита, така да се обърне внимание и на това какво може да им даде армията". 

Майорът с вече 17 години активна служба казва, че когато НАТО открие Центъра за изследване на обстановката при ядрена, химическа и биологическа заплаха, тя ще продължи кариерата си. Дотогава майор Лазова помага. Дори и като съавтор на новата Стратегията за подготовка на въоръжените сили за изменението на климата. "Армията дава възможности":

"Всеки един, който желае да дойде в Командването, ще има реализация", казва майор Събина Лазова. На фона на скорошната статистика на "Галъп", че само 30% от българите биха се били за страната си в случай на война. А 42% не биха го направили.


По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Председателят на групата на

Ощетява ли Столичната община договорът с превозвача за северните райони на София

Столичният общински съвет одобри удължаването с още 4 години на договора с частната компания "МТК Груп", която превозва пътници в северните райони на София.  Според Борис Бонев от "ПП-ДБ-Спаси София" договорът ощетява бюджета на Общината с поне два милиона лева на година:  "Поредна далавера  в Столичния общински съвет - ГЕРБ, БСП, Карлос..

публикувано на 13.02.25 в 19:59
Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет (вляво) и генералният секретар на НАТО Марк Рюте - Брюксел, 13 февруари 2025

Рюте и Хегсет са категорични, че американски войски няма да се оттеглят от Европа

Разнобой в НАТО - генералният секретар на Алианса Марк Рюте иска разходите за отбрана да бъдат поне 3 на сто от БВП, американският секретар по отбраната Пийт Хегсет настоява те да са 5 на сто. Това се разбра от заключителните брифинги на двамата след края на заседанието на министрите на отбраната на Пакта в Брюксел. Военните министри на..

публикувано на 13.02.25 в 19:42
Президентът на Турция Реджеп Ердоган

Ердоган: Планът на Тръмп за Газа е заплаха за световния мир

Изявленията на Доналд Тръмп, с които той изправя пред сериозни предизвикателства много страни по света, трябва да спрат, заяви президентът на Турция Реджеп Ердоган. И нарече плана на Тръмп да бъдат изселени палестинците от Ивицата Газа "заплаха за световния мир". Тръмп повтори идеята си Съединените щати да притежават Ивицата Газа "Хамас" декларира..

публикувано на 13.02.25 в 19:18

От Брюксел: Ако България изпълнява критериите, няма пречка да се присъедини към еврозоната от 2026 година

Ако България изпълнява критериите за еврозоната, няма пречки тя да въведе еврото от 1 януари догодина, заявиха източници от Брюксел. Засега страната ни не изпълнява единствено критерия за ценовата стабилност. Те уточниха, че решението трябва да се вземе от Съвета на ЕС и се очаква това да се случи през лятото. България вече изрази намерение да..

публикувано на 13.02.25 в 19:08
Дмитрий Песков

Кремъл: Путин и Тръмп не са обсъждали териториални въпроси

За Русия разговорът между Путин и Тръмп е бил "много важен", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. И отбеляза, че и двете страни - Русия и Съединените щати - смятат за възможно мирно решаване на "конфликта", както той го нарече, в Украйна: Тръмп е разговарял с Путин, двамата са се съгласили на незабавни преговори "Предходната американска..

публикувано на 13.02.25 в 18:52

Депутатите вече приеха процедурните правила за избор на нови състави на 7 от регулаторите

Депутатите приеха процедурните правила за избор на нови състави на общо 7 регулаторни органа.  Парламентът открива процедурите за нови състави на регулаторите Най-оспорвани бяха дебатите за Комисията за защита на конкуренцията и Сметната палата. С гласовете на партиите от парламентарното мнозинство бяха одобрени 7-дневни срокове за подаване на..

публикувано на 13.02.25 в 18:35
Тони Николов

Възможно ли е да се стигне до нова Ялтенска конференция?

Призракът на Ялта - с арогантността на големите, които се договарят някъде, витае  и трябва да бъде прогонен. Това заяви пред БНР Тони Николов, главен редактор на Портал Култура. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е провел "дълъг и изключително продуктивен“ разговор с руския си колега Владимир Путин.  Двамата лидери са се споразумели..

публикувано на 13.02.25 в 18:25