Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В памет на патриарх Неофит, за прошката с отец Дончо Александров

Вие сте с рубриката „Духовен поглед“. Аз съм Румяна Иванова. Светла е паметта на Българския патриарх Неофит. Той е изключителна личност, създаден за патриарх. И след като премина от този свят, продължава да проповядва със спомените ни и с делата си. Спомням си първата ни среща. През пролетта на 1992г. светейшият патриарх Неофит беше декан на Богословския факултет. Посетих го в кабинета му. Влязох, а той стана да ме посрещне и върви срещу мен, не чака аз да стигна до него. Висок, снажен, с дълга брада и буйна къдрава коса, в монашеско одеяние. Като древните патриарси. Не бях срещала такъв човек. Поговорихме за телевизионното благовестие. След това, вече митрополит много пъти го канех за участие в телевизионно предаване.Той любезно ми отговаряше: „Нека другите, другите са по-достойни.“ Но понякога приемаше. Личността му излъчваше много топлота, милост и благост. Веднъж, преди 20 години дойде в студиото, в което снимахме, след заседание на Синода. Доведе Сливенския митрополит Йоаникий и Американския Йосиф. Донесоха ни много вкусен кекс. Подари ни свой диск. Имаше прекрасен глас. Да чуем песнопение в негово изпълнение.

Днес е ден за Прошка, Сирни Заговезни. Разговарям с отец Дончо Александров от Варна за Прошката.

Добро утро, отец Дончо! Господ Иисус Христос поставя много високи цели на християнския морал, да се каем и смиряваме, да обичаме враговете си, да ги благославяме, да се молим за тях. За това ще ни помогне и постът на който ще застанем от утре. Защо прошката е преди поста? Толкова ли е лесно да простим? Не се ли изискват духовни усилия и старание?

Всъщност прошката е един отличителен белег на християнската вяра, защото без прошка християнството би било теория, без практика. Прошката извира от любовта. Не можем да кажем, че този път е лек. Думите простено-прости лесно се изричат, но са нужни духовни усилия и голяма твърдост на вярата, за да можем реално да простим на хора, с които имаме неприятности и проблеми. Като християни всеки ден казваме молитвата „Отче наш“. Умоляваме Бога да ни прости прегрешенията, както и ние прощаваме на длъжниците си. Има взаимовръзка. Ако ние не можем да простим на тези, които са около нас, как може да очакваме, че ще бъдем простени от Бога. От друга страна, ние може да направим крачка – да поискаме прошка, но да не я получим. Или да я получим формално. Но за нас е важно, че сме поискали прошка, за да очистим душите си. Това че другия не ни е простил, е негов път, проблем и грях. Да се стремим да прощаваме не само днес, в навечерието на Великия пост, а в останалото време да живеем в непростителност

Случва се да държим в себе си огорчение и непростителност към починал вече човек. Ако човекът е преминал от този свят, можем ли да му простим? Уместно ли е? Пречи ли ни една такава непростителност? 

Естествено, че е необходимо и нужно да простим, защото каквото и да е било, то е в миналото.

Понякога се обвиняваме сами за минали грешки или грехове, за които сме се покаяли? Защо е толкова трудно да си простим? Имат ли участие злите сили в тези мисли и обвинения?

Да се вслушаме в съветите на светите отци. Те ни учат, че ако човек се е покаял сърдечно и искрено в тайнството покаяние или изповед, той е получил прошка от Бога. Не е необходимо да се връщаме към това, което е простено. То може да ни напомня да не грешим по същия начин, да не повтаряме старите грешки. Имаме надеждата в Божията милост, че ни е простено. Нужно е да вървим напред, да насочим силите си към преодоляване предизвикателствата на днешния ден, това което има да решаваме тук и сега. Със сигурност в невидимия свят има въздействие на злите сили, които ни нашепват вина. Но не трябва да се съмняваме, че ни е простено. Да гледаме напред с поуката от миналото.

Най-страшно е, когато човек обвинява Бога за нещо и не може да Му прости? Някои хора казват, защо Бог допуска толкова злини на земята, нали е Всемогъщ?

Мнозина си задават този въпрос и мислят, че има голяма несправедливост. Но Бог ни е сътворил със свободна воля, с разум и ни е поставил в този свят, за да се грижим за него, да го управляваме в синхрон с Божията воля. Ако се случват злини, то е защото сме се отдалечили от Бога и искаме да се изпълни не Божията, а нашата воля. Това води до конфликти и размирици, до зло. Бог очаква от нас нравствено извисяване, което изисква воля и упорит труд в изработване добродетелите на живата вяра. Това не е изкуствен морал, а жива вяра, която въдворяваме в дните си. Един от най-големите грехове, които може да стори човек, това е ропота, обвинението срещу Бога и недоверието към Него. Ние търсим причините за проблемите си извън себе си, виновни са ни хората или Бог. Не си задаваме въпроса, какво допринесох, за да има повече мир, любов, за да има по-малко бедни и страдащи хора. Когато вървим в посока на раздаване на любов, на облекчаване на страданията, на изслушване на тези, които са в беда и мъка, ние лекуваме техните рани и помагаме. Когато живеем егоистично, естествено е злото да се умножава.

Да се помолим: „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Желая ви благодатни Сирни заговезни, лек и спасителен Великденски пост!

Простено-прости!




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Даниела Христова се нуждае от помощ, за да изгради отново дома си

12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..

публикувано на 07.09.25 в 07:35
Бетина Филипс

Бетина Филипс: Когато човек си намери място, където може да цъфти, той ще има успехи

В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение.   Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...

публикувано на 06.09.25 в 09:57
Лияна Панделиева в ролята на Недялка Шилева

Панделиева: Горда съм, че години наред бях в ролята на Недялка Шилева - голямоконарската Райна княгиня

Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..

публикувано на 06.09.25 в 08:00
Роксана Кирилова

Мисис България Роксана Кирилова на Монблан: стъпка по стъпка за живота на едно момиче

Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..

публикувано на 03.09.25 в 12:46

Фестивал на динения маджун се проведе в село Смилец

В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..

публикувано на 01.09.25 в 17:08

Празник на рибената чорба в село Попина

В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..

публикувано на 01.09.25 в 17:03

Студенти представиха проект за обновяване на парк „Академик“

Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..

публикувано на 01.09.25 в 13:39