Всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие преди да достигне пълнолетие.
Тревожната статистика представи пред БНР Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.
Тя цитира данни от национално проучване за насилието над деца, проведено по поръчка на УНИЦЕФ, което показва, че 47% от децата в България са преживели насилие преди 18-годишната си възраст.
По думите ѝ най-разпространено е емоционалното насилие - при почти половината от анкетираните деца. Следват физическото насилие, сексуалното насилие и пренебрегването.
Децата с увреждания са в по-голям риск, отчете Кристина де Бройн, като уточни, че там има и по-голям процент насилие във всичките му форми.
Тези уязвимости се виждат и онлайн, добави тя. По думите ѝ в онлайн пространството децата са в два пъти по-голям риск от кибертормоз и в 8 пъти по-голям риск от сексуална експлоатация.
Опитваме се да изградим отново живота на тези хора благодарение на различни механизми за подкрепа, декларира Кристина де Бройн в интервю за предаването "Хоризонт до обед".
Тя подчерта, че предизвикателствата в тази сфера са много различни. Според нея едно от ключовите е координацията между различните сектори и органи. Там има нужда от заздравяване, смята тя. По думите ѝ друго важно предизвикателство, по което трябва да се работи, е недостигът на специализирани услуги, които да помагат на деца-жертви на насилие. Кристина де Бройн отбеляза работата по детското правосъдие:
"Виждаме, че липсват ясни протоколи за съдебни производства, които са щадящи за децата. Също така и това, че не се използват достатъчно сините стаи, които вече съществуват в България. Трябва да насърчим сътрудничество между правоприлагащите органи и социалните услуги, така че жертвите на насилие да могат да получат подкрепата под един покрив. Това е моделът, който УНИЦЕФ прилага в България - той се нарича "Зона закрила"".
Тя отбеляза, че този модел е включен в националната програма за интегрирана подкрепа за деца и изрази надежда тази програма скоро да бъде финализирана с ясно разписан бюджет. По думите ѝ така "Зона закрила" ще може да стигне до всяка област в България.
В момента Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица е от 1958 г. и не отговаря на законодателството на ЕС, подчерта тя и добави, че по този въпрос трябва да си сътрудничат с министрите на правосъдието, социалната политика и вътрешните работи.
Кристина де Бройн посочи, че в България започва нова програма, която ще обхване периода от 2023 до 2027 г. Тя е насочена към ключовите проблеми на децата:
"Нашите ключови приоритети са свързани с ранното детско развитие, от раждането на децата. Първите 1000 дни от раждането на детето са най-важните. Тогава се развива най-бързо мозъкът. Ранното детско развитие е забележителна област, по която работим с правителството".
Работим по въпросите за насилието и тормоза, както и за качествено образование, добави тя като други приоритети в програмата.
Тревожни са и данните на ООН за детската смъртност. Кристина де Бройн заяви, че има и добри новини и посочи:
"За периода от 2000 до 2022 г. детската смъртност при децата под 5 години в България спада от 18 на 6%. Напредъкът е възможен, когато заедно работим по конкретни програми".
България обаче все още изостава от средните стойности за ЕС в това отношение, подчерта тя, като обясни, че за да се стигне до тези стойности, трябва да има инвестиции за системата за първична медицинска помощ:
"Трябва да се въведе система за услуги в общността, така че в най-отдалечените райони, в най-малките селца в България да има достъп до здравеопазване".
Според нея се наблюдават разлики в различните области. Този проблем трябва да се постави на преден план, категорична бе Кристина де Бройн и посочи областите Монтана и Сливен, за които е необходима по-концентрирана подкрепа.
Преди дни генералният директор на БНР Милен Митев и представителят на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн подписаха меморандум за стратегическо партньорство между обществената медия и детския фонд на ООН.
Превод в ефир: Петриела Бачева
Цялото интервю на Валерия Николова с Кристина де Бройн в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.

Изкуственият интелект е инструмент за разработчиците, а не заплаха за работата им, но трябва адаптиране. На бъдещите програмисти или "джуниъри" са им нужни повече от т.нар. меки умения. Този съвет даде пред БНР Олег Петров, софтуерен разработчик. Последното проучване на Българската конфедерация по заетостта отчете, че след вълната от..
Българската аграрна камара възрази остро срещу проект на земеделското министерство, който поставя в неравностойно положение фирмите и организациите в сектора и достъпа им до финансиране по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. На практика с предстоящия прием по инвестиционните мерки групите на производителите..
В България има политически дейци и актьори, които предлагат само промяна, част от тях са радикално настроени. Има и такива, които само предлагат стабилност. Търсенето, по моему, е по-скоро за някой, който може да съчетава промяна и стабилност – промяна, но да не излиза от системния път. Това каза в интервю пред БНР Първан Симеонов от Агенция..
"Ще присъстваме на заседанието като гости и очакваме да се случи нещо най-накрая. Миналата комисия беше шокираща за нас , тъй като дефинитивно отхвърли законопроектите, за които 6 месеца говорим." Това заяви пред БНР Василена Киара Димитрова, студент в четвърти курс в Медицинския университет в София, преди извънредното заседание на..
"Вече 25 години от Национален парк "Централен Балкан" не могат да определят кои са площите, които влизат в територията на парка и на община Карлово" . Това разказа пред БНР Тодор Диклев, животновъд от Калофер. "От шест години водим дела за частни имоти, за които имаме документ. Но те казват: "Наши са, ние ги управляваме". Шест години..
На кого вярваме в извънредна ситуация? Къде търсим информация в случай на природни бедствия, конфликти и епидемии? Обществените медии продължават да са сред най-доверените източници на информация именно в такива случаи. Ще оцелеят ли обаче обществените радиа и телевизии в света на социалните мрежи, изкуствения интелект и нарастващ..
" Най-вероятно 3 поредни дни със средно денонощна температура под 12 градуса вече е имало. Може би им липсва дългосрочната прогноза за застудяване ". Това каза пред БНР председателят на Асоциацията на топлофикациите Кремен Георгиев относно все още липсващото парно в София. "Нямам информация защо и кога "Топлофикация София" ще пусне парното...
"Знаехме, че д-р Хасърджиев има лични проблеми. От много време се опитвахме да му помогнем. Но той не желаеше да потърси психологическа или каквато и..
"Съединението срещу Задкулисието ” е новата книга на историка Стефан Дечев, който з авършва "История" в Софийския университет, специализира в..
Основният проблем в момента е липсата на каквато и да е прозрачност в договорките за управлението . Това мнение изрази пред БНР Румяна..