Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Даниел Франкини: Русия може да замрази или конфискува западни активи, които се намират на територията й

"Печалбите от замразените руски авоари да се насочват или за закупуване на отбранително оръжие за Украйна, или за възстановителни дейности"

| Интервю
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Принципно споразумение успяха да постигнат само европейските лидери на срещата си завчера в Брюксел за това да предоставят на Украйна приходите от замразените руски авоари в белгийския централен депозитар "Euroclear" за военни цели - купуване на оръжия и боеприпаси.

Първият от общо близо 3 милиарда евро тази година може да бъде предоставен на Киев на 1 юли, съобщи председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. Дотогава очевидно тя се надява да бъдат преодолени аргументите "против" от Унгария и от Австрия, която се мотивира с неутралния си военен статут.

Предложението на Комисията е средствата да бъдат прибавени към Eвропейския механизъм за подкрепа на мира, чрез който се предоставя военна помощ за Украйна. Русия заплаши, че ще си отстоява правата по съдебен път и че ще отговори реципрочно.

Използването на доходите от активите, за разлика от конфискуването им, е напълно законно, смята заместник-директорът на Центъра за международно и европейско право в Шефилдския университет Даниел Франкини. С него разговаря Марта Младенова:

"Става дума за активите на Руската централна банка. Те бяха замразени от държавите от Г-7 веднага след началото на пълномащабната война срещу Украйна. Става дума за активите на централната банка, а не на олигарсите, което е съвсем отделен въпрос. Активите бяха замразени почти моментално, но въпросът сега е дали може да се направи нещо повече - да бъдат конфискувани или да бъде използвана печалбата от тях.

По въпроса дали е възможно активите да бъдат използвани в полза на Украйна и какъв е аргументът в подкрепа на подобно действие - е важно да се отбележи, че Русия е тази, която наруши международното право с агресията си срещу друга държава. Няма никакво съмнение, че тя трябва да плати някакви репарации. Дори има резолюция за това на Общото събрание на ООН още от 2022 година".

- Какво обаче казва международното право и може ли там да бъдат намерени аргументи в подкрепа на съпротивата на определени държави, която изглежда повече политическа, отколкото нормативно издържана?

- От гледна точка на международното право има два основни проблема, свързани с предприемането на допълнителни действия с вече замразените активи. Първият е, че тези активи се смятат за недосагеами, защото принадлежат на суверен, който ги използва за жизнено важни дейности, каквато е паричната политика в Русия. По принцип държавите третират активите на чужди централни банки като нещо, с което не бива да се разпореждат.

Вторият проблем е, че преди края на войната не можем да знаем какъв ще бъде контекстът, в който ще се плащат репарации. Казано по друг начин, не знаем колко Русия ще дължи на Украйна. Всичко зависи от начина, по който ще свърши войната. Според базирания в Белгия депозитар "Euroclear", където са въпросните руски държавни авоари, доходите от тях са негови. Смятам, че има възможност тези доходи да бъдат атакувани, защото самите активи не се пипат, а ако не бяха замразени, руската централна банка едва ли щеше да натрупа такива печалби от тях в "Euroclear".

Тези доходи възлизат на 3-4 милиарда евро тази година. Тази стойност обаче е много малка в сравнение с щетите, които са нанесени на Украйна. През февруари Световната банка изчисли, че те надхвърлят 400 милиарда долара. Говорим за много различни по големина числа. Самите активи, които са замразени, са на стойност около 300 милиарда долара.

- Има ли значение от юридическа гледна точка как точно се използват печалбите от замразените активи - идеята на Европа е да инвестира 90 процента от тях в оръжие за Украйна?

- Печалбите, за които говорим, съвсем ясно принадлежат на "Euroclear", а той е европейска институция. Така че не мисля, че има особено значение. Все пак това са извънредни печалби и единствената причина "Euroclear" да ги държи са санкциите срещу Русия заради агресията й срещу Украйна. За мен е съвсем очевидна причината тези извънредни печалби да се насочват или към закупуване на отбранително оръжие за Украйна, или за възстановителни дейности.

Различно стоят нещата за самите активи. Спорно е дали могат да бъдат конфискувани, или по-добре да се потърси друг механизъм, с който да се помогне на Украйна. Нашите проучвания стъпват върху идеята тези активи да се използват само като гаранция за заем, който да се отпусне на Украйна.

Тогава въпросът за купуване на оръжия би бил по-скоро поставен като предоставяне на възможност на Украйна да се защити. Всъщност помагаме на Киев да се отбранява срещу руските атаки. Не е съвсем ясно обаче дали запорирани активи могат да се използват по този начин. Съвсем различен е казусът, ако става въпрос за възстановяване, защото тогава отиваме в полето на репарациите и там е напълно ясно, че Русия ще трябва да плати.

- Кремъл веднага заплаши, че ще предприеме ответни мерки. Какви могат да бъдат те - извън конфискация на активи на компании, които все още правят бизнес в държава агресор?

- Струва си да отбележим, че Русия вече заяви, че дори използването на печалбите от замразените активи е кражба от нейна гледна точка. Интересно е как твърди подобно нещо при положение, че тези печалби изобщо не й принадлежат. Има спор между Русия и Европа кой притежава тези печалби.

Още от 2022 година знаем, че Русия готви списък с неприятелски държави и вече налага контрасанкции за тях и базираните в тях компании. Не зная колко активи на западни компании са останали в Русия, но ако тя разчете използването на печалбите от активите или самите активи като незаконно, може да отговори по същия начин - да замрази и дори да конфискува западни активи, които в момента се намират на територията й.

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Барт де Вевер (в средата)

Новата правителствена коалиция в Белгия ще бъде петпартийна

Петте преговарящи партии в Белгия се договориха късно снощи за съставяне на правителство. Това става след продължили близо 8 месеца преговори, като кабинетът ще бъде оглавен от националиста Барт де Вевер от "Новофламандски алианс". Новината се разбра снощи, когато де Вевер бе приет от крал Филип, на когото представи коалиционното споразумение..

публикувано на 01.02.25 в 11:48

Над 50 производители от България и Гърция в конкурса за най-добро вино в Делчево

Над 50 производители от България и Гърция са заявили участие в конкурса за най-добро вино, с който започват двудневните празници в гоцеделчевското село Делчево.  Рекордните 134 проби ще оценяват  експерти-енолози, като тестовете са анонимни. Най- добрите вина и отлежали ракии ще бъдат обявени утре, 2 февруари, на площада в селото, а преди това..

публикувано на 01.02.25 в 11:17

Гръцките фермери засилват протестите, блокират пътища

Гръцките фермери засилват днес протестите си с блокиране на пътища. В Еврос настояват за спешно договаряне с България, за да се осигури вода за напояване. На осем пътни възли от Солун до Лариса има струпани трактори. Днес и утре фермерите съобщават за засилване на протестите за сега с блокиране на пътища за един час. По над 50 машини..

публикувано на 01.02.25 в 11:06

Зловредни кампании и страх от поскъпване на живота създават скептицизъм към еврото

Зловредни кампании, липса на адекватна информация и страх от поскъпването на живота създават обществен скептицизъм към въвеждането на еврото. Това показва независим телефонен сондаж на социологическата агенция "Мяра", проведен между 29 и 31 януари сред 801 пълнолетни български граждани. 25,7% от анкетираните в телефонния сондаж подкрепят..

публикувано на 01.02.25 в 10:57

Променя ли миграцията хода на предизборната кампания в Германия?

Въжеиграчът Фридрих Мерц - кандидатът за германски канцлер на консервативния блок ХДС/ХСС, сам си опъна въжето, върху което балансира. Ако направи още една стъпка вдясно - ще падне. Дали въжето се е превърнало в примка ще разберем най-късно след парламентарните избори на 23 февруари. Тази седмица Фридрих Мерц внесе в Бундестага две..

публикувано на 01.02.25 в 10:55
Премиерът на Сърбия Милош Вучевич подаде оставка след нападение над студенти в Нови Сад

Седмица на оставки в Сърбия, а светът усети ефекта от първите решения на Тръмп

В съседна Сърбия не стихват протестите, които доведоха до оставката на премиера, а в Хърватия нов бойкот на магазините доведе до замразяване на някои цени. Докато Светът следи ефекта от първите решения на Доналд Тръмп, 67 души загинаха след като военен хеликоптер и пътнически самолет се сблъскаха над Вашингтон. Изминаха 80 години от..

публикувано на 01.02.25 в 10:43
Якоб Киркегор - икономист от института

Якоб Киркегор: Не бива да се плашим от търговска война със САЩ, по-вредна ще е за американската икономика

За по-малко от две седмици след завръщането си в Белия дом, Доналд Тръмп създаде хаос и продължи със своите противоречиви послания. С реторика, изпълнена със заплахи и неподкрепени с факти твърдения, новият американски президент се опитва да се позиционира като миротворец и като човека, който "ще направи Америка отново велика ".  Късно снощи..

публикувано на 01.02.25 в 10:40