В началото на историята си, в Израел доминират светски политици с леви убеждения. Но днес на власт е дясната идеология, която използва религиозни доктрини, за да определя страната и нейните граници и категорично се противопоставя на решение за две държави с палестинците. И всичко започва на един протестен митинг на площад Сион в Йерусалим през октомври 1995 г. срещу Споразуменията от Осло. На тази демонстрация политици и активисти говорят от импровизиран подиум на хотелски балкон. Един от говорителите е изгряващият политик Бенямин Нетаняху.
Освен че вербално напада палестинския лидер Ясер Арафат, той обвинява правителството на Ицхак Рабин, че се огъва и прекланя пред Арафат.
„Тук сме, защото никога няма да позволим Йерусалим да бъде отново разделен.“
С други думи, Нетаняху казва, че няма да допусне Рабин да предаде Източен Йерусалим на палестинската власт, което предвиждат Споразуменията от Осло.
В тълпата на този протест присъства 19-годишен активист, който ще стане един от най-влиятелните политици на Израел и настоящ министър на вътрешната сигурност – Итамар Бен-Гвир. Той е толкова краен в своите виждания, че не е допуснат до наборна военна служба. Към него са повдигани обвинения десетки пъти и е осъждан за подстрекателство към расизъм и подкрепа за терористична организация.
„Ако израелските селища на Западния бряг и в Газа бъдат премахнати - ще се лее кръв“, казва през 1994 г.
А година по-късно, по време на протест срещу Споразуменията от Осло той изтръгва декоративните елементи от автомобила на Ицхак Рабин и в телевизионен репортаж се вижда как ги показва и казва, че щом недоволните могат да стигнат до автомобила на Рабин, значи могат да стигнат и до самия него.
Няколко седмици по-късно премиерът Рабин говори на демонстрация в подкрепа на Споразуменията от Осло.
„Искам да благодаря на всеки един тук, който се противопоставя на насилието и подкрепя мира.“
Но това е последната му реч. Оттегляйки си от събитието крайнодесен екстремист го прострелва смъртоносно с три куршума в гърдите и корема. Овдовялата му съпруга обвинява Нетаняху и други десни лидери, че са подклаждали пламъците на насилието, което е отнело живота на съпруга й. Нетаняху отрича да е имал намерение да надъхва за убийството на Рабин. То обаче е израз на дълбокия гняв и непоносимостта на десните политици в Израел към идеята за мирно споразумение с палестинците.
„Фактът, че извършителят на това убийство не е палестински терорист или наемник, изпратен от арабския свят, а евреин, е шокиращ и разкъсва страната“, обяснява историчката Сара Яел Хиршхорн, професор в университета на Хайфа и член на Института за политика на еврейския народ.
След убийството Ясер Арафат споделя: „Липсва ми този смел мъж, с когото подписах мира на смелите. Той беше човек, който умееше да уважава партньора си.“
Убийството на Ицхак Рабин е повратен момент за дясното движение в Израел, което днес е на власт с правителството на министър председателя Бенямин Нетаняху, което води война в Ивицата Газа, която, според министерството на здравеопазването, което е под контрола на „Хамас“, е отнело живота на над 32 000 души. Война, в отговор на нападението на „Хамас“ от 7 октомври миналата година, при което, според израелските власти, са били убити над 1200 души, а други 250 – взети за заложници.
„Без вина. Тази страна е наша, всеки инч, всеки сантиметър. Без вина. Това е нашата държава, а не тяхната. Няма Палестина, няма палестинци, никога не е имало и никога няма да има. Те са араби, така че да ходят да живеят в Йордания“ - думи на Меир Кахана, основател на расистко антиарабско движение, убит в Ню Йорк през 1990 година. В първите десетилетия от съществуването на Израел идеите му се приемат като твърде крайни от повечето евреи и управлява светската лява Партия на труда. През 1977 г. обаче политическият пейзаж в Израел се променя завинаги с победата на консервативната партия „Ликуд“, председателствана от Менахем Бегин, побеждавайки Шимон Перес и неговата Партия на труда, властвала 29 години преди това. Амджад Ираки – журналист и палестински гражданин на Израел, в момента живеещ в Лондон казва: „Без съмнение 1977 г. е определяща и историческа за израелската политика, но и началото на едно постоянно изместване към ционисткото дясно.“
Ето как започва програмата на партията „Ликуд“ на Бегин през 1977 г.:
„Правото на еврейския народ върху земята на Израел е вечно и неоспоримо и е свързано с правото на сигурност и мир. Следователно Юдея и Самария (библейското название на Западния бряг) няма да бъдат предадени на ничия чужда администрация. Между морето и Йордан, ще има единствено и само израелски суверенитет.“
Настоящ лидер на партията и премиер на Израел е Бенямин Нетаняху. Той е роден в Тел Авив през 1949-а - година, след основаването на Израел. Но по време на младежките му години, семейството му се мести в американския щат Пенсилвания, където баща му приема покана да бъде професор. Наташа Рот-Роуланд – историчка и директор на отдела за изследвания и анализ към международната организация, бореща се с антисемитизма „Диаспора Алайънс“ казва:
„По-голямата част от образованието си получава в САЩ. Това е важно, защото му носи определен политически подход, който се доказа като много успешен в Израел. Говори и много добър английски, което се счита за предимство и му носи престиж в Израел.“
След като завършва гимназия в САЩ се връща в Израел, за да служи в казармата. Става войник в специалните сили и е участвал в битки по време на войната от Йом Кипур през 1973 г. След нейния край се връща в САЩ. И се преоткрива като политически коментатор и експерт по сигурността.
През 1978 г. 28-годишният Нетаняху участва в телевизионен дебат в САЩ.
„Имат ли право палестинците на отделна държава?“
„Не, не мисля. Трябва да си направим изводи от това, че палестинците, поставящи искането за самоопределение, което е характеристика на отделните нации, сами се определят като част от арабския народ.“
На въпрос дали САЩ трябва да подкрепят самоопределянето на палестинците в мирно решение в Близкия Изток, Нетаняху отговоря:
„Мисля, че САЩ трябва да се противопоставят на създаването на палестинска държава по няколко причини. Първата е че е несправедливо да се настоява за създаването на 22-ра арабска държава и втора палестинска страна за сметка на единствената еврейска държава.“
В САЩ Биби, както също е наричан, работи за израелското правителство, включително в посолството. Създал здрави връзки отвъд океана, се връща целеустремен в Израел и влиза в политиката като част от консервативната партия „Ликуд“. Изкачва се по стълбицата в „Ликуд“ и печели председателското място в средата на 90-те години.
През 1996 г. печели изборите и става премиер. Но след неизпълнени обещания за подобряване на икономиката, мирни преговори в застой и обвинения от дясно за твърде центристки подход, губи втория мандат през 1999 г. Следват 10 години извън общественото полезрение, през които той решава, че при политическото си завръщане трябва да се „придвижи“ още по-вдясно. И печели премиерския пост и през 2009 г., и през 2015 г.
"По това време Нетаняху започва да има проблеми със съда и те се прехвърлят и на политическия терен заради обвиненията в корупция и подкупи. Страната влиза в цикъл от избори и Нетаняху се опитва да изпревари обвиненията и да остане на власт."
"Той определено не иска да е в правителство с някого, който би могъл да иска да го замени или да го прати в затвора. Така че вариантът му е един и той се примирява с тази ситуация."
По време на изборите в края на 2022 г. ключова се оказва подкрепата на партията на Бен-Гвир, чийто спечелени 14 места в Кнесета се оказват решаващи. И той от парий става популярна фигура с вижданията си, особено сред младите хора.
„Той говори спокойно расистки спрямо палестинците – че всички те са терористи, подкрепя смъртното наказание за терористите – разбирайте палестинците, подкрепя масовото им изгонване.“
„Нетаняху е на практика на власт от 2009 г. и с всяка негова коалиция, той улесняваше влизането на все повече крайнодесни в политическата сфера.“
По време на управлението си като премиер, продължило над 15 години – най-дългото в историята на Израел, Нетаняху неизменно оказва влияние и на обществените настроения.
„Мандатите на Биби бяха урок за израелците, че можеш да преминеш границата и няма да има последствия.“
Нетаняху обаче се надцени, когато през 2023-а предложи закон, който на практика да лиши Върховния съд от правомощията му за надзор. Този ход предизвика масови и продължителни протести в цялата страна.
„Чувството беше сякаш Израел е на прага на гражданска война. Хората бяха наистина разтревожени, в края на процеса за съдебна реформа се стигна и до насилие. Ставаше плашещо, защото никой не знаеше как ще приключи всичко. 7 октомври някак си сложи край на целия дебат, защото Израел веднага се обедини заради трагедията и войната. Но някои от тези разделения все още „бълбукат“ под повърхността.“
Изостряне на насилието и военни действия между израелци и палестинци е имало много пъти назад в историята. Но надмощието на носителите на десни идеи в израелската политика е от определящо значение за това как ще се развие настоящата война.
Снимки: Франс прес и архивНАТО ще запази единството си, независимо от това кой ще спечели утрешните избори в Съединените щати, декларира днес генералният секретар на Алианса Марк Рюте. Той определи присъствието на севернокорейски войници в Русия като сериозна ескалация на руската война срещу Украйна. "Ще работим с Камала Харис, ще работя с Доналд Тръмп, за да сме..
Министърът на транспорта на Сърбия Горан Весич заяви в понеделник, че ще подаде оставка заради срутването на козирка на железопътна гара в Нови Сад през миналата седмица, което причини смъртта на 14 души и рани трима други, предаде Ройтерс. Броят на загиналите при срутването на козирка на жп гарата в Нови Сад нарасна на 14 "Утре ще подам..
Това ще бъде решаваща седмица за съдбата на правителството в Германия. Трите коалиционни партии от седмици демонстрират пълен разнобой по важни теми като бюджета и изход от настоящата икономическа криза. В сряда вечерта ще се проведе заключителният разговор на триото лидери на правителството и тогава ще стане ясно дали кабинетът ще удържи..
В италианската област Лигурия се проведе протестно шествие с митинг в Генуа на пенсионерите срещу бюджетната програма на правителството и понижената покупателна способност съобразно инфлацията. Протестът се проведе под надслов "Покупателната способност изтощава тези, които я нямат" – израз на бившия голям италиански политик Джулио Андреаоти...
Стефан Цанев е тазгодишният носител на наградата „Перото“ за цялостен принос към българската литература. Церемонията по връчването на отличията се състоя тази вечер в НДК. Наградите се раздават вече 10 години в няколко категории. Призът за детска литература е за "Кръстьо: Частен детектив в Долната земя" от Юлия Спиридонова. В..
Британският премиер Киър Стармър се закани да използва тактики за борба с тероризма, за да спре бандите за трафик на хора и обяви допълнителни 75 милиона паунда за граничната полиция на Обединеното кралство. Той заяви това в реч на срещата на върха на Интерпол в Глазгоу. В своята реч премиерът заяви, че новото Командване за гранична..
Кандидатката за еврокомисар по стартъпите, изследванията и иновациите Екатерина Захариева ще бъде изслушана утре в комисията по промишленост, научни изследвания и енергетика на Европейския парламент. На представянето ѝ е поканена и комисията по култура. Според регламента, Захариева ще направи обръщение пред евродепутатите в рамките на 15..
Това е МВР - Ново начало , заяви пред БНР лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов. "По време на кампанията ние подадохме повече от 70 сигнала...
Непрекъснато трябва да се говори за психичното здраве. Това обясни пред БНР Албена Дробачка, ръководител на къща "Скрити лайкове". Пространството..