Възползва ли се България от бизнес възможностите, които логото "НАТО" дава?

България е член на НАТО от 20 години, но някои български бизнеси са в Алианса от 25 г.

Подобен е примерът от родопското село Гьоврен, където едно малко шивашко предприятие работи за НАТО от четвърт век, а собственикът му се казва Исмаил Терзиев.

"И все пак е гордост... Като виждаме по телевизията, нали, облечени с нашите облекла, ние се гордеем. Викаме: "Тези облекла ние сме ги шили". Ние спечелихме доверието, въобще, в НАТО всичките модели, за всички страни, сме ги шили, почти… Започнахме дейността 97-ма година. От 98-ма почнахме да шием за НАТО", споделя той пред БНР.

И така… за 25-те години Исмаил не може да изброи милионите ушити чифтове панталони, заминали за НАТО-вските държави.

"Много ни помогна НАТО. Не само на мен. Благодарение на това производство, запазихме селото. Имаме си детска градина, имаме и училище. Млади хора. Всичко", радва се бизнесменът.

В годините преди присъединяването ни към Алиансса, а и малко след това, медиите у нас отчитат оптимизма за българската икономика.

През 2001-ва година Центърът за либерални стратегии прогнозира, че членството ни ще доведе до по-ефективна работа на администрацията. Държавата - по-силна в прилагането на законите. Анализът отчита и очакванията за развитие на IT сектора, телекомуникациите, туризма, образованието, екологията... Увеличаване на директните инвестиции. Както се случило с присъединените преди нас Полша и Чехия.

Така и станало – след получаването на поканата за членство, България отбелязва 65% скок в чуждестранните инвестиции, които за 2003 г. достигат 1,2 млрд. евро.

А 20 години след членството, НАТО дава все повече възможности, дори и на цивилния сектор. Българска софтуерна фирма е спечелила вече проект по програмата за иновации DIANA. Стартъпът на Янислав Трендафилов преборил 700 международни кандидатури.

"Видяхме възможност да доразвием идеята. Самата програма дава достъп до тестови центрове, които биха могли да ни валидират технологията и да ни ускорят развитието. Ние проправяме пътя за следващите", споделя той.

Други фирми също имат шанс да получат финансиране от Фонда на НАТО за иновации. 170 фирми, предимно строителни, финансови, професионални и образователни от години участват например в Програмата за инвестиции в сигурността.

През 2008-ма година, от първите програми за модернизация на армията, в икономиката ни са влезли 80 милиона евро нетна инвестиция. След 2009-а предоговарянето на проектите за армията повлияло и на допълнителните инвестиции. От 2019-а година три министерства все още работят по концепция за допълнителни инвестиции към проекта за новите изтребители. Очаква се в "Терем" да се сглобяват и поддържат новите бойни машини "Страйкър".

Колко важна и добре работещата система за поръчки трябва да има държавата се е убедил Пламен Йорданов, докато е бил военен представител през 2010-та в Афганистан.

"В Афганистан, когато идваха три джипа, от три различни бригади, те не си говореха, защото радиостанциите са от различна марка и модел, купени по обществени поръчки. Не става така!", категоричен е той.

"Това е пряка последица от незнание как да се защитават интересите", разбрал вече Йорданов, кoгато станал служебен зам. -министър на отбраната.

Дали България се възползва напълно от бизнес възможностите, които логото "НАТО" дава? Обобщението е на Добромир Видев: