Равенството между половете в спорта е двустранен процес, твърди световен шампион

- Да, това е валидно в двете посоки, двустранен процес. Не само жените търсят участие в да ги наречем "мъжките" спортове, но също така и обратното е факт. Трябва да се отърсим от чуждите погледи, за да не казваме този спорт е запазен само за мъжете, или пък онзи само за жените. Имаме да наваксваме в това отношение. Разбира се, по-лесно е да кажем, че трябва да приобщим жените към мъжките практики, по-очевидно е някак си. Но е валидно и в двете посоки. Но когато говорим за мъже в художествената гимнастика - това може би ще отнеме малко повече време. Според мен, не трябва да търсим непременно да има 50:50 или абсолютно равенство между половете навсякъде. Трябва да им оставим възможонстта и на едните, и на другите за свободен избор. Трябва да се премахнат спирачките, които сега пречат на някои да прекрачат прага на спортния комплекс.

- Да, тук говорим за кодове. Ще дам пример с бокса. В Куба, например, допреди няколко години нямаше женски бокс, там практикуваха само мъже. Едва напоследък и в Куба бяха създадени дамски отбори по бокс. Идеята на кубинците беше, че жените нямат място на ринга, защото е силов спорт, защото е опасно за тях и те не бива да го практикуват. Така че, макар и частен случай за Куба, тук говорим за същото нещо, като за мъжете в художествената гимнастика изобщо. Просто манталитетът трябва да еволюира. Но боксът за жени е включен в програмата на Олимпийските игри отскоро, от две-три Олимпиади насам. Не толкова отдавна. Тук говорим за един спорт с изразено мъжки черти.

- Различните страни не се развиват в един и същи ритъм. Нещата са относителни. Например, във Франция жените получиха права да гласуват на избори през 1945 година. Не е толкова отдавна, нали. Но от 1945-а досега са изминали близо 80 години. Не може да твърдим, че за това време не е направено нищо в посока равни права за жените. Искам да кажа, нужно е време, за да се извърви пътят. Малко по малко стигнахме до сегашното положение. Други страни имат нужда също от време, за да извървяат своя път. Не казвам, че това не ме шокира, но пък трябва да им оставим време, за да наваксат своето изоставане. 

- Да, отнема доста време, това е така. Има сериозна съпротива, но това не означава, че трябва да се откажем от усилията ни в тази посока. Всеки трябва да го приеме за своя кауза и своя цел. Така постепенно ще се настани в главите на всички. Отнема време, разбира се. В институциите все още паритетът не е напълно спазен. Вижда се в някои спортни федерации също. За да може да се възприеме, трябва да се дават непрекъснати примери отгоре.

- Вие самият го казахте. Не е едно и също да си олимпийски спорт и да не си олимпийски спорт. В исторически план френският бокс датира от началото на миналия век, но по време на двете Световни войни е имало периоди на пауза. След това френският бокс отново започна да се практикува, но навлязоха подобни дисциплини като кикбокса, фулконтакта, ММА. Когато има няколко близки спорта, това разпределя между тях вниманието на публиката. Що се отнася до организацията и шоуто, кикбоксът е по-полулярен в страни като САЩ, Великобритания, в азиатските държави също - а те са доста по-многолюдни. 

- Да, действително имам добри спомени, защото спечелих титлата през 2018 година в Пловдив. Много добре ме посрещнаха тогава, състезанието премина отлично. Радвам се, че спечелих титлата тук. Един спорт се развива на базата на федерация и на посланици, които популяризират спорта. Този спорт ще се развие тогава, когато имаме повече такива посланици по света и те помогнат за популяризирането му.