"Нашата лудница". Плейлистът на войната (втора част)

След перипетии и извънредни събития "Изотопия" представя и втората част на своя военен плейлист.

• "Бяхме близки, сега сме далеч". Плейлистът на войната (първа част)

След като в първата слушахме основно украинска музика, ред е да включим и руската. За съжаление, и музиката в Русия не бе подмината от проточилите се боеве със съседите, нито от неочаквани нападения у дома.

Стотици убити и ранени е равносметката от атентата в концертната зала "Крокус сити" край Москва. Най-кървавата атака в Русия от над 20 години неминуемо беляза и войната в Украйна, въпреки че отговорност пое "Ислямска държава" и въпреки предупрежденията от чужди служби за опасност в Руската федерация. Висши апаратчици – от новоизбрания вечен президент Владимир Путин до Службата за вътрешно разузнаване – обвиниха украинците в подкрепа на нападението. Украйна и западните ѝ партньори отрекоха.

Остават много въпросителни около случилото се в московското предградие и последвалите действия на Русия, но ние ще ви отведем във Варна.

На входа на Морската градина има скромен мемориал. Три са снимките на убития руски опозиционер Алексей Навални. Върху две от тях е надраскан символът на воюващите с Украйна руснаци Z. Хората са оставили на Навални цветя, свещи, фигурка на таралеж, картинка с тигър и сърце. До лика му е скръбната вест за убитата при руска атака над Одеса бесарабска българка Анна. Тя загина с едно от двете си деца. Другото оцеля, изведено от таткото от разрушения за секунди дом.

Часове след трагедията в Красногорск до Навални вече има нова снимка: на горяща свещ с датата 22.03.2024 г. Надписът гласи: "Крокус сити хол, скърбим". Оставени са цветя в памет на жертвите. В българския черноморски град, недалеч от бойното руско-украинско поле, скръбта няма националност. Над всичко това някой е написал на руски: "Благодарим ви за надеждата!".

Покрай самоделния олтар ден след атентата, по разпореждане на българското вътрешно министерство, полицаите са повече. Тръгват на поредна обиколка из центъра от там.

Буквално, преносно, иронично, саркастично – какво може да бъде послание за надеждата, когато увековечава смъртта?

Атаката бе преди концерт на руската група "Пикник", основана през 1978 г. в Санкт Петербург, тогава Ленинград. През 80-те им забранявали да записват смесицата си от рок, ню уейв и прогресив. Не се нравели на Комсомола.

Групата е в черните списъци на Украйна, защото след незаконната анексия на Крим изнася концерти там. Смята се, че днес "Пикник" подкрепя т. нар. специална операция, включително финансово.

Дни след атентата “Пикник” изнесе концерт в родния Санкт Петербург. Всъщност това бе шоуто, което трябваше да се случи в "Крокус сити хол". При засилени мерки за сигурност бандата почете паметта на загиналите и обеща, че събраните пари ще отидат за близките им и за пострадалите.

Всички в "Пикник" са невредими след атентата, но в него загина асистентката на мениджъра Екатерина Кушнер. За Катя и всички останали жертви бе минутата мълчание в началото, за тях бяха и светлините в края, когато "Пикник" изпълниха една от популярните си песни "Там, на самия край на Земята". Но друга тяхна 30-годишна песен ("За невинните убити") се възроди, много руснаци я запяха на нов глас.

От огън до огън, от дума до дума.

Душа до душа.

В небесата – дрезгавият вятър.

Погребението започва.

Ще стоплиш земята с огън

и в нощта ще събудиш зората.

В небето ще замениш слънцето

и ще знаеш всички тайни на живота.

Отваряш вратата на Вселената.

Ще помня молитвата си за невинните,

пеят от "Пикник". Пее и Санкт Петербург. Много от героите на историята ни са свързани с града. Това е плейлистът на войната. За съжаление, на повече от една война.

Путин на благотворителен концерт в родния Санкт Петербург през 2010 г. Тогава премиер, изпълни популярната американска песен Blueberry Hill, за да помогне на деца, болни от рак. На крака го слушаха Голди Хоун, Кърт Ръсел, Шарън Стоун, Мики Рурк и Жерар Депардийо.

Своя душевен хълм с боровинки Владимир Владимирович изкачи и с изпълнението на руската песен "Къде започва родината?". Той определено знае къде започва, но знае ли къде завършва? Засега в музикалните ѝ очертания има място за класически композитори, за "Любе", ABBA, пък и за Андрю Лойд Уебър, с когото побъбриха през 2008 г. по повод "Евровизия".

Вкуса си пианистът Путин издига с приятеля челист Сергей Ролдугин, който свири на инструмент за 12 млн. долара, изработка на Антонио Страдивари от 1732 г. Ролдугин е кръстник на първородната дъщеря на Путин, той го запознава със съпругата Людмила.

Музикантът е сред санкционираните от Европа след началото на войната в Украйна. Миналата година четирима банкери бяха осъдени, че са помагали на Ролдугин да депозира над 30 млн. франка в швейцарски сметки между 2014-а и 2016-а.

Според обвинението банкерите не са направили достатъчно, за да установят истинския собственик на парите, а е неправдоподобно това да е челистът. За Кремъл предположенията, че парите на Ролдугин са свързани с президента, са "путинофобия".

Финансови връзки между двамата обаче бяха разкрити през 2016-а в т. нар. "Панамски документи". Тогава изтекоха милиони поверителни книжа от адвокатска кантора. Според журналистическото разследване довереници на Путин са изнесли от Русия над 2 млрд. долара. Сред тях – и Ролдугин. Досие в разследването имаше и за тогавашния украински президент Петро Порошенко.

Новият стар руски президент не се вълнува от международни разследвания. Вълнува го красотата на музиката, когато пее химна с деца или съветски песни за Космоса със студенти.

Не само руските момичета и момчета са облагодетелствани да слушат Путин. Честта имаха и в Китай. Май 2017 г. Путин разгрява на пианото с руски песни преди разговора с колегата Си Дзинпин.

И като говорим за колеги, как да пропуснем адаша на Владимир – Володимир Зеленски, който пее и танцува от години (все пак си изкарваше хляба като актьор, режисьор, сценарист, филмов и телевизионен продуцент, водещ, певец и комик). Съоснователят на продуцентската компания "Квартал-95" обича музиката от училищния ансамбъл, където свири на китара. И той като Путин се упражнявал на пиано, взимал и уроци по танци. Явно е имало резултат, защото през 2006 г. спечели украинската версия на шоуто Dancing with the Stars.

Политическо бе кабарето на "Квартал-95", в него през 2016 г. Зеленски изпя "Напиши Украйна в Google". За споровете чий е Крим, кой кого изхранва и дали съседите са истински братя или само се преструват? "Потърсете Украйна на картата, потърсете Украйна в Google". "Украйна е страна на безкрайните възможности", гласи текстът.

След като стана президент, Зеленски отново посети "Вечерния квартал", но като зрител. Двойник през няколко реда сметна оригинала за дубльор: "Ще му звънна. Вдигни си телефона! Зеленски се обажда. Първо, когато си на концерт, трябва да си изключваш звука. Второ, ако ме чуваш, просто кимни."

И Зеленски с охота влиза в роля и кима ли, кима. Предрекъл и провокирал политическата си кариера на сцената и от екрана, като президент отново взима микрофона. Песните, в които участва обаче, са по-различни.

На 24 февруари миналата година американският кънтри певец и носител на "Грами" Брад Пейсли пусна песента Same Here. В нея вплита разговор със Зеленски:

"Говорим на различни езици в живота, но мисля, че ценим едни и същи неща – децата, свободата, знамето, войниците си, народа си. Това е най-голямото съкровище, което имаме. Гордеем се с нашата армия. Ще защитаваме свободата и живота си."

"Мисля, че той разбира как изкуството достига до най-много хора. Особено когато искаш да докоснеш сърцата им. Той може да изнесе толкова много речи, колкото е по силите му, но е много по-лесно да чуеш какво ти казват, когато има мелодия", каза Брад пред АР. Парите от песента отидоха в подкрепа на украинци, останали без дом.

И ако Same Here навява кънтри меланхолия, обръщение на Зеленски от сцената на "Вечерен квартал" разсмива цялата публика:

"Скъпи приятели, слава на Украйна!

Колко се радвам да ви видя тук, благодаря! Разбира се, сега най-актуалният, най-важният въпрос е този за Украйна и Русия. Всички имаме роднини в Русия и те винаги ни питат едно и също: "Ама как сте? Там не ядат ли деца? Можем ли някак да ви помогнем да напуснете страната?". Опитах да обясня на родата, че всичко при нас е добре. "Можете да дойдете и да видите". Така им казах, но нищо не последва.

Попаднах на нещо хубаво в интернет. Намерих следното изречение: "Ако искате да опровергаете нечия глупост, не я отричайте. Просто я доведете до абсурд."

И аз реших да стигна до точката на абсурда. Сега ви представям писмото си до роднините в Русия:

Здравейте, дядо Игор, дядо Валя и дядо Саша. Обратно на страховете ви трябва да кажа, че си живея много добре. Е, имам предвид, че все още съм жив, но скоро ще е по-добре, защото преди три седмици ме приеха в бандеровски отряд. А как иначе?! В нашата страна просто няма друг начин да градиш кариера. Ама чакайте, защо въобще ви го пиша, че нали всичко знаете и го знаете най-добре!

Заплатата ми е малка, но това не е важно, защото ни позволяват да взимаме пари и имоти от руснаците. Преди можеше да се краде от евреите, но главният бандеровец Коломойски дойде и забрани.

Сега уча английски, за да забравя руския. Американските наемници много ми помагат, тук ги ринем с лопата. Ама наистина, какви ви ги приказвам, вие нали всичко си знаете!

Между другото, ожених се втори път. Мъжът ми се казва Вадик. Все пак за нас, европейците, това си е съвсем в реда на нещата.

Днес нашият президент, имам предвид най-главния, Барак Обама, обеща скоро да се присъединим към НАТО. Естествено, като американска марионетка.

Има още добри новини. Дъщеря ми Харпина, която преди беше Саша, спечели първо място в бандеровския песенен конкурс. Сега е претендент да представя страната ни на конкурс за гейове и лесбийки. Вие така казвате на “Евровизия”. Чудим се дали трябва да е с брада или не.

В почивните дни, понашему през уикендите, ходим в провинцията, в къщите на бабите и дядовците, и копаем бункери.

Вчера бяхме на концерт на Ани Лорак, беше супер! Не ѝ позволихме да пее.

Ако имате възможност, моля ви, пратете ми книгата на Хитлер "Моята борба". У нас се харчи като топъл хляб и не можеш да се докопаш.

Както виждате, при нас е спокойно, така че идвайте, но предупредете по-рано, за да ви издадем Ausweis.

И да не летите със самолет, че е опасно. И с влак не може. Безопасно е с камион КАМАЗ. Те си имат редовен график и никога не закъсняват. Това сега е общественият транспорт. Идвайте!"

И те идват ли идват, докарали глупостта отвъд абсурда.

Да се шегува намери сили група от Грузия след войната с Русия през 2008 г. С песента We Don't Wanna Put In Stephane & 3G печелят националния конкурс за участие в "Евровизия" през 2009 г., но се оттеглят преди международния полуфинал, защото от Европейския съюз за радио и телевизия виждат политически намеци, каквито в състезанието не са позволени.

Парчето провокира не само институционална реакция на европейско ниво, но и протест в Москва. Грузинците са поканени да сменят песента или да пренапишат текста, но отказват и така Грузия не се явява на "Евровизия", която пък се провежда в руската столица заради победата на Дима Билан през 2008 г.

Ако видите клипа на песента, от орловия ви взор няма да убегне, че нито една от трите грузински певици няма брада. Може би това е бил основният проблем... Във "Вечерния квартал" на Зеленски сигурно знаят.

А вие със сигурност знаете, че за "Евровизия" отдавна се мисли като за политизиран конкурс, колкото и строги да са правилата. Тазгодишният спор бе за песента на Израел. За October Rain се смяташе, че насочва към атаката на "Хамас" от 7 октомври миналата година, но израелците се съгласиха да пренапишат текста. "Октомврийският дъжд" вече е "Ураган" и ще отнесе Швеция през пролетта. Малмьо се готви за домакинство от 7 до 11 май и за възможни протести.

Различни държави призоваха Израел да не участва. Така, както бе забранено на Русия, след като започна войната в Украйна. Засега израелската песен ще се състезава редом с украинската Teresa & Maria, вплела в посланието си страданията на Майка Тереза и Дева Мария. Какво ли ще кажат от Ватикана, след като папата предизвика лавина от коментари с репликата кой кога трябва да развее бяло знаме?

Конкурса през 2022-ра спечели украинският "Калуш Оркестра", а това е миналогодишното им изпълнение в Ливърпул, приютил "Евровизия" заради продължаващите боеве в родината на победителите. Музиканти, певци и танцьори се присъединиха към украинците, на пианото ги подкрепи дори Кейт Мидълтън.

По ирония на съдбата групата изкара две нови парчета с певицата КОЛА точно на 22 март. Едното се казва "Помни", а другото "Улови сърцето ми", посветено на сродните души.

Преди две години тяхната "Стефания" стана първият победител с рап елементи в историята на "Евровизия". Получи и рекорден брой точки от гласуването по света. "Калуш оркестра" продаде наградата за 900 000 долара, с които купи дронове за украинската армия. С неизменната си розова шапка фронтменът Олег Псиюк се раздели за близо 300 000 долара.

Групата започна турне в Европа и Северна Америка, за да набере пари за Украйна, както направиха много техни колеги. Само през 2022-ра "Калуш Оркестра" събраха над 1 500 000 долара. Отвъд океана се срещнаха с музиканти, с които записаха нови парчета. Носиха украинското знаме и носии, дори когато снимаха клип в Сан Андреас, където виртуално джиткали с коли, докато играели компютърни игри като деца. В Калифорния, но не само, групата се надяваше на добрите хора и щедростта им – от сутрин до вечер.

До розовата шапка застана самият Терминатор. Според бившия републикански губернатор Арнолд Шварценегер "това е много силно послание към всички украинци, особено сега, в тези трудни времена. Всеки може да мечтае и да превърне мечтата в действителност".

Музиката от "Терминатор" огласи действителността за погребението на Алексей Навални. Изпратиха го и с Франк Синатра.

В края на януари, докато все още бе жив, Навални се сблъска с друг тип хитове. С "Аз съм руснак" на Шаман. Ярослав Дронов, каквото е името на изпълнителя, е сред знаменитостите, предложили официално на Путин да се кандидатира отново за президент. Шаман пее, че руснаците не могат да бъдат "пречупени" и "отиват докрай". Докрай 32-годишният певец отиде на концерт през ноември, когато симулира взривяването на атомна бомба, натискайки червен бутон в бутафорно ядрено куфарче. Избухнаха фойерверки.

Със съобщение в социалните мрежи Навални описа утрините си:

"Шаман се появи на сцената, когато вече бях в затвора, така че не можех нито да го видя, нито да слушам музиката му, но знам, че е основният певец на Путин. Негова е най-популярната песен: "Аз съм руснак". Всички я знаят, пародират я и т. н. Със сигурност ми беше любопитно да я слушам, но къде в затвора бих могъл да го направя? И тогава ме отведоха в Ямал. Тук всеки ден в 5.00 ч. сутринта чуваме командата: "Събуждайте се!", последвана от руския химн. Веднага след това звучи втората по важност песен в държавата – "Аз съм руснак" на Шаман.

Представете си: Ямало-Ненецки автономен окръг. Полярна нощ. Колонията със специален режим за нарушители. Затворникът Алексей Навални, който е осъден на 19 години, от когото кремълската пропаганда от години се оплаква до безкрай, защото е участвал в руски митинги, се упражнява на песента "Аз съм руснак". Песен, пускана с възпитателна цел.

Ако трябва да бъда честен, все още не съм сигурен, че правилно разбирам какво е постирония и метаирония. Но ако не е това, какво е?"

Понякога няма място нито за пост-, нито за метаирония. След атентата в "Крокус сити хол" Шаман изпя "Реквием 22.03.24". Само за ден и само в YouTube песента бе гледана 5 500 000 пъти. С дървен кръст и кожено яко шаманът се обръща към Бог заради невъзможността да приеме случилото се. Въпреки покрусата, отново подчертава, че руснаците не могат да бъдат пречупени.

Но понякога добрата стара ирония си пробива път и в най-критичните моменти. Като тези, в които питаш защо си бил поръчан. Преди да се завърне в Русия и да го арестуват, Навални се обади на хората, които го отровиха, за да разбере кой и защо се опита да го убие с "Новичок". Нервно-паралитичното вещество не послужи докрай, но обажданията на опозиционера парализираха поръчителите. Поне за малко. А в "Навални", документалния филм с "Оскар", схемата се разплиташе на доста по-лежерен фон от песните на Шаман.

Кога да се вземеш насериозно и кога да се шегуваш? 

Балансът е труден, но често определя облика на политиците завинаги. Ако Путин разбужда затворници с химна и подсказва текста му на русначетата, макар че кой би се осмелил да го забрави на една сцена с него, Зеленски разсмива украинчетата като анимационното мече Падингтън, което озвучава преди президенството.

С хумор критикуват Путин и във, и извън федерацията. Обяснимо, по-мечешките шеги са отвъд граница, а не при руските мечоци. Преди десет години в нидерландско телевизионно предаване избраха музиката, за да изразят позиция към антигей законодателството на Путин. Кавъри се изляха и в германския ефир, след като войната в Украйна постави енергийната сигурност на Европа под въпрос.

Отново през 2022 г. албум под надслов "Пънк срещу Путин" издадоха американски музиканти. Идеята тръгна от Left Handed Knifes, група на двама гимназиални учители. Стигна се до благотворителен фестивал.

"Войната продължава, спрете я", бе посланието и на руската рейв банда Little Big, избягала в Лос Анджелис в началото на т. нар. специална операция.

От Little Big заявиха, че са в черния списък на руското правителство и не могат да свирят в родината. Ще се върнат, когато Путин си тръгне. Песента им за поколението, което отрича войната, бе възприета от някои украинци като антиамериканска. В Русия членовете на групата са чуждестранни агенти, а само преди 4 години бяха избрани да представят страната си. Къде? В "Евровизия", разбира се.

Може би евровизионно звучи и "Аквадискотека" на руската електронна група Cream Soda? 

Парчето се пееше на антивоенни протести, наричани аквадископартита. Основателят на Cream Soda Дмитрий Свиргунов, известен като Дима Нова, почина на 35. Удави се миналата година, прекосявайки заледената Волга в район, в който няма мостове.

Групата нашумя през 2021-ва, когато комедиантът Александър Гудков използва "Аквадискотека", за да иронизира президента за луксозния дворец на брега на Черно море, разкрит от екипа на Навални.

Песните против Путин са класика в жанра, дори в много жанрове, но същото важи за песните в негова подкрепа.

"Най-добрият ми приятел е президентът Путин", рапират Саша Чест и Тимати през 2015 г. Путин като супергерой, Путин, по когото си падат всички момичета, Путин на графит, Путин като байкър, Путин на джет. И, разбира се, Путин като Божията промисъл. Известната естрадна певица Маша Распутина също бе възхитена от приятелството на Путин в исторически момент на надежди и предателства. Распутина изказа благодарността на народа към държавния глава. "Русия се моли за теб и ти се молиш за Русия", изпя Маша на Вова.

Хвалебствията не свършват дотук. Сега за руснаците таджикистанците са болна тема. Почти всички задържани и обвинени за атентата на 22 март са от Таджикистан, но преди години именно таджикистанец възпя ВВП пред централата на "Газпром", а двама рапъри от африкански произход, които живеят в Русия, бяха убедени, че трябва да сме твърди като Путин.

След незаконната анексия на Крим Юлия Винокурова призова руските жени да защитят президента, защото страните от НАТО маршируват към него и искат да разрушат мира. "Да помогнем на Путин, иначе Обама ще го изкълве до смърт", изпя Юлия. Е, очевидно Владимир Владимирович не е изкълван, но идва най-запомнящата се част: жените на врага нямат гърди и са с бради, докато рускините изпъкват с пищната гръд, с която пазят Вова. Ето откъде идвали закачките на Зеленски...

Шоуменът Олег Лихачов също припяваше "Браво, Путин". Твърди, че е създател на жанра "политическа ексцентричност". Песента е от лятото на 2014 г., Олег сам я определя като хит. Написал я заради нецензурни скандирания на украински футболни фенове по адрес на Путин. Руснакът пък решил да го похвали за анексията.

В годините Лихачов посвещава песни и на чеченеца Рамзан Кадиров, патриарх Кирил, главата на Татарстан Рустам Минниханов, на покойния вече лидер на Либералдемократическата партия Владимир Жириновски, дори на цар Иван Грозни. Издава ги в албума "Звездите на Русия". Така можел да изрази гражданската си позиция с чувство за хумор и ирония.

Без ирония обаче през 2016 г. приема поканата да участва в концерт за правителството на Москва. Публиката реагира предпазливо на песента за Путин, не се ориентирала иронична ли е или хвалебствена, та аплодисментите били сдържани. Хонорарът бил по-добре – 25 000 рубли.

В началото на 2015 г. Лихачов прави песента "Олигарсите станаха алчни", след която го канят да се присъедини към Комунистическата партия. Той се съгласява. Около изборите за Държавната дума пише няколко песни за партията. Става общински депутат в Татарстан, но не забравя шоуто. Иска да участва на "Евровизия" с версия на песента за Путин на английски. Организационният комитет го спира.

За капак Лихачов съди Владимир Владимирович за морални и материални щети от икономическата му политика. Олег настоява Вова да му върне къщата с баничарницата и гаража, двете чуждестранни коли, проваления статут на "Звезда на руската естрада" и най-драгоценното – бившата съпруга. Съдът отхвърля искането заради президентския имунитет.

През 2018-а, заради предстоящото увеличение на пенсионната възраст в Русия, Лихачов ритуално се отрича от Путин.

Четири години по-късно заявява, че подкрепя външната му политика. А през есента на миналата година излезе песента "Путин, Лукашенко, Кадиров". Засега интересът към парчето е по-слаб в сравнение с песента само за Путин. Може би затова Лихачов продължава с пропагандата. В средата на март се похвали с видео, в което изброява руските радиостанции, завъртели песента за кървавата тройка. Сред тях има и детско радио.

През 2015 г. одата за Путин срещна критиката дори на глашатая на Кремъл Владимир Соловьов. Според него авторът е "влязъл толкова дълбоко в задните части на властите, че отвън се виждат само обувките му". Почти като джудиста Путин Лихачов отвърна на удара с реплика за обувките на Соловьов, които даже не се виждали.

Колко сериозно да приемаме политическата ексцентричност на Олег?

2018 г., в ТВ предаването "ДНК" Лихачов се обръща към майките на биологичните си наследници. Като студент през 1999-а дарил сперма и изчислява, че има около 70 деца и 40 внуци. Мисията му: да попълни празните редици на руската интелигенция и да помогне на държавния бюджет. Иска от Путин званието "Почетен донор на сперматозоиди на Русия" и пожизнена пенсия. След предаването съпругата му подава молба за развод. Същата дама, която Олег иска да си върне с иск срещу президента.

Много по-сериозна в намеренията си изглежда Мария Якушева с псевдоним Машани. Пее за Александър Невски, Кримския мост, санкциите над Русия. Най-известна е с песента си за Путин. Преди осем години гарантира, че за долар дава само рубла и нито копейка повече. През 2016-а долар се е търгувал и за 68 рубли, днес ви трябват повече от 90. Дали Машани има 9000 копейки на монети? Не е ясно, но пък тоалетната ѝ хартия е на долари. И си иска Аляска от американците.

От пари най-много разбира Сергей Шнуров от група "Ленинград". И родом от там, досущ като Вова. Музикант, актьор, водещ, телевизионен продуцент, познат не само в ска, пънк и рок средите, от които произлиза.

Преди 22 години Шнуров плащаше глоби заради нецензурни текстове. Тогавашният кмет на Москва Юрий Лужков не позволяваше "Ленинград" да свирят в големите концертни пространства на столицата. Официалната причина: вулгарните думи. Неофициалната, коментирана в и извън Русия – критичното отношение на Шнуров към политическия елит.

Но то не му попречи да изнася частни концерти на същия елит. По данни на Forbes, цитирани от The L.A. Times, с 14 млн. долара през 2018-а Шнур, както му казват у дома, е вторият най-добре платен руснак в шоубизнеса след хокеиста Александър Овечкин.

През 2022-ра вниманието бе привлечено към Шнуров заради снимка на актьора Георгий Болонев. От фотографията в Instagram се виждаше, че Болонев, заедно със Сергей Шнуров и покойния вече основател на частната военна компания "Вагнер" Евгений Пригожин, са в самопровъзгласилата се Луганска народна република. Шнуров отрече да познава Болонев и заяви: снимката е манипулирана.

На протести срещу Кремъл, на които Шнур е засичан, реакциите са двуяки. Някои го приветстват, други се съмняват в искреността му.

В миналото Шнуров бе критичен към управляващата "Единна Русия". Заяви, че не желае среща с Путин и нарече "инфантилно" убеждението, че нещо може да се договори с властта. За президентските избори през 2012-а публично прогнозира, че няма да са честни. През 2013-а бе категоричен: няма да се занимава с политика. През 2020-а се присъедини към Партията на растежа на бившия бизнес омбудсман Борис Титов. По-късно стана нейн съпредседател.

Отново през 2020-а пред радио "Комсомолская правда" Шнуров се поколеба в отговора руски ли е Крим. "Ще изчакаме и ще видим", каза той, но на въпроса дали Донбас е Украйна отговори положително.

След началото на руската инвазия в Украйна Шнуров коментира: "Това са времена, в които трябва да се избира. Моето право: Искам, избирам, не искам, не избирам. Носят ви чаша водка и чаша уиски, но вие искате вино. Не искам да избирам от този набор. Това е фалшив избор."

Относно невъзможното в Русия – войната да се нарича война: "Забраната на думи е най-глупавото нещо, което може да се случи. Ако нямаш думи, с които да обясниш реалността, ставаш ням. Забраната при всички случаи е знак за безсилие. Политическата технология трябва да има мека сила. Трябва да побеждавате в реториката. Ако забраним думата "брюнетка", всички ли ще станат блондинки?"

Интервюто за руската писателка Татяна Толстая е цитирано и в украински сайтове. То обаче не заличава въпросите към Шнуров заради песни като "Ростех", в която възхвалява военното производство на държавната корпорация.

В годината, в която Русия нападна Украйна, "Ленинград" иронизираха руската икономика, олигарсите, елита, чуждестранните агенти, спец. операцията, руската надежност, която е ни повече, ни по-малко като КАМАЗ. При тях геополитиката е семеен скандал. Жената е с насинено око, защото иска да се присъедини към НАТО.

"Тук можете да полудеете", пее Шнуров в "Сбогом, елит". 

Въпросът за всички като него е доколко и те не са полудели, кога играят, кога преиграват и кога са искрени? Част ли са от елита? Могат ли едновременно да са елит и да не са? На каква цена?

Преди дни Шнур заяви, че парите в руския парламент са "просто смешни" и не е влязъл в политиката заради тях. Наскоро стана наставник в шоуто "Нова фабрика за звезди". Покрай съдебна история отново се потвърдиха хонорарите му с много нули отзад.

"Човек има нужда от дом с градина, в градината – дете, за детето – братчета и сестричета, и какво лошо – милион долара, даже милиард." Обаче в САЩ, не в Русия, пее още една от популярните руски банди "Запрешонные барабаншчики" ("Забранените барабанисти"), която се бореше със системата отвътре с очаквано по-големия шанс за промяна, но и с риска някое от зъбчатите ѝ колела да ги премаже.

Според един от основателите ѝ Иван Трофимов групата е продукт на шоубизнеса, който цели разложението му. "В края на краищата под боровинковия сос на старата руска шутовщина говорим в песните си за сериозни неща: за разпадането на буржоазното семейство, за обречеността на съвременната цивилизация." Трофимов се надяваше хората да слушат и да мислят за социалната справедливост.

През 2002 г. в интервю за списание "Мотор" идеологът на бандата призна: "Мислехме, че ще бъдем любимата група на т. нар. протестен електорат, но станахме любимата група на образованите дребни буржоа. И сега работим за тях, като вкарваме в мозъците им всякакви консервативни идеи... След фалита на държавата отново се формира прословутата средна класа. Това са хора, които биха строшили челюстите на всекиго заради доходите си."

През 1996-а Трофимов агитира за Комунистическата партия на Руската федерация, но през 2002-ра призна: "Вече съм много уморен от нестабилността."

След още няколко години Иван се изпокара с останалите забранени барабанисти и на свой ред им забрани да изпълняват песните, написани от него. Групата обаче продължава да концертира. Сега е на турне по случай 25 години от основаването. Обикаля "любимата необятна страна". Примерът е отпреди месеци в окупирания от Русия Севастопол. Фронтменът и композитор Виктор Пивторипавло пред местна телевизия:

"Тук има родни, топли места и същите топли и родни хора. Не можем да не се върнем тук. Дори да вземем предвид днешните реалности и ситуация, пак ще го направим и благодарим на Бога, че тук ни приемат с радост."

Може би трагичността на митологизираната руска душа e най-осезаема в историята на Александър Eлин. 

Заради загубен бас текстописецът създава "Човек като Путин". Залогът – да направи хит без бюджет, но с правилното послание. Избира Путин в първия му президентски мандат като ултимативен източник на новини. Елин иска песен, която ще изпълни мечтите на обикновеното руско момиче. Изглежда то бленува за мъж, който не пие, не се бие и не се отнася зле с половинката. Въпреки иронията, Елин остава неразбран. Сатиричните нотки са не просто пренебрегнати, песента става част от официалната кампания на Путин за преизбирането му през 2004 г.

В разгара на руските протести от 2011-а до 2013-а Eлин пише песента "Нашата лудница гласува за Путин", с група "Рабфак" по молба на опозиционен политик.

Пациентът в психиатрията пита доктора за дупката в главата си, но и за тази в бюджета. Писал на Белия дом, че навсякъде има мързел, корупция и раздор, но не получил отговор.

Всичко е толкова сложно, толкова объркващо,

но няма време да го разберем, братко.

Нашата лудница гласува за Путин,

нашата лудница ще се радва за Путин!

, пеят "Рабфак" и си знаят: даже медицинските сестри са за Путин, мужика на всички мужици. Но ще отговори ли той защо не защити страната си така, както претендира, че може, щом от десетилетия я е хванал здраво в автократична хватка и очевидно не смята да отпуска захвата до 2036 г.?

Снимки: ЕПА/БГНЕС, БТА, Лора Търколева