Боряна Ангелова-Игова: Паралимпийците трябва да се състезават на същинската олимпиада

- Действително, имаме една лека двуличност по отношение на параспорта и въобще на спорта. От една страна правим Паралимпийските игри, за да покажем как тези хора са равнопоставени, как могат да се състезават и да спортуват като всички останали. А в същото време ги отделяме в други Игри, които ги наричаме "Пара". Има ли "парахора" - няма "парахора", всички сме хора и би трябвало да се състезаваме заедно. Причината за това отделяне, твърди се, е неравностойното представяне в спорта. Но както стана ясно по-рано, има неравностойно поставяне на спорта и на обикновените Олимпийски игри. Един тежкоатлет, които тежи 160 килограма, разбира се, има различни физически способности от друг, който тежи 40 килограма. Тук логичният въпрос е защо паралимпийците да не се състезават в истинската Олимпиада, но в различна категория.  А ние ги отделяме ужким за тяхно добро, ужким, защото така ще могат да се състезават с равни на тях. А в същото време, когато някой паралимпиец покаже по-добри резултати от останалите състезатели, такъв случай имаме с Оскар Писториус. 

- Всъщност се оказа, че той е много по-бърз от Юсейн Болт. Обаче не може да се яви на Олимпиада, защото се смята, че той използва технологичен допинг, а именно неговите изкуствени крайници, които имат една специална отскоклива основа, която им дава повече бързина. Всъщност вече виждаме, че тук има двойнствени стандарти. Това, което ни радва, особено откакто Бах стана президент на МОК, е че той направи много сериозна политика, за да интегрира максимално паралимпийците и все повече поставя въпроса да се обединят двете състезания. На етапа, на който са сега, се случва, че Паралимпийските игри са с много по-малка гледаемост. Медиите много по-малко се интересуват от тях, а там виждаме неща, които са абсолютно невъзможни за обикновения човек. Тези, които нямаме увреждания, често си казваме: "сега не мога, уморен съм, нямам възможност, боли ме главата, нямам пари, нямам време." И изведнъж виждаме едни хора, които имат една десета от нашата трудоспособност, обаче правят невероятни неща, за които ние можем само да мечтаем. Всъщност, това е най-добрият пример затова на какво човекът е способен. Как благодарение на много труд, на много хъс, на човешкия дух, ние можем да превъзмогнем дори увреждания, които сме придобили. И все пак по отношение на тепнологичния допинг, аз застъпвам тезата, че човекът е съвършен сам по себе си и че не можеш да подобриш нещо, което е съвършено. И по отношение на параспортистите и хората с увреждания ние не трябва да се опитваме да ги променим, а трябва да направим средата достатъчно удобна за тях. Това че те са различни по някакъв начин, не трябва да се опитваме да ги променим, а по-скоро да променим обществото, което да е по-толерантно и интегриращо.