Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Интервю на Веселин Паунов с проф. Пол Роджърс

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари дипломатическия комплекс в Дамаск. Там загинаха 7 служители на Ислямската революционна гвардия, включително техният върховен командващ в региона. Сега, след израелското нападение, което беше скромно и ограничено, Иран първоначално заяви, че не планира ответен удар. Винаги обаче има едно голямо "но". Играта в Близкия изток "око за око, зъб за зъб" повдига много въпроси, но може би най-спешният сега наистина е какъв ще бъде следващия ход на Техеран?

"В краткосрочен план е възможно да няма ескалация. Иранците не дават голяма гласност на конфронтацията или по-точно на това, което се случи в района на Исфахан. Но по-рано имаше съобщения за израелски нападения на други места, извършени срещу проирански групи в Сирия и Ирак. Много е възможно иранците да виждат в тези нападения символичен отговор без реална нужда да отговорят на свой ред. Възможно е израелците да са били предупредени от американския президент Джо Байдън, че ако ударят мощно, това ще се отрази много лошо на отношенията между САЩ и Иран. За момента изглежда като че е ли нещата леко се успокояват."

Това мнение изразява пред БНР анализаторът Пол Роджърс, професор по международни отношения от Брадфордския университет.

"Що се отнася до израелския премиер Нетаняху, за него отклоняването на вниманието от случващото се в Газа е много ценно. Ако се върнете две седмици назад, Израел беше смятан за злонамерена държава, а сега отново се превърна в близък съюзник на САЩ и Великобритания. Така че Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран. По-голямата тревога е, че сега той ще се посвети напълно на установяването на контрол върху Рафах в южната част на ивицата Газа. Много анализатори сега са разтревожени, че предстои ескалация в Газа, но това няма връзка с Иран.

Израел беше посъветван от своите съюзници да не отвръща на Иран, но Нетаняху все пак реши да го стори. Сега изглежда важно докъде е готов да стигне Джо Байдън в подкрепата си за Тел Авив?

"Доколкото можем да разберем, вероятно Байдън е относително доволен от развитието на нещата. Може да се предполага, че израелската реакция е била координира с Вашингтон. Първо западните медии съобщиха за израелския удар. Първите съобщения дойдоха от САЩ, а не от Иран. Подозирам, че всичко е било координирано на най-високо ниво и ако трябва да го кажа директно - до известна степен израелците направиха това, което им каза Байдън. Разбира се, живеем в много трудни времена, когато една малка искра може да подпали голям пожар. От това трябва много да се пазим.

Едно от ключовите неща, които чухме е, че Международната агенция за атомна енергия във Виена е оповестила, че доколкото е запозната, обектите на иранската ядрена програма не са засегнати. Тази иначе гражданска програма, която почти сигурно се занимава с оръжия, е скрита дълбоко под земята. Иранците наскоро довършиха изграждането на нов много голям бункер на около 100 метра под земята. Картината е сложна, но мисля, че в момента израелците ще са страшно доволни, а Нетаняху със сигурност би желал тази криза да продължи, защото тя отклонява вниманието на Запада от случващото се в ивицата Газа."

Антиизраелска демонстрация в Техеран, 19 април 2024 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Има коментари, че действията на Израел на практика обслужват интересите на Иран да поддържа постоянно напрежение и хаос в региона.

"Това със сигурност помага на Иран. Израелците твърдят, че иранският отговор преди седмица е бил доста безпомощен. Много хора се съмняват в това. Първото, което Израел побърза да съобщи, беше, че нито една иранска ракета, дрон или самолет не са достигнали израелска територия. Всъщност, това не е вярно. Имаше няколко случая, като този с малкото момиче, ранено сериозно при атаката. Погледнато от иранска страна, в Техеран вероятно са много доволни, защото това, което направиха, всъщност беше голям тест на израелската противовъздушна отбрана и те ще го имат предвид в бъдещe.

Не мисля, че иранците ги е грижа за това, че израелците изкараха тяхното нападение като провал. Предполагам, че иранците не мислят така. Само за една нощ те проведоха една доста координирана атака от Иран, Йемен, Сирия, Ирак и напълно възможно и от Южен Ливан. Те са си извлекли поуките и ще ги използват при развитие на конфликта, което би довело до по-нататъшна ескалация."

Да поговорим още за иранската гледна точка. Какво смятат за случващото се иранските съюзници? Каква е ролята на Русия? И на Китай, разбира се.

"Мисля, че е очевидно, че Русия се радва на всичко, което прави по-труден живота на американците и на най-близките им съюзници Великобритания и Франция. Китайците са доста сериозно разтревожени от внезапна непровокирана ескалация, основно заради ефекта върху цените на енергоносителите, защото Китай продължава да е много зависим от вноса им, особено на природния газ от Иран. Така че мисля, че китайците ще бъдат по-скоро предпазливи. Официално Пекин твърди, че е готов да посредничи в конфликта, но не мисля, че това е от особено значение в момента."

Къде в целия този хаос се намират всички съседи на Израел и Иран, като Ирак, Сирия, Йордания, които пряко са засегнати от кризата?

"Ако причислите към тях и страните от Персийския залив, ще видите, че никой от управляващите, от елита ако щете, не е доволен от това, което се случва. Елитът е притеснен от реакциите на хората на улицата, които са настроени срещу Израел и срещу Запада като цяло. Това настроение се дължи до голяма степен на огромното страдание и десетките хиляди убити и ранени в ивицата Газа. В целия регион обикновените хора са истински гневни. Така че елитът би желал нещата да се успокоят, да видят някакви компромиси за Газа, което обаче не изглежда много вероятно. Това, което никой не иска, е страданието да продължава и броят на жертвите да се увеличава."

Разселени в Ивицата Газа палестинци Снимка: БТА

Доколко е обезпокоително, че международната общност, най-вече в лицето на ООН, не може да отнеме от напрежението? Като се вземе предвид, че Израел не слуша особено много съюзниците си, и макар и да не знаем какви са точно съветите на съюзниците на Иран, Техеран очевидно следва своите си цели, не е ли много тревожно, че една пълномащабна война е съвсем реален сценарий?

"Риск има. Трябва да си припомним две неща, когато говорим за Израел. Едното е, че нападенията на 7 октомври бяха много значими, че те наистина разрушиха мита за израелската сигурност и това няма да отшуми скоро. Второто е, че тази атака беше огромен провал на израелските сили за сигурност, на разузнаването, на силите за отбраната, на граничната полиция и на обикновената полиция. Доколкото си спомням, израелските сили за сигурност загубиха около 300 души при нападенията. И мисля, че Израел усилено се стреми да покаже, че е способен да си върне пълния контрол.

Това очевидно може да се свърже с Нетаняху, който загуби доверието на мнозинството израелци, основно заради многото вътрешни проблеми. Припомнете си масовите демонстрации само преди девет месеца. Та, поради всичко това, макар и Нетаняху да е непопулярен, той знае, че обикновените израелци като цяло са готови да подкрепят война. Вероятно те са по-малко склонни да подкрепят война срещу Иран, но със сигурност подкрепят войната срещу "Хамас". Така че за Нетаняху продължаващата криза с Иран в известна степен ще продължи да отклонява вниманието от това, което се опитва да направи в Газа. Той смята, че е изключително важно да унищожи напълно "Хамас", но това вероятно е невъзможно, което всъщност е големият проблем, пред който всички са изправени."