Гала концерт на оркестъра на Телавивския университет

Тази година Гала концертът на оркестъра на Телавивския университет бе посветен на жертвите на погрома на 7 октомври миналата година, а всички оркестранти бяха закичени с оранжеви панделки - символ на съпричастност към отвлечените в Газа.

В социалната мрежа на Израел периодически се публикуват необикновени снимки от фронта в Газа - как цигулари свирят на войниците, с които заедно служат, как певци организират оперен концерт сред руините, как балерина се упражнява. 

Не само за пианото е изразът: "Ако един ден не свириш, ще го усетят пръстите ти, ако два дни не свириш, ще го почувства слухът ти, ако три дни не свириш, ще го усетят и съседите ти". Но има и късметлии - ученици и студенти по музика, които не са сред мобилизираните. За тях обичайните занятия и публични изяви продължават. Без съмнение музикалните факултети подготвят резерв за най- представителните състави на Израел. 

По време на този Гала концерт в залата, където обикновено слушаме израелската филхармония, се състоя и церемония по връчване на грамоти на изявени музиканти - студенти. Салонът беше пълен. Изпитание е да изпълняваш произведения, които почти всеки в залата знае добре - увертюрата към операта "Вълшебния стрелец" от Карл Мария фон Вебер. Или първият концерт за пиано на Фредерик Шопен със солит- студентът Алон Криев( който и за бис заложи на Шопен и изпълни един от етюдите му). И във втората част- симфония № 2 от Йоханес Брамс. Гост диригент бе Карл-Хайнц Щефан , който вече е дирижирал израелската филхармония и оперни спектакли в Тел Авив.

"Казвам се Михаел Херц. Синът ми е концерт - майстор тази вечер. Свири на цигулка от 5 годишна възраст. Бил е във всички възможни музикални юношески формации, включително в детската филхармония под диригентството на Зубин Мета. За трети път участва в гала концерта на музикалния факултет Бухман. Гала концертът е по-различен от всички останали учебни концерти. По-дълъг е и за него се "скъсват" от репетиции. Диригентът-чужденец е по-строг от преподавателите им. Счита ги завършени музиканти, а не учещи се. И както виждате се оказа прав.

На този концерт синът ми свири първа цигулка, но утре може да го слушате като солист по канала за класическа музика на Националното радио. Има много концерти и извън студентския оркестър. Майка му е концертираща цигуларка и той върви по нейните стъпки"

"Казвам се Ади Коен. Композитор съм. Синът ми Лаел Коен е студент по композиция в Телавивския университет. Учи освен композиция, два музикални инструмента - контрабас и чело. Баща ми е големият израелски актьор от български произход Алберт Коен, който и сега е тук, да чуе внука си. Майка ми Рут Менса е известна концертираща пианистка. Винаги свири без партитура на пианото си. Казваше, че музиката е в главата й. 35 години е свирила като солистка в израелската филхармония и по света. Една от големите ни семейни светини е роялът, който и до ден днешен е в дома на баща ми. Знаем, че е бил притежание на Бърнстейн. Бил е купен на търг. По време на един от гастролите на Бърнстейн в Израел майка ми, с която е бил добър приятел, го кани на вечеря у нас. Той вижда рояла и пита дали няма излющен клавиш на точно определено място. Отварят го и той заявява, че това е старият му роял.

Общо сме 7 музикантите в нашето семейство. Синът ми, който получи грамота, вече четвърта година участва в гала концерта на оркестъра на Телавивския университет. Винаги идваме да го чуем семейно. Съжалявам само, че тази година брат му няма да може да присъства, защото е на турне в САЩ".

Това разказаха за БНР родителите да двама от студентите оркестранти.