7 пъти са намалили броя на животните, които могат да пасат в национален парк

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Веселина Миланова с Николай Василиев и адв. Емилия Тончева в предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Отново има проблеми с фермерите и пашата на стадата в националните паркове. За промените и нормативните рестрикции разказа фермерът Николай Василиев и адв. Емилия Тончева в интервю пред БНР.

Както всяка година, и тази има рестрикции за боря на животните, които могат да бъдат изведени на паша по високите части на националните паркове.

"Има нещо фундаментално сбъркано. Каква е целта на Плана за паша в националните паркове. Според мен целта е как по-добре да се организира пашата на домашни животни и как по-добре да влияе на околната среда. В последните години плановете се променят, така че да нагласим определени хора да пашуват определени животни на определени места", коментира Николай Василиев.

Той даде пример с пасище на Белмекен, което е ползвал през 2008 и 2009 г.

"Тогава можеше да се качат на паша 2100 животни, в моменти при рестрикциите можем да качим 300 животни. 7 пъти се намалява възможността да се качат животни, а тези площи се поддържат само чрез паша на животни, териториите са едни и същи", сподели Василиев.

Според него проблемът е това, че "досега ние разчитахме на този ресурс, който е възобновяем и правим планове за стадата спрямо ресурса, който имаме и ни се дава в тези национални паркове. А държавата казва "ние решихме този ресурс да го спрем, защо?".

Фермерът обясни, че няма сериозни аргументи и мотиви за рестрикциите и затова той печели всички дела срещу плановете за паша в последните 2–3 години.

Еколози препоръчват да се пуснат зубри в планините, за да се възстановяват пасищата, а Василиев, който е зооинженер, е категоричен, че кравите имат същата физиология и вършат същата работа за пасищата.

"Нормативната уредба е категорична, че годишните планове и цялостното управление трябва да са на основата на актуални научни данни, събрани на терен. Мониторингът, който правят природозащитни организации, трябва да е съобразно правилата на такова проучване. Нормативната уредба повелява да се изготви методика за този тип мониторинг, а такава няма. Това е сериозен проблем, липсват правила как да се проведе мониторингът. Това означава, че парковата администрация може да прецени как ще извърши наблюдението, но то няма научна стойност", коментира адв. Емилия Тончева.

И препоръча МЗХ и МОСВ да обсъдят всички предимства и недостатъци, натрупани през годините, и да се намери начин за баланс, защото животновъдство и екология са изключително свързани.

Адв. Тончева даде за пример как срокът за подаване на заявление за парк "Рила" е от 29 април до 9 май, което е по време на общественото обсъждане на Плана.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.