"Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!" Това е едно от завещанията на Блага Димитрова – една от изключително талантливите български поетеси, чиито творби носят необичайна дълбочина на прозренията и вдъхновяват поколения читатели.
Родена през 1922 г., тя от ранна възраст проявява литературен талант и склонност към поезията. Стихотворенията й проследяват вътрешния свят на човека и разкриват сложни емоции, мисли и усещания.
През годините на своето литературно творчество Блага Димитрова се превърна в един от най-изразителните гласове в българската поезия. Нейните стихотворения се отличават с изключителна чувствителност, изразяват тъмни и светли моменти, различни нюанси на сивото. Тя създава поетичен свят, отличаващ се с интимност и емоционална сила, грабващ читателя.
В "Нощен хоризонт" разказваме за книгата "Блага Димитрова. Дневник за едно приятелство", написана от Мария Антонова.
Антонова разкрива в книгата не само живота и творчеството на поетесата и писателката, но и връзката й с почитателите на нейните творби. Ще прочетете за вътрешните битки на Блага, нейните мечти и страхове, както и с необикновената й способност да изразява красотата и болката на човешкото съществуване.
На 2-ри май се навършват 21 години, откакто Блага Димитрова ни напусна.
В "Дневник за едно приятелство" читателите ще прочетат писмата на Блага Димитрова до авторката на книгата, както и писмата на Мария Антонова до нея, в които тя разказва за срещите им с Елисавета Багряна, Дора Габе, Атанас Далчев, акад. Петър Динеков, актрисата Лиляна Шопова и други известни творци и политици.
Дневникът представя непубличния образ на голямата българска поетеса и писателка Блага Димитрова – любвеобилна, с изтънчено чувство за хумор, дълбоко човечна и непоколебима, когато трябва да помогне на близките си – да страда, когато и те страдат, да се радва, когато и те са щастливи.
Авторката показва поетесата, писателката и общественичката Блага Димитрова отблизо такава, каквато широката читателска аудитория все още не я познава. Книгата е богато илюстрирана със снимки на Блага Димитрова в различни периоди на живота ѝ.
"Първата ми среща с Блага Димитрова беше на 2 юни 1974 г., когато със самолет дойдох от Силистра в София. Отидох при нея в "Пирогов", Йордан Василев ми отвори вратата и аз изведнъж се стъписах...Тя ме наблюдаваше и ме попита - Мария, защо чак сега пристигаш? Отидох при нея, взех ръката й в моята, целунах я, в този момент се срина цялото ми стъписване...
Седнах в креслото в болничната стая, а тя започна да ме разпитва за Добруджа, говорихме за и Елисавета Багряна, за това дали тя е виновна за разстрела на Никола Вапцаров и за процеса за него....Дни по-късно тя ме запозна със самата Багряна в дома си. Тя ме попита каква е причината да дойда в София при Блага, казах й, че е, за да и честитя 8- ми март, а Багряна каза, че няма такова приятелство като нашето, да дойде човек от Добруджа, за да й честити празника на жената", сподели за "Хоризонт" Мария Антонова.
"След като Блага Димитрова си отиде от този свят, неведнъж започвах тази книга, но виждах, че си причинявам неописуема болка. Разтворех ли Дневника си, в съзнанието ми изплуваше и най-малкият детайл от срещите и разговорите ми с нея, които се превръщаха в настояща среща и нямах сили да продължа да пиша. През всичките тези тридесет години на нашето познанство и приятелство, преживяхме заедно загубата на нейни и мои близки, на приятели, болести и страдания, но през всичкото това време тя остана вярна на себе си, нито за миг не показа отстъпление от доверието, което ми беше дала.
Тя бе невероятен човек. Притежаваше най-ценното качество, което всеки може и трябва да носи в себе си – дълг към близки, дълг към приятели! Обичаше искрено и всеотдайно, така както само тя можеше да обича. А още по-щастливи бяхме ние, нейните приятели, дарени с обичта ѝ!
Блага Димитрова не можа да доживее годините на майка си, не можа да достигне възрастта на двете големи наши поетеси Елисавета Багряна и Дора Габе! Не можа! Може би защото носеше грижите и проблемите на близките си с цялата им отговорност и тежест, но въпреки това казваше: "Не мога да си представя живота си по друг начин", разказа Мария Антонова.
Мария Антонова е родена на 18.09.1951 г. в гр. Дулово. Завършва гимназия в гр. Силистра и Теология с магистърска степен в СУ "Св. Кл. Охридски". Публикува във "Век 21", "Ние жените", "Всичко за жените", "Български писател", "Демокрация“, "Църковен вестник", "Сливенски новини", сп. "Ключ", сп. "Родопи", сп. "Матадор 74", както и в сайтовете: LiterNet и Литературен свят. Пише разкази, пътеписи, есета. Редактор е на книгата: "Да живееш с вяра" (2018). Съавтор на Сборника 120 години от рождението на Дора Габе (2010). Участвала е с доклади на Националните конференции на тема: "Жените в българската литература и култура", проведени в СУ "Св. Кл. Охридски" през 2016 и 2019 години. От 2011 г. в софийското читалище "Добри Чинтулов – 1935" провежда Национален конкурс на тема: "Рада Казалийска – първата новобългарската учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса". Съставител е на сборниците: "Екатерина Каравелова. Спомени" (2003), "Светлоозарени слова" (2005), "Доростолски митрополит Иларион – нашият владика" (2011). Автор е на книгите: "Между деня и нощта. Фрагменти и миниатюри" (2007), "Рада Казалийска – първата новобългарска учителка и първата новобългарска поетеса" (2008), второ преработено електронно издание LiterNet (2008), "Блага Димитрова. Дневник за едно приятелство" (2016), "Родът Алексиеви" (2021). Член на Българското общество за проучване на 18 век (2009). Член на СНБП.
По повод нейната 70 – годишнина е наградена с почетен медал на СНБП за цялостната ѝ литературна дейност.
В разговора ще чуете и Георги Здравков, който се занимава с анализ на литературни произведения и споделя своя анализ и виждания относно поезията на Блага Димитрова и значението й в българската литература. Също ще чуете и стихотворението "До утре" в изпълнение на актьора Мирослав Миндов, запис на "Златен фонд" на БНР през 2002 г. Ще чуете и интервю с Блага Димитрова за БНР от 1987 г.
Още по темата в звуковия файл.
"Fall on me" е песента, с която световноизвестният тенор Андреа Бочели представи сина си Матео през 2018-а година. Младият Бочели ще има концерт у нас на 11 юни в Античен театър - Пловдив . Матео е на 27 години, а през 2023-та издаде и своя дебютен албум. Младият талант даде първото си интервю преди концерта в България за "Понеделник вечер"...
Оксана Цветанова е директор на Регионалната библиотека „Хр. Смирненски“ в Плевен“. Работи от 1989 г. в културния институт. Владее италиански, руски, английски и немски език. Как ще се развива библиотеката, какви проекти се реализират, за да стане привлекателно място в града? Латинка Светозарова разговаря с Оксана Цветанова в звуковия файл.
През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов. Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Той е основател и диригент на редица певчески формации, а негови възпитаници са стотици..
Отец Стоил е свещеник в Ракитово. Служи в храма "Света Неделя". Родом е от Велинград. Носи името на дядо си Стоил. За здраве и изцеление баба му го водила от малък по църкви и манастири, защото е бил болнаво дете. От нея е закърмен с любов към Бога, който го води към дверите на църквата, в която служи вече 26 години. "Ние всякога трябва..
На София филм фест гост бе и черногорският театрален и филмов продуцент Никола Вукчевич . Носителят на "Оскар" Данис Танович: Киното надхвърля границите и езиците Във филма си "Крепост на силата" той сблъсква войната и религията, за да разберем какво е кодът на честта и колко важна е ролята на саможертвата не само за времето,..
През 2002-ра босненският режисьор и сценарист Данис Танович печели "Оскар" за чуждоезичен филм със заглавието "Ничия земя". Тази година, за София филм фест, той дойде, за да представи новия си филм "След края на лятото" . История, развиваща се на красив хърватски остров ни запознава с жена, която изследва сложната същност на семейните връзки и..
"В момента трябва да преформатираме цялата матрица на Европейското икономическо сътрудничество , защото Европа е изправена пред необходимостта да генерира, да създаде и то на базата на много широк консенсус собствена икономическа и финансова доктрина, защото Европа е в тежка рецесия, на границата на икономически колапс , който до голяма степен, за..
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
"Очаква се новозеландско, дълбоко замразено агнешко, което вече е влязло в България. Вече е в пещерата на Али Баба, започват да го разфасоват ...
Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира..