Кристина Павлова: Как да извървим живота си - по правилата на разума или на чувствата

Няма рецепта за щастие. Всяко нещо ни се случва неслучайно. Всичко, през което преминаваме е да получим урок на живота и да ни го оцвети. Ако живеем само с разума, ще се превърнем в роботи, това не носи щастие, тези хора се разболяват.

 Това препоръча д-р Кристина Павлова в интервю по БНР, в което разказа за новата си книга за „Многото стаи на сърцето“.

След пътуване и работа в Мексико тя получава отговори на житейски въпроси, които често си е задавала.

„Един лекар среща много хора и съдби и ако приема хората със сърце, както са ме научили, цялото ми семейство са лекари, трябва просто да чуеш човека, не просто да го слушаш. Той разказва за болките си на сърцето и така ставаш събирач на истории. И когато останеш сам със мислите си и преосмисляш, кои битки са ти нужни или не са. Спасението от емоциите се случва с музика, танц, а при мен с писане“, споделя авторът на „Многото стаи на сърцето“.

• Ива Димитрова представя новата си книга "Безупречен дом"

„В Мексико трябваше да се преборя в мъжки свят, там на жените е отредено място на бижута. Трябваше да работя за възстановяване на елитни спортисти в един университет. Опитваха се да покажат, че жената е за флиртуване и не е умна. В крайна сметка получих урок, различен от европейския живот. В Мексико има емоционалност, чувственост и няма проблем да показваш чувствата си. Разговарях с колега психиатър, който отговаряше за спортистите, който е много интересна личност и е включена в книга. Той ми говореше чрез легенди и фолклор и ме навеждаше на размисъл. В онзи Латиноамерикански свят любовта е религия, там без любов не се живее, там любовта е светлина“, разказа за преживяванията си в Мексико д-р Павлова, провокирали я да ги опише в книга.

• Стареене и дълголетие

Ако има много емоционалност, трябва да се излее, защото иначе ще ви разболее, съветвал я колегата ѝ психиатър в Мексико.

За „Много стаи на сърцето“ тя бе лаконична: 

"Сюжетът търси отговори на различни въпроси на всеки човек на вододела между 30 и 40 години, дали извърви живота си по правилата на разума или на чувствата. Онзи свят ми даваше различни отговори от това, което имах от нашия - европейския. Сюжетът е много вихрена, чувствена и невъзможна любов на главната героиня. И тази любов не може да бъде продължена. Тя заминава в далечна страна, за да осмисли, ако от тази любов, мъжът е подвластен на разума в разгара на кариерата си, се роди дете, то би ли било пригодно за нашия свят, ако е мъж.

За себе си д-р Кристина Павлова казва, че обича Габриел Гарсия Маркес и „Любов по време на холера“, и продължавам да живея по правилата на сърцето, включвам малко и разум“.

„Като включиш разума, трябва да разбереш коя е главната стая, за да постигнеш равновесието и да продължиш“, споделя за книгата си.