На книжния пазар у нас излезе "Алиса в Страната на чудесата" в превод на Лазар Голдман и за пръв път у нас с илюстрации на Салвадор Дали.
Художественото оформление на българското издание е дело на Милена Вълнарова.
"Три години уговаряхме, за да ни дадат правата за илюстрации на Салвадор Дали, разказа в "Нощен Хоризонт" Гергана Димитрова, главен редактор на издателство "Лист". Новото издание е тяхно дело.
"Идеята за тези илюстрации е доста отдавна, още когато взехме правата за превода на Лазар Голдман.
Тогава реших да вземем правата и за илюстрациите на Дали и да подготвим второ издание.
У нас вече има едно издание на "Алиса в страната на чудесата", което е с най-старите илюстрации.
12 на брой са илюстрациите, колкото са главите в книгата. По една илюстрация на глава.
Те са поръчани през 1969 г. на Дали, като изборът не е случаен, той е сюреалист, а "Алиса" се води първото сюреалистично произведение изобщо. Поне така твърдят сюреалистите.
То е замислено като специално издание с неговите илюстрации. Иначе самото произведение излиза много по-рано - 100 години преди това - през 1865 г.
Изданието с илюстрации на Салвадор Дали излиза в много малък тираж - 2700 броя и така това издание се превръща в библиографска ценност. Затова и е толкова ценна тази книга, която издадохме сега, разказа още Димитрова.
"За Лазар Голдман не се е знаело нищо и когато взехме правата над превода на Голдман на "Алиса в страната на чудесата", поискахме от петте издателства, които са ползвали преводите му, да си изтеглят тиражите от пазара.
4 го направиха веднага и доброволно, но най-голямото от тях ни създаде проблеми, като в крайна сметка и те вече не нарушават Закона за авторските права, допълни Димитрова.
Допреди Анриета Жекова да се захване със свое проучване кой всъщност е Лазар Голдман, е липсвала информация за него. Само две имена и нищо друго...
Лазар Голдман е първият преводач на "Алиса в страната на чудесата" у нас. Книгата излиза през 1933 г. от издателството на Тодор Ф.Чипев. Изданията на книгата с неговия превод са многохилядни.
Жекова се заема по своя воля и желание, с много упоритост да попълни тази празнина, провеждайки собствено проучване за живота и съдбата на Голдман.
Анриета Жекова е библиограф в Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий".
Жекова разказа също как е открила в архива на Лилиев и писмо от Лазар Голдман до Николай Лилиев от 4 ноември 1933 г. във връзка именно с „Алиса в страната на чудесата".
Към първото издание на „Алиса в страната на чудесата“ (1933) има предговор от поета и преводач Николай Лилиев, където четем: „Отдавна тая приказка трябваше да пристигне и в нашата страна. Преводът на г. Лазар Голдман, направен с голяма грижа от първообраза, е свидетелство, че и на хубав български език могат да се дадат най-точно чужди художествени творби, станали вече класически, които на пръв поглед изглеждат непреведими“.
Заради този предговор реших да проверя архивния фонд на Николай Лилиев, съхраняван в Националния литературен музей. Сред запазената кореспонденция на Лилиев, между писмата и картичките от Владимир Василев, Дора Габе, Владимир Димитров – Майстора, Апостол Карамитев, Никола Михов, Константин Щъркелов, Гео Милев и още много незабравими имена, стои и едно мило и скромно писмо от Лазар Голдман до него от 4 ноември 1933 г. във връзка именно с „Алиса“: „Сега искам да Ви благодаря за вниманието, с което удостоявате превода ми… А ако съм се осмелил да помоля Вие да прегледате превода – то е само защото оригиналът е толкоз хубав" - (Цитат от статията-разследване на Анриета Жекова - "Закъснели рози за Лазар Голдман", публикувани в "Литературен вестник")
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална..
"Фактът, че се приеха три от законопроектите с идеята да се намери общо решение за откриване на начин да се постигнат въпросните заплати, които се..
Имам документ, в който ми се обяснява, че един съдия не е написал делото си 13 месеца – повече от година, защото е трябвало да отговаря на народния..