Празникът Вход Господен в Йерусалим поставя началото на Страстната седмица

Наричаме го така, защото Господ Иисус Христос влязъл за последен път в Йерусалим, но бил посрещнат триумфално, като цар. Хората Го приветствали с палмови клони, постилали палмови клони и дрехите си по пътя пред Него.: „А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя; а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!!“ /Евангелие от Матей, глава 21/

Разговарям с отец Божидар Маринов от столичния храм "Въздвижение на Светия Кръст Господен". Честит празник, отец Божидар! На този ден коментарите често са, че хората, посрещнали Иисус с "Осанна", само след пет дни са викали "Разпни го!" Но в Евангелието от Лука пише: " цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, ...  И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си. Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.“ Отец Божидар, можем ли да кажем, че народът или хората посрещнали триумфално Господа като цар са Неговите последователи и ученици?

·  От Евангелието знаем, че множества, изцелени от Него и учениците Му, последователите Му непрестанно са били до Него и Го следвали. Думата Осанна буквално преведена означава "Молим, спаси ни!" Много богослови считат, че хората  очаквали Иисус да ги спаси от робството, от римската окупация.

 Но възгласите вероятно са били боговдъхновени, а Духът Божий знае от какво спасение се нуждае човекът.

·  Много хора в Негово лице виждали Спасителя, който влиза като смирен цар. 

Пише, че народът го посрещнал празнично заради възкресението на Лазар. Но хората явно били убедени, че посрещат Месията, зашото Го наричат Давидов Син, а също казват: "Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!“ Малко вероятно е за пет дни да си променят мнението.

·  Буквално ден преди влизането, Той прави това велико чудо – възкресението на Лазар. Преди това възкресявал хора, но този път възкресил човек, който бил от четири дни в гроба. Хората наистина вече са повярвали, че Той е Спасителят, очакван от векове.

Главният въпрос на Цветница или Вход Господен в Йерусалим е как всеки от нас посреща вестта за Спасителя Христос? Отворени ли са сърцата ни за Него, копнеем ли за спасението Му? Има ли Вход Господен в моето сърце?

·  Когато Спасителят влиза в Йерусалим е много смирен, защото знае къде отива. Той влиза за кръстна смърт, заради нас. Много пъти Той говорел за царството Божие. Непрестанно предупреждавал какво ще се случи с Него. Но учениците не разбирали. Когато Заведеевите братя искали да седнат отляво и отдясно, Христос ги попитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия?“ Трябва да имаме готовност да понесем и кръста, който следва от този вход на Месията в сърцето ни. Има препятствие в ума. Трудно ни е да си представим това, което изпитал Бог, което ще изпитаме и ние. Но сърцето ни жадува, душата ни ожида да срещне Бога. На този радостен празник, предшестващ най-големия празник на Възкресението, да знаем, че Възкресението ще ни даде светлината и благодатта, за която копнеем. 

Но ако Го поканим да влезе в сърцето ни, Той ще влезе самокато цар и господар на живота ни? Трудно е да останем на трона на сърцето си, да бъдем господари на живота си и да носим Бог в себе си.

·  В молитвата „Отче наш“, казваме: „Да бъде Твоето царство!“. Непрестанно декларираме, че искаме не нашето, а Божията воля. Това е основния призив на Бога: „Първо търсете царството Божие и всичко останало ще ви се прибави.“ Когато приемем Бог в сърцето си, да се оставим в ръцете и волята Му. Тогава ще заживеем за Него. Този живот е много труден, защото дяволът няма да ни остави, светът ще ни притиска. Но ще имаме надеждата, че Бог здраво ни държи в ръцете си. 

Учениците постилали дрехите си на пътя, под нозете на Месията. Какво сме готови да положим в нозете Му? Нашите идеи за живота, желания, мечти?

·  В молитвите, които всеки ден отправяме към Бога, нашите актении, казваме: „И целия си живот на Христа Бога да отдадем. Не можем да разделим себе си - сега ще предадем малка част от ума си. Бог иска пълно отдаване. Това е много трудно. Трудно е да го приемем с ума си. Затова го живеем в храма, в църквата. Когато целият ни ум и съзнание са насочени към Бога непрестанно, тогава ние сме потопени в Бога и всичките ни мисли и действия са за Него. Както при дишането, ние не го усещаме, но то се случва. Когато сме възприели съзнателно, че сме кръстени и сме  Христови, всичко съизмерваме с Бога и Той е в центъра на живота ни. Да живеем вярата си с надежда и упование.

Какво е Вашето пожелание към слушателите ни, в този прекрасен ден?

·  Празникът Вход Господен в Йерусалим поставя началото на Страстната седмица.  Той е предизвестие на Пасха, една Предпасха, явяване на побеждаващия цар, който дошъл да послужи на мнозина. Страстната седмица ни дава да видим разпнатия и страдащ Христос, да Го преживеем. Да приемем прошката, която ни дава този наранен и удивителен Христос. През Неговия поглед да се смекчат душите ни и се помирим със себе си и с Бога. Да се утешим с надеждата, че след кръста, след смъртта Му, ще изгрее светлината на неизказаната пасхална радост на Възкресението.

Благодаря на отец Божидар Маринов от столичния храм "Въздвижение на Светия Кръст Господен за разговора!  

Да се помолим: „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“