На пазара на труда в Румъния през последните години се отчита тенденция за увеличаване на броя на работниците от страни извън ЕС. Повече по темата пред БНР разказа Раду Стокица, изследовател на синдикатите и журналист по трудови въпроси.
- Г-н Стокица, от известно време в Румъния се увеличава броят на работниците от страни извън ЕС, често от Азия. Колко работници от страни извън ЕС са в момента в Румъния? И каква е общата ситуация около тях?
- Доста е трудно да се прецени колко точно са в момента, но през последните 2-3 години броят им достига 100 000. Това е сравнително ново явление за Румъния, защото преди години ние напускахме страната, за да търсим реализация извън нея, а сега у нас идват хора, което определено променя демографския баланс.
- Какво кара тези хора да полагат усилия, за да стигнат до Румъния? Как се чувстват те във вашата страна и с какви проблеми се сблъскват?
- Усилията са същите като тези на българския или румънския работник, който иска да получи по-добри условия на живот. Можем да го сравним с жител на един български град, който намира малко платена или не намира работа въобще и търси начин да подобри своето и на семейството си материално състояние. Това е един от проблемите. Вторият е неформалната заетост, свързана с много рискове. Именно това кара мигрантите да работят в държави, в които се чувстват сигурни за трудовите си права. На практика когато дойдат тук, те са обхванати от трудов договор и имат правата на румънския работник. Понякога обаче и те се сблъскват с практиката на някои работодатели, които нямат желание работниците им да алармират за проблеми с условията на труд и работното време.
- Кои са секторите, в които са заети повечето от тези чуждестранни работници ? И по какъв начин работят те? Получават ли същите заплати като румънците?
- Преди 2017 година, за да привлече чуждестранен работник, всяка компания трябваше да даде по-висока заплата от тази, която получава румънски работник. Днес няма дискриминация по отношение на заплащането. Можете да платите по еднакъв начин и на работника от Румъния и на неговия колега – мигрант. Работниците мигранти идват у нас, защото румънците не искат да заемат свободните работни места, заради ниско заплащане. Но, все пак да отговоря на въпроса ви – чуждестранните работници са заети в строителството и хранително-вкусовата промишленост.
- Как румънското общество и румънската държава посрещат тези работници от страни извън ЕС и как се отнасят към тях?
- В момента не се наблюдава увеличение на контингента, който може да дойде в Румъния. Има възможност броят им да достигне 140 000 души, но засега това не се случва, заради липса на достатъчно средства и персонал в дирекцията, която се занимава с имиграцията. Друг проблем е продължаващата война в Украйна, както и отсъствието на неправителствени организации, които да работят с работници от Африка и Азия, които често се сблъскват със злоупотреби, с дискриминация. Но аз съм оптимист, че ситуацията ще се промени. Но, освен към институциите и неправителствения сектор, трябва да се погледне и към хората. Трябва да се работи за това да не се генерализира патриотизмът, да се преодоляват негативните стереотипи в обществото и аз мисля, че хората са по-склонни да ги приемат, отколкото да ги изгонят от страната.
- Бихте ли ми разказали повече за усилията на синдикатите или неправителствените организации да защитават интересите на работниците? Какво се е случило в тази посока в Румъния?
- Профсъюзите са в противоречива позиция. Профсъюзите и работниците мигранти в Румъния са в много слаби отношения. Някои от тях не искат да се занимават с мигранти. Не мога да ви дам конкретни примери, защото знам само, че съм чувал клюки. Да речем, но знам със сигурност, че през 2019 г. в Слатина, някъде в югозападната част на страната, на индийските работници мигранти не е било платено или са им платени по 10 долара на месец, което стана повод за стачка на останалите работници в индийската работническа група. Но има и културна бариера, защото много хора не знаят как да подходят към работниците мигранти.
- Румъния току-що влезе в Шенгенското пространство и от този момент нататък може да издава шенгенски визи. Как това се отразява или влияе на ситуацията с работниците от трети страни, като се има предвид, че сега те може би ще могат да получат виза през Румъния и може би ще отидат на някое друго място да работят, ако имат проблеми в Румъния.
- Не мисля, че все още сме видели достатъчно. Ще има хора, които ще се опитат да си тръгнат по различни причини. Главната от тях може да е търсенето на по-добра работа. Много хора се питат - ще подхраним ли миграцията към Европа? Но, аз мисля, че е добре да разглеждаме причините, поради които тези хора напускат страната ни. И за това бих попитал румънските власти, какво можем да направим, за да осигурим на останалите по-добри условия за живот и работа в страната ? Но ако говорим за работа и индустриални отношения, това, което трябва да се случи, е да се намесят повече профсъюзи, които действително да работят, и правителството да ги защити, защото има много голям шанс. Призовавам хората да говорят повече с мигрантите. Трябва да разберем откъде идват, да им разкрием какво може да предложи Румъния и да ги посрещнем тук. Наистина.
- Преди време спечелихте стипендия, която Ви отведе в Непал и трябваше да изследвате трудовите отношения там. Смятате ли, че опитът, който румънците имат и ще имат с работниците мигранти от трети страни, особено от азиатските, ще ги накара да се интересуват по-искрено от опознаването на тези страни и хора?
- Абсолютно. Но това важи за всеки, не е само за азиатците или африканците. За мен това е активно управление и активно гражданско общество. Не е нужно да гледаш само семейството и дома си, а трябва да гледаш и какво се случва около него. Мисля, че това е много важно. Трябва да помагаш и на другите, които идват тук, да живеят по-добре, защото така можеш да помогнеш и на себе си. И ако за мигрантите трудовите права стават все по-малко, то скоро можем да очакваме същото да се случи и с румънците. И хората са писали за това в продължение на десетилетия, на векове. Така че, ако искаме да бъдем стратегически, знаете ли, трябва да се обединим и да създадем повече мрежи за солидарност.
"Светът, такъв какъвто го познавахме, вече не съществува“, заяви британският премиер Киър Стармър в коментар за вестник "Сънди телеграф“, като обеща да помогне "за защитата на британския бизнес от бурята на американските мита“. Киър Стармър заяви, че неговото правителство е готово да използва адекватни индустирални политики "за защита на..
ЕС е готов да защитава интересите си със съразмерни ответни мерки на митата на американския президент Доналд Тръмп и ще работи заедно с партньорите си в тази насока, каза днес председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след телефонен разговор с британския премиер Киър Стармър, предаде "Ройтерс". Фон дер Лайен посочи, че..
Доброволното формирование към Община Дупница набира доброволци за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях, обявиха от администрацията. Във формированието сега членуват 29 души. Пълният комплект от документи за членство в доброволното формирование се подава в деловодството..
Близо 50 жители на Доспат се включиха в първата акция от кампанията за по-чиста, зелена и приветлива община Доспат - "Обнови и освежи“. Инициативата за пролетно освежаване и облагородяване на публичната среда е подета от "Обединение за бъдещето на община Доспат". Първата акция промени и разкраси пространството на разклона към с. Любча. В..
Френският крайнодесен лидер Марин Льо Пен обяви днес, че ще се бори с мирни средства срещу наложената ѝ петгодишна забрана да заема изборни длъжности и че ще черпи вдъхновение от американския борец за граждански права Мартин Лутър Кинг. На този фон в Париж се събраха хиляди нейни привърженици, за да я подкрепят, предаде "Ройтерс"...
Първата от началото на годината градушка падна днес в Смолян. Леденият валеж продължи около 5-10 минути. Сняг вали във високите части на областта Смолян, като в района на Рожен и Превала новата снежна покривка е около 5-10 см. Заради снеговалежа е ограничено движението на тежкотоварни автомобили с ремаркета и полуремаркета през проходите..
Полицията е задържала мъжа, който нанесе побой над двамата синоптици на връх Мургаш и който днес по обед избяга от психиатрията в Курило. Пребиха дежурните метеоролози в станцията на връх Мургаш Бащата на мъжа, пребил двама метеоролози на връх Мургаш, обяви гладна стачка От СДВР съобщават за БНР, че мъжът е напуснал болницат сам без..
Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира..