На пазара на труда в Румъния през последните години се отчита тенденция за увеличаване на броя на работниците от страни извън ЕС. Повече по темата пред БНР разказа Раду Стокица, изследовател на синдикатите и журналист по трудови въпроси.
- Г-н Стокица, от известно време в Румъния се увеличава броят на работниците от страни извън ЕС, често от Азия. Колко работници от страни извън ЕС са в момента в Румъния? И каква е общата ситуация около тях?
- Доста е трудно да се прецени колко точно са в момента, но през последните 2-3 години броят им достига 100 000. Това е сравнително ново явление за Румъния, защото преди години ние напускахме страната, за да търсим реализация извън нея, а сега у нас идват хора, което определено променя демографския баланс.
- Какво кара тези хора да полагат усилия, за да стигнат до Румъния? Как се чувстват те във вашата страна и с какви проблеми се сблъскват?
- Усилията са същите като тези на българския или румънския работник, който иска да получи по-добри условия на живот. Можем да го сравним с жител на един български град, който намира малко платена или не намира работа въобще и търси начин да подобри своето и на семейството си материално състояние. Това е един от проблемите. Вторият е неформалната заетост, свързана с много рискове. Именно това кара мигрантите да работят в държави, в които се чувстват сигурни за трудовите си права. На практика когато дойдат тук, те са обхванати от трудов договор и имат правата на румънския работник. Понякога обаче и те се сблъскват с практиката на някои работодатели, които нямат желание работниците им да алармират за проблеми с условията на труд и работното време.
- Кои са секторите, в които са заети повечето от тези чуждестранни работници ? И по какъв начин работят те? Получават ли същите заплати като румънците?
- Преди 2017 година, за да привлече чуждестранен работник, всяка компания трябваше да даде по-висока заплата от тази, която получава румънски работник. Днес няма дискриминация по отношение на заплащането. Можете да платите по еднакъв начин и на работника от Румъния и на неговия колега – мигрант. Работниците мигранти идват у нас, защото румънците не искат да заемат свободните работни места, заради ниско заплащане. Но, все пак да отговоря на въпроса ви – чуждестранните работници са заети в строителството и хранително-вкусовата промишленост.
- Как румънското общество и румънската държава посрещат тези работници от страни извън ЕС и как се отнасят към тях?
- В момента не се наблюдава увеличение на контингента, който може да дойде в Румъния. Има възможност броят им да достигне 140 000 души, но засега това не се случва, заради липса на достатъчно средства и персонал в дирекцията, която се занимава с имиграцията. Друг проблем е продължаващата война в Украйна, както и отсъствието на неправителствени организации, които да работят с работници от Африка и Азия, които често се сблъскват със злоупотреби, с дискриминация. Но аз съм оптимист, че ситуацията ще се промени. Но, освен към институциите и неправителствения сектор, трябва да се погледне и към хората. Трябва да се работи за това да не се генерализира патриотизмът, да се преодоляват негативните стереотипи в обществото и аз мисля, че хората са по-склонни да ги приемат, отколкото да ги изгонят от страната.
- Бихте ли ми разказали повече за усилията на синдикатите или неправителствените организации да защитават интересите на работниците? Какво се е случило в тази посока в Румъния?
- Профсъюзите са в противоречива позиция. Профсъюзите и работниците мигранти в Румъния са в много слаби отношения. Някои от тях не искат да се занимават с мигранти. Не мога да ви дам конкретни примери, защото знам само, че съм чувал клюки. Да речем, но знам със сигурност, че през 2019 г. в Слатина, някъде в югозападната част на страната, на индийските работници мигранти не е било платено или са им платени по 10 долара на месец, което стана повод за стачка на останалите работници в индийската работническа група. Но има и културна бариера, защото много хора не знаят как да подходят към работниците мигранти.
- Румъния току-що влезе в Шенгенското пространство и от този момент нататък може да издава шенгенски визи. Как това се отразява или влияе на ситуацията с работниците от трети страни, като се има предвид, че сега те може би ще могат да получат виза през Румъния и може би ще отидат на някое друго място да работят, ако имат проблеми в Румъния.
- Не мисля, че все още сме видели достатъчно. Ще има хора, които ще се опитат да си тръгнат по различни причини. Главната от тях може да е търсенето на по-добра работа. Много хора се питат - ще подхраним ли миграцията към Европа? Но, аз мисля, че е добре да разглеждаме причините, поради които тези хора напускат страната ни. И за това бих попитал румънските власти, какво можем да направим, за да осигурим на останалите по-добри условия за живот и работа в страната ? Но ако говорим за работа и индустриални отношения, това, което трябва да се случи, е да се намесят повече профсъюзи, които действително да работят, и правителството да ги защити, защото има много голям шанс. Призовавам хората да говорят повече с мигрантите. Трябва да разберем откъде идват, да им разкрием какво може да предложи Румъния и да ги посрещнем тук. Наистина.
- Преди време спечелихте стипендия, която Ви отведе в Непал и трябваше да изследвате трудовите отношения там. Смятате ли, че опитът, който румънците имат и ще имат с работниците мигранти от трети страни, особено от азиатските, ще ги накара да се интересуват по-искрено от опознаването на тези страни и хора?
- Абсолютно. Но това важи за всеки, не е само за азиатците или африканците. За мен това е активно управление и активно гражданско общество. Не е нужно да гледаш само семейството и дома си, а трябва да гледаш и какво се случва около него. Мисля, че това е много важно. Трябва да помагаш и на другите, които идват тук, да живеят по-добре, защото така можеш да помогнеш и на себе си. И ако за мигрантите трудовите права стават все по-малко, то скоро можем да очакваме същото да се случи и с румънците. И хората са писали за това в продължение на десетилетия, на векове. Така че, ако искаме да бъдем стратегически, знаете ли, трябва да се обединим и да създадем повече мрежи за солидарност.
Община Ловеч връчи на официална церемония наградата "Лекар на годината". С отличието беше удостоена хирургът д-р Спаска Янакиева. За 19-та поредна година община Ловеч удостои с барелеф "Св. Иван Рилски" лекаря на годината по случай деня на българския лекар – 19 октомври. За дългогодишната й дейност в областта на медицината и за приноса й в..
Британският принц Андрю, който беше подложен на нарастващ натиск заради връзките си със сексуалния престъпник Джефри Епстийн, обяви, че се отказва от титлите си, включително херцог на Йорк. Напоследък зачестиха призивите към Бъкингамския дворец да предприеме действия срещу принц Андрю. Би Би Си коментира, че изглежда това е довело до решението на..
"Срещата с украинския президент Володимир Зеленски беше много интересна и сърдечна, но аз му казах, както настоятелно заявих и на президента Путин, че е време да се сложи край на избиването и да се сключи сделка". Това написа американският президент Доналд Тръмп в социалната мрежа "Трут соушъл" след срещата си със Зеленски в Белия дом. "Те трябва..
Палестинската групировка "Хамас" заяви, че ще предаде тялото на още един израелски заложник в Газа на Червения кръст, като Израел потвърди, че това ще стане малко след полунощ. Тел Авив твърди, че е получил девет от 28 тела на заложници, държани в анклава. От "Хамас" обявиха, че остават ангажирани със споразумението за прекратяване на огъня и..
Полски съд освободи от ареста и отказа да екстрадира в Германия 49-годишния украински гражданин Владимир Журавльов, който е заподозрян за взривяването на газопроводите "Северен поток". Това написа в социалната мрежа "Екс" полският премиер Доналд Туск, определяйки съдебното решение като справедливо. Журавльов беше задържан на 30 септември в полския..
Палестинската групировка "Хамас" възнамерява временно да запази контрола си върху сигурността в Газа, заяви висш представител на групировката в интервю за агенция Ройтерс. Мохамед Назал от политическото ръководство на "Хамас" добави, че не може да се ангажира с разоръжаването на групировката. По думите му, тя е готова за прекратяване на огъня до пет..
Групата на "Обнови Европа" в Европейския парламент определи делото срещу кмета на Варна Благомир Коцев като "политически мотивирано". Нейният говорител Винсент Стюър заяви на брифинг, че средствата за България по Плана за възстановяване и устойчивост трябва да бъдат изцяло спрени. Припомням, по искане на "Обнови Европа", следващата сряда..
"Това правителство се задържа твърде много. То ще си отиде, защото в този си вид е безполезно. Борисов няма да даде повече власт на Пеевски"...
" Дали с Борисов, или без Борисов, Пеевски се връща, Пеевски идва ". Това заяви пред БНР Румен Овчаров от БСП. "Вървят два паралелни процеса...
" Тази институционална война между част от законодателната власт и президента - война най-общо казано между Пеевски и президента Радев, ще покорява все..