Дезинформация преди избори: Как да ѝ противодействаме? - II

Дезинформацията, която често наричаме некоректно фалшиви новини (fake news) – има най-различни проявления в нашия живот и не винаги целите ѝ са злоумишлени.

За пример за дезинформация, която няма за цел да навреди, често се дава съдържанието на сатирични сайтове. Чиито смешки обаче биват цитирани от традиционни медии и дори политици и така "информацията" се "изпира" и добива достоверност. И вече според случая може да се използва и да наклони везните на читателя в определена посока. 

Един от емблематичните подобни случаи у нас е статия от сайта "Бъзикилийкс" от 2010 г., в която тогавашният гръцки премиер уж предупреждава съгражданите си "да стегнат коланите, ако не искат да стигнат нивото на България". Фалшивата статия предизвиква реакцията на официалните български власти, които получават опровержение и от Атина. Въпреки че URL-ът на сайта е neverojatno.wordpress.com, а насловът му е "Истината такава, каквато можеше да бъде".

Днес, в навечерието на изборите за Европейски парламент, а у нас и за Народно събрание, дезинформацията далеч не е така безобидна и има определени цели.

• Дезинформация преди избори: Как да ѝ противодействаме?

Посредством различни медии, някои от тях без ясен собственик, а също и чрез определени "говорители", се прокарват различни тези в обществото, а техен "мегафон" са именно социалните мрежи и по-специално Фейсбук, която е предпочитана от повечето българи, а също и различни канали в ЮТюб. Под прикритието на "различната гледна точка" по този начин се лансират хибридни опорки, проруски възгледи и директно спускани от Кремъл мнения (виж тук и тук). 

Ето и някои от основните тези, които заливат българските потребители на социални, но чести и на традиционни медии:

• Мястото на България не е в ЕС и НАТО, а в съюз с "братска" Русия;

• По времето на социализма България е била "рай за живеене", а днес "се борим за право на достоен живот, отнето ни от Запада";

• Западът ни налага "ЛГБТИ и джендър ценности";

• Плащаме на ЕС повече, отколкото получаваме;

• ЕС иска да забрани всичко "българско и родно" - домати, литературни произведения, история, ТЕЦ;

• От бази на НАТО и САЩ у нас ще бъде нападната Русия, а българи ще бъдат изпратени за "пушечно месо" на този фронт;

• "Гнилият Запад" е изправен пред разпад, анархия, бедност – ЕС се разформирова скоро, а американски щати се отцепват;

• Украинците сами са си виновни за „специалната военна операция“ на Русия, а бежанците от Украйна струват милиарди на българския данъкоплатец, „Украйна не е суверенна държава";

• Американската система за изследване на йоносферата причинява земетресения, наводнения и др. катаклизми;

• България е най-древната държава в света, с най-стара валута и най-велики постижения в най-различни сфери;

• Еврото е смърт за икономиката ни - вижте как съсипа Хърватия;

• Скоро всички ще бъдем принудени да ядем насекоми;

• "Измамата" Covid-19 и "вредните" ваксини;

• Лидери на ЕС са потомци на нацисти.

Как да се ориентираме сред наплива на дезинформация?

Десетки публикации с опровержения на подобни неверни и подвеждащи твърдения са публикували сайтът Factcheck.bg и Екипът за проверка на факти на Българското национално радио. Свои специализирани секции за проверка на факти имат още БНТ и бТВ, а също и Агенция Франс прес.  

Екипът на специализирания сайт Factcheck.bg в партньорство с Пойнтер институт публикува миналата година своя "Пътеводител за проверка на факти", в който са описани видовете дезинформация, как работят те и как читатели и потребители на социални мрежи да създадат устойчивост на подобни опити за подвеждане на обществеността.

• Евроизбори 2024: Кои са основните играчи и очаква ли ни завой надясно?

На свой ред Българо-румънската обсерватория за цифрови медии (БРОД) се е поставила за цел да създаде многонационален, многостранен и мултидисциплинарен регионален център за откриване, анализ и борба с дезинформацията, разпространявана в България и Румъния.

Специален проект на дипломатическата служба на ЕС е насочен срещу прокремълската дезинформация. На сайта ЕU vs Disinfo се публикуват и текстове на български език.

Някои практически насоки за разпознаване на фалшиви новини:

• Произход - оригинално ли е съдържанието или не;

• Източник - кой е публикувал съдържанието;

• Дата - често стари новини и събития се представят за нови;

• Локация - къде е създадено съдържанието (акаунт, сайт);

• Мотивация - защо е създадено дадено съдържание;

• Вижте автора, ако е посочен, и го проверете;

• Вижте заглавието и дали отговаря на съдържанието;

• Подходете с критично мислене към съдържанието - дали е балансирано, огледайте данни, статистика, дати, източници, експерти, цел на публикацията, особено ако предизвиква емоции;

• Помислете дали не става дума за сатира, пародия (1 април);

• Често публикации в социалните мрежи рекламират продукти с "помощта" на известни лица, които не знаят за участието си в рекламата.

С развитието на изкуствения интелект човек лесно може да бъде заблуден и от видеа онлайн - т.нар. deep fake (виж видеото по-долу). 

"Доста изследователи смятат, че това, което наричаме от доста години ера на пост-истината, всъщност не е нещо ново и непознато за нас…Хората винаги са предпочитали да вярват на това, което им харесва, а не на това, което е истина. Голямата разлика, която имаме в последните години, е инструментализирането на това с политически цели. Т.е. легитимирането на използването на умишлената лъжа в политиката и като инструмент в обществената комуникация. В това неизбежно участват и журналисти“, коментира в интервю за БНР миналия ноември Ралица Ковачева, преподавател по международна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски".

"Когато приемем, че е легитимно да представяш дезинформацията като мнение, като възможна гледна точка в обществото, когато това е споделяно от легитимни политически представители в парламента, от институционални представители, от експерти в медийните среди, това спира да изглежда като укорима практика, а изглежда като, както се казва, другата гледна точка", коментира още Ралица Ковачева, доскорошен главен редактор на сайта Factcheck.bg.

• Евромитове: От кривите краставици до Брекзит

• Евромитове II: ЕС, който само забранява и нищо не дава

Ето какво разкрива за множество Фейсбук групи, които разпространяват дезинформация, Никола Тулечки от организацията "Данни за добро" и сътрудник на Factcheck.bg в интервю за програма "Христо Ботев":

"Открихме, че тези страници се създават първо с немедийно и новинарско съдържание, а с развлекателно съдържание, профилирано към група хора. Примерно страница с вицове или цитати от мъдреци, или псалми от библията, или силно патриотични страници. Патриотичните са поне над двадесет в различен вариант на "България е велика", "Аз съм българин" и т.н. Там на картинки са дечица с носии или красиви гледки, планини и други. Тези странички, като се създадат, първо събират критична маса подкрепители, на които долната граница е десетки хиляди, а има и с по над сто хиляди потребители. Щом страницата се развие, спира да споделя първоначалното си съдържание и започва да споделя новинарско съдържание от някакви съмнителни медии. Това е така нареченият "полезен товар" – събираш хора по някакъв интерес и после започваш да им предлагаш друго съдържание. Например пропаганда или както сега сме в предизборна кампания, виждаме тези страници да се използват за "черен пиар" и политическо съдържание. Де факто тези страници и създателите им лъжат своите потребители, защото им предлагат смесено съдържание. Това е задна врата към вниманието на хората."

Българите значително по-рядко декларират, че попадат на недостоверни или фалшиви новини в сравнение с гражданите на ЕС (България – 51%, -8; ЕС – 68%; -1). Сред българите се отчита лек спад в оценката за обществената вреда от дезинформацията. По-малко от 70% от българите възприемат фалшивите новини като проблем в национален план, с намаление спрямо предишния наблюдаван период, докато в ЕС този резултат остава без съществена промяна (България – 68%, -8; ЕС – 77%; +1). Това сочат резултати от проучване на "Евробарометър " от миналата есен.

• AI – изборите и (дез)информацията

По отношение на вредата от дезинформацията за демокрацията по принцип, българското обществено мнение е в унисон със средноевропейските нива, но отново показва тенденция към спад (България – 78%, -5; ЕС – 81%, =).

Около две трети от българите считат, че социалните медии са модерен начин, чрез който могат да се информират за актуалните политически събития (България – 70%, -3; ЕС – 67%, +1). Същевременно по-малък e делът на българите споделящи, че не вярват на информацията по политически въпроси в социалните мрежи, докато на средноевропейско равнище този дял остава значително по-висок (България – 44%, -5; ЕС – 60%,=).

Българите са по-склонни, в сравнение с гражданите на ЕС, да гледат на социалните мрежи като на подходящо средство за изразяване на мнение по политически теми (България – 66%, -2; ЕС – 61%, =).