Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Психологът Пламен Димитров: 7-8 фактора биха мобилизирали хронично негласуващите за вота на 9 юни

Какво искат негласуващите?

Хората очакват истинска загриженост, почтеност и политическа чувствителност към техния дневен ред, сочи проучване на психолози

| Интервю
Снимка: Ани Петрова

"Ние проучваме системно, по време на всички избори, психологическите профили, начина на живот, емоционалното състояние, психично-здравния статус на хората, които не гласуват. Последното голямо изследване беше 2023 г., след поредните избори за парламент. Тогава обхванахме 1836 икономически активни българи, без пенсионери, студенти и безработни."

Това каза в интервю за БНР социалният психолог проф. Пламен Димитров от Дружеството на психолозите в България, който е член на Европейската федерация на психологическите асоциации.

25% от хронично негласуващите българи - солидна група, са хора, които живеят градивно и имат реални постижения, занимават се с дейности, ориентирани към развитие и реализация. Това е много важна група, която не участва на избори, очерта една от групите в изследването той.

Почти половината участниците в миналогодишната извадка сега са  откликнали да се включат отново. Те са били питани какво би ги мобилизирало да гласуват на 9 юни. Открояват се 7-8 фактора. Според психолога е важно да има чуваемост на тези аргументи, "напук за всички удобни на водещите политически сили послания", които искат да вземат властта само през твърдите си електорати.

Първи фактор с най-голяма тежест е истинската, неподправена загриженост на кандидатите за благополучието на обикновените хора в България.

На второ място е политическата чувствителност към всички заинтересовани страни, умение да се общува отблизо и открито.

"Очакват кандидатите да са чувствителни за различните дневни редове в обществото. Да излязат от рамката на своите партийни програми."

Пламен Димитров  Снимка: Борислава Борисова

42% от хронично негласуващите са на ръба на прегарянето, с тревожно-депресивно нагласа, имат много проблеми, които не се решават от политическите играчи и не влизат в държавните политики, подчерта Пламен Димитров, като припомни част от резултатите на последното изследване.

"Хората очакват решителни хора да се стремят към законодателната власт и изпълнителната, но които не са самовлюбени, които имат зряла увереност в себе си. Които да ги представляват, защитават и да им дават не просто сигурност и подкрепа, ангажираност, която се измерва с практики и между изборите."

Терминът "наказателен вот" за психолозите е твърде генерализиран. Една трета от негласуващите са агресивно-защитни и натрапчиво критични, отбеляза Димитров. По думите му, част от тези хора са перфекционисти, с много високи стандарти, които никой не покрива. В тази група са и т.нар. властохолици, които биха искали самите те да бъдат избирани.

Общо 75% от изследваните лица са със средно и на границата на високо ниво на емоционално прегаряне. Сред водещите емоции при тях са агресивност и отчаяние – от мен нищо не зависи. Гневът обаче може да се трансформира както в конструктивна, така и в патогенна насока, обясни Димитров.

"Тъжното за младите хора, с които разговаряхме, е, че много от тях са прегорели преди да са започнали да полагат усилия."

Трети ключов фактор е почтеността – да познават биографиите на кандидатите в дълбочина, да ги видят в ежедневния им живот, а не по плакатите, посочи в заключение психологът.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..

публикувано на 02.04.25 в 21:33

Владимир Ненов: При всяко издевателство над деца наказанията да бъдат удвоявани!

Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан.  На  Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..

публикувано на 02.04.25 в 09:45

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..

публикувано на 31.03.25 в 09:50

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев.  Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..

публикувано на 27.03.25 в 11:15

Vihra AI - чатботът, който помага за перфектното CV и връзката с работодателите

Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа.   Инициативата тръгва от статистика, според която..

публикувано на 27.03.25 в 10:17