Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Психологът Пламен Димитров: 7-8 фактора биха мобилизирали хронично негласуващите за вота на 9 юни

Какво искат негласуващите?

Хората очакват истинска загриженост, почтеност и политическа чувствителност към техния дневен ред, сочи проучване на психолози

| Интервю
Снимка: Ани Петрова

"Ние проучваме системно, по време на всички избори, психологическите профили, начина на живот, емоционалното състояние, психично-здравния статус на хората, които не гласуват. Последното голямо изследване беше 2023 г., след поредните избори за парламент. Тогава обхванахме 1836 икономически активни българи, без пенсионери, студенти и безработни."

Това каза в интервю за БНР социалният психолог проф. Пламен Димитров от Дружеството на психолозите в България, който е член на Европейската федерация на психологическите асоциации.

25% от хронично негласуващите българи - солидна група, са хора, които живеят градивно и имат реални постижения, занимават се с дейности, ориентирани към развитие и реализация. Това е много важна група, която не участва на избори, очерта една от групите в изследването той.

Почти половината участниците в миналогодишната извадка сега са  откликнали да се включат отново. Те са били питани какво би ги мобилизирало да гласуват на 9 юни. Открояват се 7-8 фактора. Според психолога е важно да има чуваемост на тези аргументи, "напук за всички удобни на водещите политически сили послания", които искат да вземат властта само през твърдите си електорати.

Първи фактор с най-голяма тежест е истинската, неподправена загриженост на кандидатите за благополучието на обикновените хора в България.

На второ място е политическата чувствителност към всички заинтересовани страни, умение да се общува отблизо и открито.

"Очакват кандидатите да са чувствителни за различните дневни редове в обществото. Да излязат от рамката на своите партийни програми."

Пламен Димитров  Снимка: Борислава Борисова

42% от хронично негласуващите са на ръба на прегарянето, с тревожно-депресивно нагласа, имат много проблеми, които не се решават от политическите играчи и не влизат в държавните политики, подчерта Пламен Димитров, като припомни част от резултатите на последното изследване.

"Хората очакват решителни хора да се стремят към законодателната власт и изпълнителната, но които не са самовлюбени, които имат зряла увереност в себе си. Които да ги представляват, защитават и да им дават не просто сигурност и подкрепа, ангажираност, която се измерва с практики и между изборите."

Терминът "наказателен вот" за психолозите е твърде генерализиран. Една трета от негласуващите са агресивно-защитни и натрапчиво критични, отбеляза Димитров. По думите му, част от тези хора са перфекционисти, с много високи стандарти, които никой не покрива. В тази група са и т.нар. властохолици, които биха искали самите те да бъдат избирани.

Общо 75% от изследваните лица са със средно и на границата на високо ниво на емоционално прегаряне. Сред водещите емоции при тях са агресивност и отчаяние – от мен нищо не зависи. Гневът обаче може да се трансформира както в конструктивна, така и в патогенна насока, обясни Димитров.

"Тъжното за младите хора, с които разговаряхме, е, че много от тях са прегорели преди да са започнали да полагат усилия."

Трети ключов фактор е почтеността – да познават биографиите на кандидатите в дълбочина, да ги видят в ежедневния им живот, а не по плакатите, посочи в заключение психологът.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04