Повече от 60% от българските граждани не са участвали нито веднъж в нито една културна дейност през 2023 г. Това обяви пред БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата. Това е една от организациите, които стоят зад индекса "Достъп до култура за 2023 г.", който ще бъде представен днес.
"За втора поредна година бихме искали да акцентираме върху това, че при увеличаващите се публични финанси в държавния бюджет, всичко, което се създава в рамките на културните дейности, цялостната културна политика трябва да се връща обратно към българските граждани. Резултатите са очаквани. Те повтарят миналогодишните, в които можем да кажем обобщени данни – повече от 60% от българските граждани не участват и не са участвали нито веднъж в нито една културна дейност", посочи тя.
По думите ѝ това означава, че има наличие на липсващи политики и инструментариум. Когато се приема държавният бюджет, водещо за народните представители и изпълнителната власт в лицето на Министерството на културата следва да бъде българската Конституция, а там има един член, който беше изменен и културата и образованието бяха издигнати като общонационални ценности, отбеляза Андреева в интервю за предаването "Преди всички". Тя напомни и друг текст от Основния закон, който казва, че всеки български гражданин има правото да се ползва от културните ценности и дейности. Това очевидно не се случва, категорична бе Диана Андреева.
Като позитив в обобщените данни тя посочи, че за част от културните дейности, каквото е киното, има спад на неучастието с около 6% на годишна база. По думите ѝ това е най-високият процент от всички културни дейности на участие и активизиране на българските граждани.
За дълбоко субсидираните дейности с публични финанси, като театър, класическа музика, опера, балет – между 60 и 80% е неучастието на българските граждани, за киното е около 55%.
Като причина за неучастие българите посочват високите цени, липсата на достъп в населените места и липсата на свободно време, което се явява най-увеличаващият се проблем, изтъкна още Андреева:
"Българските пенсионери остават отвъд културните дейности. /…/ Има цели области без наличие на част от културните дейности или на всички в най-малките населени места".
Тя е категорична, че публичните финанси в държавата не са достатъчни за културните дейности.
Според Янина Танева от Фабрика за идеи малко от читалищата в страната успяват да се адаптират бързо и адекватно към новите нужди:
"Културата има сила и акупунктурна точка, в която могат, пресичайки се много от съвременните проблеми – социална изолация, психично здраве, културата е една публична инвестиция, която може да развърже страшно много възли на съвсем други полета".
Работим с изключително интересни артисти и общности, които са много щастливи от тази среща между поколения, между града и селото, между култури, защото направо са си различни култури, коментира още Танева. По думите ѝ обаче без национална политика, 1-2 или 3 организации много трудно може да променят сериозните тенденции, като например:
"72% не са посетили библиотека. 62% не са били нито веднъж на театър. 82% не са били на концерт на класическа музика, опера или балет".
За да се промени това, трябва да имаме различен подход към инвестициите в култура, категорична бе Янина Танева и добави:
"Мечтая си политиките да бъдат правени така – когато за истинските проблеми на хората бъдат търсени истински решения".
"Има общонационални приоритети и те не могат да бъдат подчинени на политическо дребнотемие, на честа смяна на политическа власт или на партийни игри. Това са политики, които касаят българските граждани и са свързани с поставянето на социокултурните дейности – образование, здравеопазване и култура, като абсолютен приоритет, а те не са в момента. Те претендират, че са, но има много работа, която следва да се свърши", обобщи в заключение Диана Андреева.
Цялото интервю на Силвия Великова с Диана Андреева и Янина Танева в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.
Продължава неглижирането на възможностите, които би дало използването на археологическото наследство - и като наука, и като възможност за развитие на туризма. Това заяви пред БНР акад. Васил Николов, бивш директор на Националния археологически институт и музей на БАН. "Имаме много археологически паметници, много от които могат да бъдат не..
Еврокомисията "Фон дер Лайен 2" получи зелена светлина от Европейския парламент вчера, макар с доста по-ниско одобрение от предишната през 2019-а година. Очаква се тя да встъпи в длъжност от 1-ви декември. ЕП одобри новата Европейска комисия "Компас за конкурентоспособността" е първата голяма инициатива , която Фон дер Лайен оповести..
На 2 декември на Общо събрание на БАН предстои да бъде избран нов председател на Академията. Член-кореспондент Евелина Славчева и акад. Христо Найденски са допуснати до участие в избора на председател от мандатната комисия. Техните програми за развитие на Академията са качени на сайта на БАН. "В моята програма се вглеждам в бъдещето на..
Заради откритото огнище на чума по дребните преживни животни във Велинград и последвалите протести на фермери там днес ще бъдат взети повторно нови 300 проби . Към момента 1700 овце са застрашени от принудително умъртвяване . Вчера животновъдите заявиха, че животните им са здрави и настояват за нови изследвания, тъй като са убедени, че..
Любопитни са резултатите от първия тур на президентските избори. Първия - Калин Джорджеску, изобщо социолозите не го хванаха. В проучванията той беше в графата "и други", каза журналистът Владимир Береану в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той направи интересен анализ на двамата от осемте кандидати за президент на северната ни..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат. Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев. Според него това е така и заради..
Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..