"В последните 20 години банките и застрахователните дружества преустановиха събирането на колекции от картини. Преди това още държавните и общински институции престанаха да купуват картини на български художници, както те го правеха до 1989 г., разакза в "Нощен Хоризонт" доц. Аврамов, финансист и д-р по Икономика.
Доц. Йосиф Аврамов си спомня, че в неговата стая в Министерство на финансите, където той е работел през 90-те години на ХХ век имаше картини на известните художници Панайот Панайотов, Найден Петков и Никола Мирчев.
"В другите български учреждения, в БНБ и в ДСК, а и дори в Трудовите кооперативни земеделски стопанства по стените имаше поставени картини на съвременни български художници, в университетите и в училищата – също.
Понастоящем на повечето места картините от 60-те, 70-те и 80-те години стоят, но нови от 35 години не са купувани.
Ръководителите на тези държавни и общински ведомства винаги намират пари за нов автомобил, но извънредно рядко – за някоя друга картина. Налице са някои инцидентни случаи на покупка на картини от страна на кметове на големи общини, които купуват някоя картина за подарък, когато ги посещават свои колеги – кметове от чужбина, а и те когато им връщат визитите. По принцип откупки от държавни и общински институции – няма, а ако има, то е рядко. Налице са някои откупки от собственици на някои хотели и ресторанти, като на Ангел Симеонов - за хотели в София и Созопол, собствениците на хотел в Луковит (направени са от известния скулптор Ставри Калинов фоайетата, ресторантите и стаите на хотела в истински музей на изкуствата) и др, коментира темата доц. Аврамов.
"Например, в Германия по време на Covid пандемията всеки немски художник получи помощ от немската държава по 5 000 евро, а в България - българските художници нищо не получиха. От прословутата мярка 40 на 60, която бе създадена само и единствено за предприятия от реалния бизнес се възползваха фризьорски салони и дори една от известните адвокатски кантори с 9 адвокати?!? Художници на свободна практика не можеха да се възползват от тази мярка, каза още доц. Йосифов.
"Логичен е въпроса как оцеляват българските художници? Най-често като работят друга работа. Десислава Янакиева е декоратор на торти във голяма верига и между работата – рисува. Други художници са учители по рисуване, а много малко градове у нас имат щатна бройка "главен художник". Въобще изкуството е натикано у нас в ъгъла, заяви финансистът.
"Художник е възможно да получи малко пари от 5000 до 10000 лв. от Фонд "КУЛТУРА" при Министерството на културата, но за тази цел следва да представи проект и да обучи 5 -10 млади художници и тези пленери или творчески ателието му разходват до 70 % от тази сума и за художника остават не повече от 30 %. При Столична община също има такъв фонд за изкуство, но той отпуска мизерни пари.
Българското изкуство е ценено и в чужбина и някои художници "пробиват" там, но те се броят на пръсти. По принцип творбите на българските художници в чужбина се котират евтино и рядко надминават 5 000 евро, а обикновено творбите на един средно известен италиански или френски художник се продава между 4000-5000 евро и 50 000 евро?!
Последният министър на културата, който имаше отношение към изобразителното изкуство бе Вежди Рашидов. Той бе известен не само у нас, но и в редица страни в света много години преди да стане министър, а Съвета на академиците на БАН го удостоиха преди повече от 10 години със званието член кореспондент на БАН. Познавам го лично повече от 20 години. Той направи българското изкуство известно и зад граница, като връх е Изложбата в Лувъра, каза още доц. Аврамов.
Десислава Янакиева й предстои изложба в Галерия "ВЕЖДИ". За "Хоризонт" тя разказа, че се запознава отдавна с доц. Аврамов и си пасват като общи интереси и интелект:
"Много е трудно да оцелеш като художник в България, затова колегите ми клонят често към приложните изкуства, нещо, което да може да се продава, но с изящните изкуства е трудно, но все пак не е невъзможно. Не трябва да спираш да твориш, защото изкуството оставя една непринудена диря, която не може да се промени, да се манипулира.
Затова съм много благодарна на доц. Аврамов, че подкрепя млади автори. На мен също ми е помагал доста, последната ми изложба в Народното събрание премина успешно. Доволна съм, че проф. Чавдар Попов, светило сред изкуствоведите, дойде да ме представи и това беше удовлетворяващо, каза за "Нощен Хоризонт" Десислава Янакиева.
Доц. Йосиф Аврамов подкрепя и други художници - 1. арх. Белин Моллов (последната изложба, която открихме с кмета на Видин д-р Ценков на арх.Моллов бе на 23 април 2024 г. в Културен дом „Жул Паскен“, бившата Синагога. Изложбата му има голям успех и може да се разгледа все още до 22 май тази година от гражданите и гостите на старопрестолния град Видин); 2.Иво Узунов, художник-маринист от гр.Варна (на него също съдействах и открих изложбата му в Народното събрание през есента на 2023 г.) и 3.Николай Пашков от гр.Раковски, на който съм съдействал за организиране на изложби във фоайето на Централно управление на БАН, в БТПП и в Читалище „Напредък“ в гр. Пирдоп. Николай Пашков е млад творец, съученик е на Десислава Янакиева, завършил е изобразително изкуство в Пловдив и е рисувал и направил няколко изложби в продължение на 5 г., когато е живял в Нидерландия. От изброените художници само г-н Иво Узунов единствено успява да се издържа само с доходи от своето творчество в областта на изобразителното изкуство, като продава много успешно картините си(бел. на доц. Аврамов).
Владимир Шунев обича да пътува. Спира за кратка почивка, за да нарисува видяното и продължава пътя си към различни места в България. Наричат го самобитен и самоук художник, защото по образование е минен инженер. Това го нарежда сред най-ярките представители на наивистичното изкуство у нас. Неговите пейзажи са наситени с цветове и романтика,..
Седма симфония на Брукнер, Елегия от Пламен Джуров и дебют на Виктор Теодосиев ще представят Радиосимфониците под палката на главния диригент Константин Илиевски в заключителния си концерт на 5 юли, петък, от 19.00 ч. в зала "България" . Програмата предлага в една вечер акцентите от сезона: световни шедьоври, фокус върху българските..
Поезията става песен, когато думите намерят музиката в сърцето . Това сподели Станислава Пирчева, водещ на предаването "Нощен хоризонт" по БНР. Тя е автор на текста на песента "Феникс", която днес има премиера. Игор Марковски е продуцент на парчето, изпълнено от Жаклин Таракчи. Музиката е на Биляна Ангелова. Песента е..
В четвъртото издание от летния сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Журналистът и блогър Димитър Сотиров ни пренася в атмосферата на летните фестивали “Opera Open“ в Пловдив и “Опера в Летния театър“ във Варна - Изкуствоведът доц. Петър Пламенов представя..
54-то издание на фолклорния събор "Златната гъдулка" ще започне в неделя от 9 ч. в Парка на младежта в Русе. На сцената ще се изявят над 700 участници от различни краища на страната, както и детски фолклорен състав "Талисман" от град Тараклия, Молдова. Певци, инструменталисти, танцьори, разказвачи и участници в народни обичаи ще се състезават..
Теодора Колева в разстояние на 10 години пише първата от трите книги "Данъчна ревизия", като съумява в този сборник с разкази да предаде по неповторим начин надеждите и разочарованието на обикновените хора от посттоталитарното демократично общество. Разказите се позовават на много истински случки и житейски впечатления на писателката,..
Първото изпълнение на нова българска творба е щастливо събитие - и за участниците, и за публиката, която го аплодира за първи път. В четвъртък, на 20 юни, в зала "България" се събраха хора, любопитни да посрещнат новородения Концерт за цигулка, кавал и оркестър с автор Теодосий Спасов, още повече, че солисти на Софийската филхармония бяха..
Университетската болница в Плевен "Д-р Георги Странски" има ново ръководство. След проведен конкурс, изпълнителен директор стана доц. д-р..
" Предотвратихме падането на самолета ", заяви пред БНР един от основателите на партия "Величие" Ивелин Михайлов. По думите му 5 човека от..
"Дълбоко съм убеден, че БПЦ я чака едно по-добро бъдеще . Тази смяна на поколенията има много важно значение. Това е момент на преход към нещо ново"...