"В последните 20 години банките и застрахователните дружества преустановиха събирането на колекции от картини. Преди това още държавните и общински институции престанаха да купуват картини на български художници, както те го правеха до 1989 г., разакза в "Нощен Хоризонт" доц. Аврамов, финансист и д-р по Икономика.
Доц. Йосиф Аврамов си спомня, че в неговата стая в Министерство на финансите, където той е работел през 90-те години на ХХ век имаше картини на известните художници Панайот Панайотов, Найден Петков и Никола Мирчев.
"В другите български учреждения, в БНБ и в ДСК, а и дори в Трудовите кооперативни земеделски стопанства по стените имаше поставени картини на съвременни български художници, в университетите и в училищата – също.
Понастоящем на повечето места картините от 60-те, 70-те и 80-те години стоят, но нови от 35 години не са купувани.
Ръководителите на тези държавни и общински ведомства винаги намират пари за нов автомобил, но извънредно рядко – за някоя друга картина. Налице са някои инцидентни случаи на покупка на картини от страна на кметове на големи общини, които купуват някоя картина за подарък, когато ги посещават свои колеги – кметове от чужбина, а и те когато им връщат визитите. По принцип откупки от държавни и общински институции – няма, а ако има, то е рядко. Налице са някои откупки от собственици на някои хотели и ресторанти, като на Ангел Симеонов - за хотели в София и Созопол, собствениците на хотел в Луковит (направени са от известния скулптор Ставри Калинов фоайетата, ресторантите и стаите на хотела в истински музей на изкуствата) и др, коментира темата доц. Аврамов.
"Например, в Германия по време на Covid пандемията всеки немски художник получи помощ от немската държава по 5 000 евро, а в България - българските художници нищо не получиха. От прословутата мярка 40 на 60, която бе създадена само и единствено за предприятия от реалния бизнес се възползваха фризьорски салони и дори една от известните адвокатски кантори с 9 адвокати?!? Художници на свободна практика не можеха да се възползват от тази мярка, каза още доц. Йосифов.
"Логичен е въпроса как оцеляват българските художници? Най-често като работят друга работа. Десислава Янакиева е декоратор на торти във голяма верига и между работата – рисува. Други художници са учители по рисуване, а много малко градове у нас имат щатна бройка "главен художник". Въобще изкуството е натикано у нас в ъгъла, заяви финансистът.
"Художник е възможно да получи малко пари от 5000 до 10000 лв. от Фонд "КУЛТУРА" при Министерството на културата, но за тази цел следва да представи проект и да обучи 5 -10 млади художници и тези пленери или творчески ателието му разходват до 70 % от тази сума и за художника остават не повече от 30 %. При Столична община също има такъв фонд за изкуство, но той отпуска мизерни пари.
Българското изкуство е ценено и в чужбина и някои художници "пробиват" там, но те се броят на пръсти. По принцип творбите на българските художници в чужбина се котират евтино и рядко надминават 5 000 евро, а обикновено творбите на един средно известен италиански или френски художник се продава между 4000-5000 евро и 50 000 евро?!
Последният министър на културата, който имаше отношение към изобразителното изкуство бе Вежди Рашидов. Той бе известен не само у нас, но и в редица страни в света много години преди да стане министър, а Съвета на академиците на БАН го удостоиха преди повече от 10 години със званието член кореспондент на БАН. Познавам го лично повече от 20 години. Той направи българското изкуство известно и зад граница, като връх е Изложбата в Лувъра, каза още доц. Аврамов.
Десислава Янакиева й предстои изложба в Галерия "ВЕЖДИ". За "Хоризонт" тя разказа, че се запознава отдавна с доц. Аврамов и си пасват като общи интереси и интелект:
"Много е трудно да оцелеш като художник в България, затова колегите ми клонят често към приложните изкуства, нещо, което да може да се продава, но с изящните изкуства е трудно, но все пак не е невъзможно. Не трябва да спираш да твориш, защото изкуството оставя една непринудена диря, която не може да се промени, да се манипулира.
Затова съм много благодарна на доц. Аврамов, че подкрепя млади автори. На мен също ми е помагал доста, последната ми изложба в Народното събрание премина успешно. Доволна съм, че проф. Чавдар Попов, светило сред изкуствоведите, дойде да ме представи и това беше удовлетворяващо, каза за "Нощен Хоризонт" Десислава Янакиева.
Доц. Йосиф Аврамов подкрепя и други художници - 1. арх. Белин Моллов (последната изложба, която открихме с кмета на Видин д-р Ценков на арх.Моллов бе на 23 април 2024 г. в Културен дом „Жул Паскен“, бившата Синагога. Изложбата му има голям успех и може да се разгледа все още до 22 май тази година от гражданите и гостите на старопрестолния град Видин); 2.Иво Узунов, художник-маринист от гр.Варна (на него също съдействах и открих изложбата му в Народното събрание през есента на 2023 г.) и 3.Николай Пашков от гр.Раковски, на който съм съдействал за организиране на изложби във фоайето на Централно управление на БАН, в БТПП и в Читалище „Напредък“ в гр. Пирдоп. Николай Пашков е млад творец, съученик е на Десислава Янакиева, завършил е изобразително изкуство в Пловдив и е рисувал и направил няколко изложби в продължение на 5 г., когато е живял в Нидерландия. От изброените художници само г-н Иво Узунов единствено успява да се издържа само с доходи от своето творчество в областта на изобразителното изкуство, като продава много успешно картините си(бел. на доц. Аврамов).
Фестивалът "Литературни срещи 2025" тази година е посветен на археологията на паметта. Събитията се провеждат в района на Ларгото, Археологическия институт с музей към БАН и алтернативното пространство "Щрак!". Тридневният фестивал съдържа и инсталация "Под центъра на тежестта", която е активна само вечер – разположена е в подлеза..
В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" отбелязваме 120-ата годишнина от рождението на големия български композитор и педагог проф. Георги Златев - Черкин. Неговият професионален път в музиката е свързан със София и Виена - и в двата града той учи и по-късно работи, а също и с три консерватории в Китай, в които преподава през..
Първите записи с оркестър на пианистката Злата Чочиева излизат под егидата на френското издателство Naïve Records . Злата Чочиева е с осетински корени, но е израснала в Москва, където талантът ѝ е открит рано и още когато е 14-годишна е поканена да учи при големия пианист и диригент Михаил Плетньов. Завършва Московската консерватория, а..
Проф. Греди Асса представя изложбата "Изгорелите книги" в Столичната библиотека по случай Деня на книгата и авторското право. Откриването е днес от 18 часа. Куратор на експозицията е философът и публицист Тони Николов. " Ще видите една изложба, в която ще се почувствате като в гора, а гората винаги има тайни ", акцентира проф. Асса пред..
Националното училище за музикални и сценични изкуства "Христина Морфова" в Стара Загора започна интригуващ проект в специалната година, в която празнува своя юбилей. Той е озаглавен "По стъпките на Христина Морфова" и отведе 24 изявени ученици от училището в Прага, за концерт на 14 април в престижната и красива барокова Огледална зала на..
В 28-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - За първи път в България ще гостува оригиналната Бродуейска продукция на мюзикъла “Чикаго“ от Джон Кендър – с три спектакъла на 20-и и 21-и май в зала 1 на НДК. Как стана възможно трупата да включи и София в..
Младият продуцент и аудиоинженер Георги Киров – D-ZastA избира пътя на самопродуциращ се артист, за да създава музикални партньорства с някои от най-нашумелите български изпълнители. Той започва своята професионална музикална кариера през 2011 г., когато записва първата си авторска песен - "ПОСЛАНИЕ (ЧАСТ 1)", а от тогава има издадени два..
Обществото не е убедено, че бюджетът ще бъде харчен прозрачно. Предвиденото увеличаване на външния дълг поражда съмнения за потенциален корупционен..
Моето верую е - моля се всеки ден да има утре, сподели от Франкфурт в интервю пред БНР желязната петица на звездния национален отбор по футбол на..
Заради демографската криза са необходими решения за пенсионната система с дългосрочен характер . Това заяви пред БНР Зорница Русинова, председател..