Светлана Дичева: Изкуственият интелект е приятел, но и бариера пред въображението

"24 май е празникът на мисълта, защото думите ни карат да мислим по-задълбочено, по-богато. Колкото повече думи имаме в речника си, толкова повече детайли от богатия и вечно развиващ се свят можем да възприемем. Това е един от най-хубавите празници!".

Това каза Светлана Дичева, писател, преводач и журналист, водеща на предаванията "Графити по въздуха" и "Закуска на тревата" по "Хоризонт", гост в рубриката "От другата страна на радиото" в предаването "Хоризонт за вас".

От първата прочетена книга разбрах, че трябва винаги да се опитваме да бъдем добри, сподели тя и добави:

"Още докато сме в майчината утроба, езикът се появява около нас. Българският език е дошъл в мен благодарение на мама, която по-късно ми купи и първата книжка".

Като преводач тя призна, че благодарение на английския език е успяла да "преоцени българския" и да го заобича още повече:

"Да се влюбя в неговото богатство, във всички възможности, които дава, в динамиката на езика. Преди това, докато пишех, осъзнавах, че думите са нещо специално, че носят някаква енергия. Когато започнах да вървя по тези паралелни пътища на двата езика, още повече започнах да ценя не само думите, но и мълчанието. Има един принцип в литературата, който е принципът на минимализма - малкото е повече. Това означава, че всяка дума трябва да има своето значение в определена история, а всяка излишна дума трябва да отсъства от историята. Това се постига много трудно. Изисква се опит и в писането, и в превода".

Изкуствения интелект Светлана Дичева определи като приятел:

"Убедена съм, че поне в близките 10-20 години той няма да може да влезе в онази човешка способност, която е уникална. Той не може да се разположи в контекст. Все пак той продължава да бъде буквалист. Човекът е толкова сложно творческо същество, което е уникално и се развива постоянно, че няма как изкуственият интелект да успее да достигне до уникалността на човека. Не, той не може да бъде конкуренция и аз не се плаша от него. Когато превеждам, аз не го използвам, защото изкуственият интелект ми пречи, той е бариера пред моето въображение. Той може да ми помага, когато превеждам стандартни текстове, в които няма идиоматичност, няма художествено творчество, просто е един информативен текст. И аз тогава съм му много благодарна. Той ми спестява много време. Когато превеждам художествен текст, който е уникален, създаден от уникален творец, създаващ една уникална история, затварям вратата на изкуствения интелект. И мисля, че той не се сърди. Там той няма работа".  

Според журналистката хората днес не четат по-малко, а четат по различен начин.

Интервюто на Снежана Иванова със Светлана Дичева в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.