Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

ТЕЦ-овете са необходими за баланса в енергийната система

Калоян Стайков: Отлагането на либерализацията на тока може да ни донесе наказателна процедура

"Трябва да се търсят дългосрочни решения, които ще бъдат следвани от следващите правителства"

| Интервю
Калоян Стайков
Снимка: Ани Петрова, БНР

Абсолютно предизборно поведение и буквално опит за манипулиране на темата е привикването на председателя на КЕВР Иван Иванов в парламента, защото само след няколко дни, през следващата седмица, Комисията ще публикува решението си за ценово решение.

Това коментира Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, в интервю пред БНР.

"Ако бяхме изчакали, щяхме да видим какво е решила КЕВР и да си спестим всички тези притеснения, нападки, обвинения, прогнози и заплахи и какво ли не. Депутатите могат да изслушват председателя на Комисията, но в крайна сметка предварителното му викане, за да се обясни какво смята да направи Комисията през следващия ценови период, всъщност подсказва политически натиск. Регулаторът е независим, избира се от парламента, но в тази си част за ценовото решение, би трябвало да има политическа независимост. А виждаме, че няма такава от парламента и  от министъра на енергетиката", посочи Стайков.

Според него политически натиск има и го доказва промяната на предложението на АЕЦ Козлодуй, след като първоначалното беше за 30% увеличение на цената на тока.

"Дружеството внася ценово предложение и след това излиза министърът и казва "ще внесат ново", очевидно има политически натиск. Търговското дружество трябва да се отчита на БЕХ. Проблемът е, че независимо ценовото предложение, което дружеството предлага, решението се взима от регулатора. Независимо какви цени иска съответното дружество, крайната дума е на регулатора. И затова нямаше причина министърът на енергетика да се намесва и да плаши хората", обясни икономистът от Института за енергиен мениджмънт.

И предупреди:

"България е транспонирала в тази част всички директиви и регламенти. Единственото, което остана и се отложи е пълната либерализация на пазара, за която не ясно какво се случва.  и ако продължаваме може да стигнем и до наказателна процедура."

Той обясни, че интересите на потребителите винаги са на преден план и не се търси баланс с компаниите производители на ток. 

"И това става основно по политическа линия. Не бива НС да оказва влияние върху регулатора и министърът да казва с колко да се увеличи цената на тока. Така се връщаме около 2013 г, когато премиерът излизаше и казваше "следващата седмица регулаторът ще вземе еди какво си решение и той го взимаше", припомни Калоян Стайков за годините, в които цените на тока свалиха правителство.

България се присъединява към искането за увеличаване на тавана на помощта "де минимис“КТ "Подкрепа" за отлагането на либерализацията: Работа на парче

Той коментира, че регулаторът изключва ТЕЦ Марица Изток 2, защото по закон не може да я включи.

"Но очаквам със заповед на министъра да се включи в енергийния микс. Отлагането на либерализацията е, защото няма механизъм, по който централата да работи. Министърът със заповед включва ТЕЦ-а, за да може обектът да работи. Ние имаме регулиран пазар и потребителите са защитени от свободните цени и в същото време със заповед на министъра се вкарва производство, което не може да включи енергията си на свободния пазар", каза още икономистът.

Той е категоричен, че "е необходима  и това е правилният подход, най-накрая да се измисли каква пътна карта ще се следва".

"Да се направят планове от необходимостта от въглищна мощности – конкретно какви генерации ни трябват, тъй като тази централи не просто задоволяват търсенето, но участват и в регулирането. Тези централи са важни да се поддържа баланса в енергийната системата. Отговори на тези въпроси липсват от 5 години", допълни Стайков.

И препоръча: 

"Политиците да седнат и да вземат решение, което ще следват, а не всяко правителство да има нова визия. Това лутане е причината да сме в тази ситуация. Продължавайки напред, трябва да се търсят дългосрочни решения, които ще бъдат следвани от следващите правителства."

За него "новите мощности на АЕЦ Козлодуй приличат на договора с Боташ"

"Нови мощности в Козлодуй дават големи възможности, но не е ясно, как точно ще се възползваме от тях. И дали тази дългосрочна инвестиция, няма да се окаже тежест за икономиката", пита икономистът.

А дали цените на произведения ток у нас са конкурентни на свободния пазар:

"Зависи, цените на пазарите са по-ниски отколкото е прогнозната за Козлодуй 7 и 8 блок, но не знаем каква ще е цената след 10 години и след 15. Със сигурност знаем, че имаме свръхпроизводство в определени часове, което означава, че цените са нулеви или минусови. Важно е как се развива потреблението – в ЕС всички предвиждат електрификация и затова имаме нужда от допълнителни мощности."

Относно иска от 400 млн. евро към Газпром, Стайков каза: 

"Не съм юрист, като цяло съм скептичен за успеха на подобен иск."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Александра Никова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

МФ: Мярката за СУПТО ще бъде въведена от април 2026 година

Въвеждането на мярката за СУПТО ще бъде от април 2026 година, уточняват от Министерството на финансите в съобщение, с което искат да опровергаят “манипулативни” според тях твърдения. “С промяна в Закона за ДДС, заложена в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., се предвижда производителите и разпространителите на софтуериза..

публикувано на 19.11.25 в 22:11

Комисията по туризъм прие проектобюджета за 2026 година

Парламентарната комисия по туризъм прие бюджета на Министерството на туризма за 2026 година с 11 гласа "За" и 5 "Против". Общата стойност на бюджета е 14 742 800 евро.  В тази сума влизат разходи за персонал в размер на 3 031 500 евро, издръжка и други текущи разходи - 10 731 700 евро и 979 600 евро за капиталови разходи. "Няма съществени..

публикувано на 19.11.25 в 22:07

В Скопие започна процесът за пожара в дискотека „Пулс“

В Скопие започна процесът за пожара в дискотека „Пулс“ в Кочани, при който загинаха 63 души.  След като прочете имената на 34-мата обвиняеми и присъстващите им адвокати, съдия Диана Илиевска постанови да обедини делото „Кочани“ с обвинителния акт срещу собственика на охранителната агенция „Рубикон“ Александър Нацев. Той е обвинен в особен принос към..

публикувано на 19.11.25 в 21:34

ОбС в Костинброд отпусна 400 хиляди лева за купуване на нови автобуси, след пожара в село Петърч

На извънредна сесия Общинският съвет в Костинброд отпусна 400 хиляди лева на дружеството "Общински превози" за купуване на нови автобуси, след като тази сутрин изгоряха пет автобуса от автопарка в базата в село Петърч. Общинският съвет на Костинброд решава как да осигури обществения превоз след пожара При инцидента няма пострадали...

публикувано на 19.11.25 в 21:21

Комисията по образование и наука одобри на първо четене Бюджет 2026

Парламентарна комисия по образование и наука одобри на първо четене проекта на бюджет. Два часа продължиха обсъжданията по параметрите в частта за образование и наука. Предвидените разходи за следващата година са над 5 милиарда и 800 милиона евро, посочи пред депутатите министър Красимир Вълчев, който представи параметрите: "4,8% от БВП...

публикувано на 19.11.25 в 20:24

САЩ и Русия са съгласували помежду си мирен план за Украйна

Представители на Русия и на администрацията на американския президент Доналд Тръмп са съгласували помежду си мирен план за Украйна, съобщават "Файненшъл Таймс" и "Ройтерс". От Киев се изисква да направи значителни отстъпки по отношение на територията и на армията си в замяна на прекратяването на огъня, сочат източниците на двете медии, запознати с плана..

публикувано на 19.11.25 в 20:19

Бюджет 2026 получи одобрение от Комисията по вътрешен ред и сигурност

Парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет за 2026 година.  Ето как коментира парите, предвидени за вътрешното министерство, заместник-вътрешният министър Филип Попов: "Ние искаме много неща да реализираме. Разбира се, за това са необходими много средства. Но с този бюджет, който ние..

публикувано на 19.11.25 в 20:02