Акварелната изложба на Марина Великова "Отпечатъци от Антарктика" - леденото приключение продължава

Тя е Марина Великова. Червени коси, синьо-зелени очи, авантюристичен дух и философска душа. Марина беше част от групата български артисти, които на 15 май през 1996-та година на платото под връх Калапатар, точно срещу Еверест, на 5350 метра надморска височина, осъществиха най-височинния концерт на планетата, влязъл в Книгата на рекордите на Гинес.
През 2005-та година Марина Великова предприема ново приключение и променя живота си на 360 градуса. Изоставя градския комфорт и заминава за Индия. Първоначално с идеята да учи музиката една година, но остава там четири. 

Преди няколко месеца Марина се завърна от Антарктика -остров Ливингстън, където се намира българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“.  Там Марина Великова беше част от екипа на професор Христо Пимпирев в рамките на 2 месеца и работеше върху аудио-визуален и изследователски проект. Скоро след прибирането на родна земя, Марина представи фотографската изложба "Ледовете на Антарктика" -  внушителни изображения от Ледения континент.

Предстои да видите и "Отпечатъци от Антарктика“ - изложбата, която Марина Великова и кураторът Любен Домозетски представят от 3 до 9 юни в галерия "Little Bird Place." Рисунките са направени от Марина Великова в периода януари - февруари тази година на брега на Антарктическия океан, в района на Българската научноизследователска база на остров Ливингстън, Антарктика.

"Рисувах в  много тежки условия. Изискваше се изключителна воля от моя страна всеки път да изляза на брега с чанта, в която носех боите, метално канче и всички четки и моята папка, в която бяха хартиите. Едните рисунки създавах директно върху камък и могат да се нарекат специфична литография, защото рисувах върху камъка след това потапях хартията в океана и взимах отпечатък. Ръцете ми бяха постоянно сини, но накрая захитрях и сложих домакински ръкавици. Но това са само вид весели препядствия."

"Рисунките са истински отпечатъци, защото исках да взема воден отпечатък от мястото такова, каквото е - сиво, студено, без слънце, много вятър и птици, които постоянно ме оглеждаха с едното око".