Това регистрира проучване на Центъра за изследване на демокрацията*.
Изследването е проведено в периода 25 май – 2 юни сред 1071 граждани на възраст над 16 години под формата на пряка анкета онлайн. Разработено е съвместно с Централноевропейската и Унгарската медийни обсерватории. Сравнителните данни все още не са налични.
Според Тодор Галев, директор "Научни изследвания" в ЦИД, резултатите се дължат на "склонността на българското общество да вярва на дезинформация и конспирации". По думите му страната ни е на едно от първите места в ЕС и в Европа по дял на населението, склонно да вярва на дезинформация и конспирации.
"Почти две трети от населението вярва в конспиративни теории. Почти 40% вярват в или споделят дезинформационни твърдения."
Конспиративното мислене е дълбоко вкоренено в нашата социална ситуация, коментира Тодор Галев в предаването "Преди всички" на БНР.
Така се проявява ефектът българските граждани да не вярват на официалните институции и медиите, а да вярват на методи като "ухо на ухо", допълни той.
"Особено в социалните медии най-многобройни са онези постове, мнения, които са по-скоро свързани с конспиративни и дезинформационни послания или са прекалено крайни. Няма уравновесеност на мненията, няма изслушване на опонента. Мнозинството от българите живеят в собствени информационни балони."
Зловредното влияние Галев определи като "влияние най-вече на чужди правителства, които се опитват чрез различни механизми, включително политическа или стратегическа корупция да повлияят върху политики и формиране на обществено мнение в други държави".
"Това се свързва с геополитическата борба за надмощие и сфери на влияние, която е изключително изострена в Европа и не само в Европа."
* Центърът за изследване на демокрацията ще представи днес резултатите от експресно проучване на общественото мнение относно възможно зловредно външно влияние, включително чрез използване на дезинформация, в предстоящите избори на 9 юни за Европейски и за национален парламент. В представянето ще участва и Йорданка Чобанова - ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
На 2 декември на Общо събрание на БАН предстои да бъде избран нов председател на Академията. Член-кореспондент Евелина Славчева и акад. Христо Найденски са допуснати до участие в избора на председател от мандатната комисия. Техните програми за развитие на Академията са качени на сайта на БАН. "В моята програма се вглеждам в бъдещето на..
Заради откритото огнище на чума по дребните преживни животни във Велинград и последвалите протести на фермери там днес ще бъдат взети повторно нови 300 проби . Към момента 1700 овце са застрашени от принудително умъртвяване . Вчера животновъдите заявиха, че животните им са здрави и настояват за нови изследвания, тъй като са убедени, че..
Любопитни са резултатите от първия тур на президентските избори. Първия - Калин Джорджеску, изобщо социолозите не го хванаха. В проучванията той беше в графата "и други", каза журналистът Владимир Береану в интервю пред БНР. В предаването "Нещо повече" той направи интересен анализ на двамата от осемте кандидати за президент на северната ни..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат. Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев. Според него това е така и заради..
Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..
Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..
Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..
Със съмишленици обмисляме създаване на политически проект , когато сме готови - тогава ще го обявим. Това каза пред БНР Корнелия Нинова, бивш..