ЕЦБ сваля лихвите за първи път от преди пандемията. Какво означава това?

Европейската централна банка намали завчера водещите си лихви с 25 базисни пункта за първи път от 2019 година. Решението беше очаквано, но срещна критики, защото инфлацията в еврозоната отново е възходяща. През май общият индекс е 2,6 на сто при 2,4 през април. Това породи въпроса дали не прибърза ЕЦБ с лихвеното намаление.

25 базисни пункта - това беше очакваното понижение на водещите лихви на Европейската централна банка, която по принцип е доста по-консервативна в промените на паричната политика от Федералния резерв в Съединените щати. Пазарите искаха и го получиха - е краткият отговор на въпроса дали именно сега е бил моментът за ключовата стъпка.

Но Лоренцо Кодоньо, преподавател в London School of Economics, определя решението като "ястребово", или - в превод от езика на финансите - твърде дръзко и рисково:

"Очаквано беше, защото представители на ЕЦБ дадоха предварително да се разбере, че ще бъде решено така. В същото време решенията във Франкфурт трябва да се вземат на базата на съществуващите данни. Какво виждаме в тях през последните три месеца? По-високи стойности при инфлацията - и при общата, и при базисната - и по-високи числа при възнагражденията.

Всичко това може да доведе до още по-голям натиск и покачване на инфлацията в бъдеще. Затова не смятам, че данните предполагаха понижение на лихвите. Но ЕЦБ се фокусира върху прогнозите на експертите си, които установиха стабилизиране на инфлацията и прогнозираха постигане на 2 процента в 2-годишен план. Дори тези прогнози бяха сериозно ревизирани нагоре в краткосрочен план, въпреки че в средносрочен останаха горе-долу на предишното си равнище".

Но прогнозата е за укротяване на ръста на заплатите през втората половина на годината, което ще има позитивен ефект върху инфлацията. Това важи особено за сектора на услугите, където индексът - и при възнагражденията, и при инфлацията - е много висок, според оценките на Франкфурт.

Професор Кодоньо, какво имате предвид под "рисков" ход на ЕЦБ - "смел" или "безразсъден"?

"Решението беше малко рисково. И ЕЦБ ще трябва да стиска палци в следващите няколко месеца да не видим сериозно увеличение на инфлацията, което би подкопало ценовата стабилност. Ако не се срещне с подобен проблем, банката ще може да продължи с отхлабването на паричната политика. Но според мен не е сигурно, че следващият ход в тази посока ще бъде скоро".

Професор Флориан Хайдер, който ръководи дирекцията за научни анализи в Института за финансови изследвания "Лайбниц" във Франкфурт и има дългогодишен опит като експерт в Европейската централна банка, одобрява решението на Франкфурт:

"Посланието на управителката Кристин Лагард беше, че битката с инфлацията вече е спечелена. Все още не сме изминали последните километри от това пътуване, но постигнатият напредък е огромен. Това трябваше да бъде отбелязано в лихвената политика и точно така се случи. Сега е ясно, че върхът е достигнат и че посоката за лихвените равнища е надолу. Въпросът "с каква скорост" остава отворен, но важното е, че пикът на лихвите е достигнат и тенденцията е низходяща".

Но … с препятствия и неравности...

"Първата такава неравност е, че инфлацията всъщност се увеличи през последния месец. Но за мен по-големият проблем е епизодът с повече от 10-процентната инфлация от октомври 2022 година - доста необичаен епизод - все още не е напълно осъзнат. Не е ясно дали ще можем и занапред да разчитаме на познатите ни модели за управление на инфлацията. Не е изненадващо, че ЕЦБ подходи доста предпазливо. Защото в много аспекти това е напълно непозната икономическа ситуация".

Това ли е причината един от централните банкери да не подкрепи лихвеното намаление? И кой е той? Разговорът с професор Хайдер беше около два часа след решението на ЕЦБ, през които той е бил със студентите си - помоли ме за това уточнение, защото всяко предположение кой е скептичният банкер би било спекулация?

"Подозирам, че въпросният банкер не е искал агресивно лихвено понижение. Проблемът е, че ЕЦБ вече беше създала сериозно очакване, че ще го направи през юни и ако не се беше случило, пазарите щяха да са крайно разочаровани. Затова банката нямаше избор. Но гласувалият "против" представител на страна от еврозоната, според мен е искал да се запази предишното ниво на лихвите".

Защото Франкфурт прави оценка на общото равнище на индекса, а не държава по държава, отбелязва от своя страна Лоренцо Кодоньо:

"Предполага се, че гласувалият против е управителят на Централната банка на Австрия. Но въпросът не е само кой е бил против. За някои страни-членки решението е изгодно, защото вече са свалили инфлацията под 2 процента. В други обаче индексът все още е много висок".

И ако се върнем към неравностите по пътя, освен опасността от връщане на инфлацията, Кодоньо със сигурност вижда политическия пейзаж като препятствие за благоразумна финансова политика:

"През тази година има избори в много от страните-членки и те могат да доведат до значителни промени в политиката им. Да не забравяме и че недалеч от границите на еврозоната се водят две войни с потенциал да причинят още трусове в глобалната търговия. Доста фактори има, които могат да се комбинират и да повлияят негативно на икономическия растеж и на инфлацията".

Флориан Хайдер предпочита да се пази от политически коментари, защото неговата експертиза е във финансите, но със сигурност определя като "голямо неизвестно" евентуалното връщане на Доналд Тръмп в Белия дом. За Европа - дори и да има сериозно увеличение на крайнодесния вот, професор Хайдер не вярва, че политиката на Стария континент ще претърпи коренна промяна. Европейската централна банка е независима институция, а политическите послания срещу нея или стабилността на еврото са просто популистки спекулации, убеден е финансистът:

"След като инфлацията е понижена от над 10 процента до две цяло и няколко десети при целева стойност 2 на сто в средносрочен план, не мисля, че може да се намери аргумент в подкрепа на позицията, че ЕЦБ се е отказала от ценовата стабилност".

Същото важи и за Федералния резерв, отбеляза още Хайдер, според когото е нормално свалянето на лихвените равнища от двете страни на Атлантика да става с различно темпо. Икономиките на Съединените щати и на еврозоната са много различни - достъпът до енергоносители, цените им, регулациите. Не може да се очаква пълен синхрон между двете банки. Пазарите залагат на задържане на лихвите в Съединените щати поне до септември. Тогава - кога ще е новото намаление на лихвите в еврозоната?

"Бих се изненадал много, ако има ново понижение на лихвите тази година. Може би - подчертавам - може би, в края на годината ще има още един спад с 25 базисни пункта - просто за да се запази моментната тенденция", прогнозира Флориан Хайдер, според когото ЕЦБ е свършила "чудесна работа" с реакцията си на множеството кризи, които връхлетяха Европа.