Нетипичните личности в следващия Европейски парламент

От всички 720 нови евродепутати, двама имат причина да се радват най-много, тъй като в момента са задържани за предполагаема престъпна дейност. Това са Фреди Белери, избран за евродепутат от управляващата в Гърция партия "Нова демокрация" и Илария Салис от лявата италианска формация „Съюз Зелени Левица“.

Етническият грък Фреди Белери беше арестуван два дни преди местните избори в Албания на 14 май миналата година по обвинение в купуване на гласове. През март тази година Белери беше осъден на две години затвор. От гръцка страна поставиха под въпрос честността на процеса срещу него и дадоха да се разбере, че това може да застраши евроинтеграцията на Албания. Към момента Белери се намира в затвор в Югозападна Албания. Според адвоката му той може да бъде освободен през септември и след това да присъства на сесии в Европарламента.

А 39-годишната италианска активистка и преподавател Илария Салис беше арестувана през февруари миналата година в унгарската столица Будапеща за нападение над участници в крайнодясна проява, докато е участвала на контрапротест срещу десния екстремизъм. Тя беше освободена от затвора и е под домашен арест от 23 май. Обработката на документите за освобождаването й ще отнеме около четири-пет седмици, твърди нейният баща Роберто Салис:

„Аз съм голям оптимист и наистина вярвах, че това ще се случи, но не и в тези пропорции. Тя получи 170 000 преференции. В Европейския парламент Илария ще работи по проблемите на нашето общество – гражданските права, образованието, защитата на потиснатите, на хората в нужда, като мигрантите. Европейският парламент има нужда от хора като нея, които да се борят с лудостта на крайнодясното движение в ЕС.“

Колекционерът на автомобили и бивш състезател Филип Тюрек от Чехия е лидер на партията на автомобилистите – евроскептична група, която не е представена в чешкия парламент. Той обещава да защитава правата на шофьорите срещу европейските политики за опазване на климата. Тюрек състави коалиция с протестна партия, като заедно постигнаха третото място в европейските избори с малко над 10 процента от гласовете. 38-годишният автоентусиаст доби популярност в интернет и призовава за прекрояване на Европа:

„Единственото, което знам е, че не искам тази система тук, не искам социализъм. Никакъв -изъм, просто не искам тук някакви радикални неща заради зеления неомарксизъм или както го определят още като някакъв егалитаризъм, равнопоставеност. Марксистите имаха проблем с факта, че има икономически класови различия между хората. Неомарксистите, които проповядват класовата борба, имат проблем с факта, че никой не е като някой друг. Това е много опасно, тъй като различията между хората са нещо естествено според природата, във всяко човешко общество. Нормално е да имате образовани хора, такива които са родени в богатство, такива които печелят добре и хора, които просто обичат да строят фабрики, да наемат служители, да създават работни места. Така имате средна класа и  хора, които са от работническата класа, и това е съвсем естествено.“

800 000 гласа спечели в Испания 34-годишния Алвисе Перес от Севиля, основател на обединението „Партито приключи“, което обаче нямаше конкретна предизборна програма. За него са гласували предимно млади мъже – от 18 до 34 години. Изучавал е политически науки в университет, но не е завършил, а като по-млад Перес е работил за либерал демократите във Великобритания, но сега е избрал антиимигрантската реторика и иска да построи най-големият затвор в Европа:

„Тук сме, приятели мои, „Партито приключи“, защото Испания, за съжаление, се превърна, в парти на престъпниците, корумпираните, наемниците, педофилите и изнасилвачите. И много безгласни испанци страдат от последиците всеки ден. Млади хора нямат възможност да си осигурят жилища. Възрастните нямат способност да защитят собствените си домове. Полицаи загиват заради безхаберието на собственото си правителство. Хомосексуалистите страдат от хомофобията на чужди групи, а жените биват изнасилвани от същите тези групи. Структурна безработица и най-високата младежка безработица в Европа. Домати, които, за да напуснат полетата, се нуждаят от повече документи, отколкото нелегалните мигранти, искащи да влязат в страната ни.“

Популярен създател на съдържание в Ютюб и Тикток – 24-годишният Фидиас Панайоту от Кипър, е на трето място със спечелени над 19 процента от гласовете и ще бъде независим евродепутат. Преди изборите той декларира, че не разбира нищо от политика, но пък има над 2,5 милиона регистрирани последователи в своя Ютюб канал, където има клипове, озаглавени „Пътувах по света без да плащам“, „Оцелях 10 дни погребан жив“ и „Ожених се за непозната за 24 часа“. Панайоту е признавал, че никога не е гласувал, знае малко за политиката и Европейския съюз, но не може повече да търпи управлението на – цитирам – „задръстеняците“, в Брюксел.

„Успяхме да направим чудо. Когато започна предизборната кампания смятах, че шансът да бъда избран е нисък. Може би това е първият случай, в който някой е избран наистина независим, без абсолютно никакви връзки с когото и да е, като единството му оръжие са социалните мрежи. Партиите трябва да приемат случилото се като предупреждение за това, че трябва да се осъвременят и да слушат хората. Вероятно е да е настъпил момента, в който светът преминава към друга глава в книгата „Демокрация“. Социалните мрежи носят потенциал за осигуряването на един нов вид демокрация, по-пряк от предишния и овластяващ по-силно хората.“

Обединяващ фактор сред повечето от ексцентриците в следващия Европейски парламент е, че са добили своята популярност през интернет и конкретно – с помощта на социалните мрежи. Алвисе Перес има около един милион последователи в Инстаграм, въпреки че много рядко се появява в традиционните медии и отправя всичките си послания чрез социалните мрежи, включително Телеграм. Според анализатори пък Фидиас Панайоту, който няма политическа платформа или програма, показа на традиционните партии, че са неподготвени да общуват с голяма част от младото поколение и не разбират напълно влиянието на социалните мрежи. Изглежда, че е крайно време политиците да преосмислят как трябва да изглежда една кампания, как да бъдат представяни лидерските послания и как да се поема отговорност пред гражданите.