Мелони и старите нови силни в Европа

Мелони остави далеч зад гърба си другите две партии в управляващата коалиция - "Форца Италия" получи 9,6 на сто от гласовете и финишира четвърта, а крайнодясната "Лига" е пета с малко под 9 процента.

От опозицията най-силно се представи Демократическата партия - 24,1 на сто, следвана от "5 звезди" - с 10.

Времето, което мина от предишните избори, би било достатъчно в Италия вече да има нов премиер - такава е традицията там след Втората световна война - средната продължителност на живот на управляващите коалиции е малко повече от година и един месец.

• Партията на Мелони печели евровота в Италия

• Джорджа Мелони: Гордея се с резултата от евровота

Успеха на Мелони във вътрешнополитически план и укрепващите й позиции на европейската сцена коментират пред БНР двама италиански политолози - професор Даниеле Албертаци от Университета на британското графство Съри и професор Франко Павончело - президент на университета "Джон Кабът" в Рим.

"Реално тя получи по-малко гласове в сравнение с 2022-а, но това се дължи на избирателната активност, която беше доста ниска - под 50%. В процентно изражение обаче постижението ѝ беше малко по-високо. Изглежда продължава меденият ѝ месец с електората, въпреки че е на власт вече повече от година и половина."

"След като влезе в правителството тя много ефективно прокара посланието, че предпочита да води политика, клоняща към центъра, вместо да поляризира. Това постепенно подобри имиджа ѝ на национално ниво. И избирателите вече виждат в нея лидер, когото могат да оставят на власт поне още известно време."

"Правителството на Мелони ще остане относително стабилно. Защото въпреки че с успеха си отслабва коалиционните си партньори - особено "Лига" - те не биха си позволили да я свалят от власт. Електоратът им няма да им го прости."

Дали Матео Салвини ще оцелее начело на "Лига" никак не е ясно. 9 процента сега при победа с 34 на сто на евроизборите преди 5 години. Сривът е по-голям дори от скока на Мелони - от 6 на близо 29 процента в тези два вота. Италия явно не допринесе нетно за настоящата крайнодясната вълна в европарламента, но не бележи и отстъпление, отбеляза професор Албертаци:

"Ако съберем резултатите на "Лига" и на "Италиански братя" от 2019-а, се получават общо малко над 40 процента. Значи - грубо казано - също колкото и сумата сега. Но нека ви обърна внимание на резултатите въобще на десницата в Италия - те са горе-долу едни и същи от 30 години. Представянето им всъщност е доста стабилно. Вместо за крайнодясна вълна, би трябвало да говорим за радикалната десница като за вече добре установено семейство от партии, което скоро ще има и неизменно присъствие. В някои страни, и то най-важните - Германия и Франция - те са извънредно успешни. В други все още не бележат толкова големи успехи."

В Испания "Вокс" останаха безславно трети, скокът на Хеерт Вилдерс беше само до второто място в Нидерландия, в северните еврочленки крайнодесните останаха разочаровани. Факт е обаче, че, принципно погледнато, Мелони и нейните приятели на различни места в Европа създадоха условия за промяна в статуквото.

"Ако сравните представянето ѝ на евроизборите с тези на Макрон и на Шолц, няма как да не си дадете сметка, че тя вече е най-важният сред лидерите на трите най-големи еврочленки и ще има доста по-голяма тежест в Европейския съвет."

Какви ползи ще извлече Мелони от това? Вероятно в икономическата политика, казва професор Павончело - защото Италия е сред най-задлъжнелите финансово страни членки. Но и във външната политика - защото Мелони е сред най-безапелационните поддръжници на Украйна.

"Най-бързо ще се види по въпроса за избора на председател на Европейската комисия. Мелони винаги е била много близка с Урсула фон дер Лайен, но вероятно ще иска да получи повече тежест за гласа си в Европа. Тепърва ще се разбере дали и какви условия ще постави, за да я подкрепи - като например някой от другите висши европейски постове да бъде зает от италианец. Защо не и за Марио Драги, с когото също е близка."

Освен постове, възможна разменна монета са и европолитиките. Фон дер Лайен вече показа, че е готова и способна на компромиси в неин интерес, припомня Даниеле Албертаци. Пример за това е миграционната политика на Мелони и споразуменията й със северноафрикански диктатори да спират лодките през Средиземно море.

"Може да поиска още забавяне или отслабване на мерките от Зелената сделка, а това май няма да предизвика отрицателна реакция сред умереното крило на Европейската народна партия или дори либералите. Мелони има реален потенциал да получи поне част от това, което иска. Добре че за Украйна разлики в позициите с Фон дер Лайен няма. Но мисля, че двете могат да се сработят и защото не само Мелони мигрира към центъра, но и центристите мигрират в дясно. Последното е валидно и на национално, и на общоевропейско ниво."

По време на предизборната кампания Джорджа Мелони заложи на мантрата, че може да играе ключова роля за оформянето на променяща се Европа. "Важното е да бъдем в играта", беше посланието ѝ. За разлика от това на провалилия се Салвини - "По-малко Европа, повече Италия".

"Очаквам Мелони да продължи по пътя, по който пое преди близо две години, защото това се оказа много успешен избор за нея. Той може да послужи за пример и на други радикални партии в Европа, които евентуално получат власт. Италия има нужда от Европа и същевременно винаги е била лоялен съюзник на Съединените щати след Втората световна война и стабилна членка на НАТО. Мелони няма да се опитва да разруши този фундамент."

За разлика от унгарския премиер Виктор Орбан, продължава професор Албертаци - тя разбира ясно, че за да се справя добре Италия, трябва да има конструктивни и функционални отношения с евроинституциите. А и това, че сега победи с резултат от близо 29%, не означава, че след година примерно може автоматично да разчита на същата подкрепа, особено ако вкара страната в проблемна ситуация.

"Ако ще тръгваш на война с Еврокомисията, трябва да се молиш електоратът ти да не те предаде. По-добре да си дадеш сметка, че Италия е сред основателките на Европейския съюз и че няма как да се справи без него. Както и че е по-добре да не плашиш финансовите пазари, защото дългът ни е трети по големина в света след тези на Съединените щати и на Япония. Това прави Мелони. Преди две години всички се страхуваха, че ще срине съюза, а тя излезе конструктивен партньор. Вярно от време на време хвърля по някой кокал на радикалния си електорат, но вътрешната й политика не пречи на стратегията й навън."

Каква е вероятността Мелони да откликне положително на офертите от френската националистка Марин льо Пен за тясно сътрудничество?

"Не е в неин интерес да има близки отношения с Марин льо Пен, нитода я следва. Затова и според мен няма да се съгласи да бъде създадена обща супергрупа в европарламента. Защото Мелони е премиер министър и вече си е изградила авторитетни позиции в Европа - очаква се да оглави евроконсерваторите. За какво й е да приема силна конкуренция в лицето на Льо Пен?!

Мелони иска да запази имиджа си на отговорен консерватор. За разлика от членуващите в групата "Идентичност и демокрация" партии - на Льо Пен, на Салвини, на Вилдерс... Тя иска да държи в ъгъла лошите момчета и момичета, които биха желали на тях вече да се гледа като на по-умерени. Целта на Мелони е Европейската народна партия и въобще центристите да изберат нея за свой бизнес партньор.

Много представители на тези групи са категорични, че не искат да работят с Мелони. Но в европарламента, за разлика от повечето национални парламенти, няма консолидирано мнозинство или консолидирана опозиция. По различните теми мнозинствата са плаващи. И ако Мелони влезе в играта, би могла да се надява да има възможност да влияе на решения за миграцията или икономиката например."

Дали отношението на Мелони към Льо Пен няма да се промени след извънредните парламентарни избори във Франция? Със сигурност "не", смята Франко Павончело:

"Имам чувството, че Марин льо Пен има повече нужда от Мелони, отколкото обратното. Госпожа Мелони e много проницателен политик и затова не смятам, че би предпочела да се обвърже с Льо Пен и така да остане извън големите игри в Европейския съюз заради крайнодясно позициониране. Нищо чудно Льо Пен да бъде принудена да мигрира по към центъра заради Мелони."  

Дали това не би било първа стъпка към осъществяване на мечтата на Мелони - да възпроизведе коалиционния си модел в Италия на общоевропейско поле? Консерватори, радикални националисти и десноцентристи заедно.

"Не вярвам статуквото да се промени толкова драстично. Според мен мнозинството на европейско ниво, съставено от дясноцентристките и социалдемократическите формации, ще бъде запазено и ще остане силно. Затова Мелони едва ли ще бъде в състояние да сътвори революция - просто няма достатъчно гласове за създаване на изключително дясно мнозинство. Тя по-скоро ще търси място за себе си сред старите нови силни.