Светът върви към "войни за храна" на фона на геополитиката и изменението на климата

Светът се е насочил към "войни за храна", тъй като геополитическото напрежение и изменението на климата тласкат страните към конфликти заради намаляващите доставки, предупреди един от най-големите търговци на селскостопански стоки в света - Olam Group, съобщава "Файненшъл таймс".

"Водили сме много войни за петрола. Ще водим по-големи войни за храна и вода", посочи Съни Вергезе, главен изпълнителен директор на Olam Agri, базирана в Сингапур селскостопанска търговска компания.

Говорейки на потребителската конференция Redburn Atlantic and Rothschild миналата седмица, Вергезе предупреди, че търговските бариери, наложени от правителствата, които се стремят да укрепят местните хранителни запаси, са изострили инфлацията при храните.

Големите търговци на селскостопански стоки, които пожънаха рекордни печалби през 2022 г., след като военната инвазия на Русия в Украйна доведе до скок на цените на храните, бяха обвинени в изостряне на инфлационния проблем с цените чрез увеличаване на надценките с цел повишаващи се печалби.

Вергезе обаче твърди, че повишената ценовата инфлация на храните е отчасти резултат от правителствена намеса. Разпространението на нетарифни търговски бариери през 2022 г. в отговор на войната - 1266 търговски бариери, наложени от 154 държави, според неговите данни - е "създало преувеличен дисбаланс между търсенето и предлагането", отбеляза той.

По-богатите страни трупаха излишъци от стратегически суровини, което доведе до прекомерно търсене и на свой ред до по-високи цени, каза Съни Вергезе. "Индия, Китай, всички имат буферни запаси. Това само изостря глобалния проблем", посочи той.

Цените на храните започнаха да се повишават в резултат на коронавирусната пандемия и скочиха рязко след нахлуването на Русия в Украйна, тъй като някои износи на зърно и торове бяха блокирани заради военния конфликт. Това задълбочи продоволствената несигурност в по-бедните страни и постави потребителите по целия свят пред криза на разходите им за живот, отбелязва финансовото издание.

С този ценови ръст и изменението на климата, което възпрепятстват селскостопанското производство в световен мащаб, правителствата все повече се обръщат към протекционистични политики.

През 2022 г. Индонезия забрани износа на палмово масло, за да защити местния пазар, докато миналата година Индия наложи рестрикции върху износа на определени видове ориз в опит да ограничи нарастващите цени на вътрешния пазар преди парламентарните избори, след като мусона буря наруши производството и предизвика опасения за недостиг на доставките.

"Това беше точно грешното нещо. Ще виждате все повече и повече от това", отбеляза Вергезе.

Компанията Olam Agri, която обработва и доставя зърнени и маслодайни семена, хранителни масла, ориз и памук, е част от по-голямата Olam Group. Хранително-вкусовият и агробизнесът, който доставя съставки, фуражи и фибри на световни марки от Nestle до Unilever, имаше трудна година.

Търговецът, имащ голямо присъствие в в Азия и Африка, беше разследван от властите в Нигерия през миналата година, след информации, в които се твърдеше, че е замесен в многомилиардна измама. Акциите на компанията скочиха през февруари, когато нейното име беше изчистено от обвинения в неправомерни действия.

Обръщайки се към въздействието на изменението на климата върху глобалните добиви, Съни Вергезе призова събранието на ръководители на потребителската индустрия, включително шефовете на Coca-Cola и Associated British Foods, да "се събудят" и да предприемат повече действия по отношение на изменението на климата.

Правителствата трябва да налагат данък върху въглерода, настоява той. "Днес въглеродът е свободен, така че замърсяваме безразборно", посочи Вергезе.