Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кристиян Руби: Нужни са повече малки обекти

Как Украйна може да се спаси от енергийния терор на Русия?

Дирк Бушле: Ако възможностите на Украйна да произвежда електроенергия не бъдат възстановени до зимата, последиците ще бъдат изключително сериозни

Пожар в АЕЦ "Запорожие" при обстрел, 4 март 2022 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Поне половината от украинския капацитет за производство и пренос на електроенергия е разрушен от руски ракети и дронове, съобщават властите в Киев. Въпреки непрекъснато увеличаващия се внос на ток, на много места в Украйна е въведен режим на потреблението. А следващият студен сезон ще е по-лош от всички досега от началото на войната. 

Енергийната сигурност е сред приоритетите в плана за мир на президента Володимир Зеленски и партньорите на Киев от Европа и Съединените щати вече са осигурили около 2 милиарда долара в подкрепа на украинската енергетика.

Запас от свещи, батерии и съдове, които пазят храната топла - това е само малка част от вещите, които вече могат да се намерят в почти всеки украински дом, където всичко се планира според режима на тока. А какво ще кажете за операция, която хирурзи и медицински сестри носят челници за осветление и животоспасяваща медицинска апаратура, включена към генератор?

"Енергийният терор", както го наричат в Киев, започна през есента на 2022-ра и практически не е спирал, макар и миналата година да имаше известна стабилизация. Когато Украйна остана почти без боеприпаси, за да пази небето си, Русия засили систематичните удари. 

Ситуацията е много тежка, защото руснаците превърнаха гражданската инфраструктура и най-вече обектите за производство и пренос на енергия в мишени за своите военни атаки. Това е пълно погазване на човешките права и всякакви задължения, произтичащи от международното право, защото практически се нанасят удари по цивилното население.  

"Съвсем естествено, ако възможностите на Украйна да произвежда електроенергия и топлоенергия не бъдат възстановени до зимата, последиците ще бъдат изключително сериозни. Дори сега, в летните месеци се усеща ефектът от пораженията, тъй като на много места има режим на тока и пречи на нормалния живот в страната", заяви в интервю за "Събота 150" Дирк Бушле, заместник - директор на Секретариата на Енергийната общност, който ръководи и специален Международен фонд за подкрепа на Украйна в енергийната сфера. 

Какви са щетите, нанесени от руските атаки? Задавам въпроса с уточнението, че ситуацията е много динамична, защото нито ударите престават, нито опитите на украинските власти да възстановят каквото е възможно най-бързо. 

"При въглищните електроцентрали нанесените щети са между 70 и 80 %. Атомните централи не са докоснати. При възобновяемите източници обаче има големи щети - соларното производство е атакувано, а много вятърни турбини са в окупираните от Русия територии. 

Запорожката атомна централа - най-голямата в цяла Европа и 5-та по големина в света, е под окупация, което още в началото на бойните действия промени енергийната ситуация драматично. Централата е изключена в момента. Ядрената енергия обаче става все по-важна за украинската система заради щетите, нанесени по термалното производство. Светът гледа с тревога към случващото се в Запорожката АЕЦ, защото е ясно, че какъвто и да е инцидент в нея би имал ужасни последици за целия европейски континент. Това е сценарий, за който не искам и да мисля. 

Окупацията на Запорожката АЕЦ е най-малкото "ядрено изнудване" и поредното доказателство за това какво Русия причинява не само на Украйна, но и на цяла Европа".

Насочвам разговора към Кристиян Руби - генерален секретар на Евроелектрик: 

"На последната ни среща, свързана с производството на електроенергия, главният изпълнителен директор на една от най-големите компании в енергийната индустрия в Украйна Максим Тимченко съобщи, че след руските атаки срещу обекти от енергийната инфраструктура, способностите на компанията за производство са намалени с 90 процента. Правят се опити за възстановяване, но с пълното съзнание, че обектите отново могат да бъдат поразени от Русия". 

Възстановяването им трябва да е сравнително евтино и също така да има защита - както за производствените мощности, така и за преносната инфраструктура. Една от мерките, както обясни Тимченко, за повишаване на сигурността на мрежата е децентрализацията й. Ако руснаците знаят къде са ТЕЦ-овете, а това е така, защото са построени по времето на Съветския съюз, ще ги бомбардират систематично и в крайна сметка няма да останат работещи мощности. 

Или казано по друг начин - нужни са повече малки обекти, чието потенциално разрушаване не оставя огромна част от населението без ток. Също така трябва да са в пъти по-евтини от огромна централа за производство на електроенергия. 

"Ако повече хора имат соларни панели или разчитат на снабдяване от вятърни паркове, тогава изваждането от строя на всички мощности ще е много по-трудно. Друг ход, който предприемат украинските производители, е да работят с партньори в Европа, които затварят определени производства - например въглищните. Те могат да се снабдят с вече ненужни за европейските компании съоръжения. В крайна сметка, ако определен обект е работил 30 или 40 години, не е чак толкова страшно да бъде изгубен в бомбардировка, колкото, ако е напълно ново съоръжение. 

Предприемат се мерки по отношение на преносната мрежа. Още в съвсем ранен етап на войната Европа помогна на Украйна да се "откачи" от руската мрежа. Оттогава съоръженията за пренос на електроенергия са обект на руски атаки, частично успешни. При възстановителните дейности Украйна се опитва да изгради трансформаторни станции и подстанции под земята, за да е по-малка опасността от руски обстрел. 

Европа не стои със скръстени ръце при подготовката за следващата зима и трудностите, с които неминуемо ще се срещне Украйна, посочи от своя страна Дирк Бушле. 

"Състезаваме се с времето. Трябва да набавим генератори и друго оборудване от много стегнат пазар. Производството и доставката на подобни съоръжения изисква време. Работим заедно с украинското правителство и компании от сектора, за да се справим с предизвикателствата и да доставим на Украйна необходимото - било то допълнителни възобновяеми източници, газови турбини или елементи за въглищни централи. Опитваме да намалим негативните последици за цивилното население". 

Вече съвместно с правителството в Киев се работи по план за цялостното възстановяване на енергийната мрежа след края на руската война, коментира Бушле, според когото възстановителните дейности и в настоящия период се извършват съобразно изискванията на европейското законодателство. Включват ли плановете Крим и Донбас? 

"Възстановяването трябва да обхване изцяло територията на Украйна, говорим за неделима държава и всички планове за реконструирането й трябва да включват международно признатата й територия. В окупираните от Русия части има обекти с огромна консумация на електроенергия, но също и източници за производството й. Всичко това трябва да бъде оценено и включено във възстановителните дейности". 

Европейската общност оказва и правна помощ на Украйна.

"Тези нападения са престъпления и за тях трябва да се носи отговорност. Затова оказваме и правна помощ на оператора на взривения язовир "Каховка", който съди Русия заради нанесените поражения".

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Двама задържани за кражба от локомотивно депо в Димитровград

Двама мъже са задържани за кражба от локомотивно депо в Димитровград, съобщават от полицията. Вчера по обяд е получен сигнал от служител в депото, че в рамките на месец от хале към ремонтна работилница е извършена кражба на около 1 тон чугунени накладки. По-късно полицаите са заловили мъжете на 36 и 38 г., които са направили самопризнания.

публикувано на 02.07.24 в 10:40

Макс Баклаян: Все още не се наблюдава тенденция да се обменят левове в евро

Все още не виждаме огромна тенденция на хората да обменят левове в евро и да се подготвят за влизането ни в еврозоната . Това каза пред БНР финансистът Макс Баклаян. Очакванията са, че с влизането в еврозоната цените ще се покачат. Анализът на финансиста ги потвърждават: " При влизане в еврозоната цените се закръглят леко нагоре и има една..

публикувано на 02.07.24 в 10:37

Големи пожари на три гръцки острова, евакуират туристи

На три гръцки острова пламнаха големи пожари. Евакуират туристи. Сложна  е пожарната обстановка на остров Кос в Егейско море. Огънят достигна до къщи и хотели. Властите евакуираха над 10 хиляди туристи. Те са настанени в спортни зали, защото свободни хотели на острова няма. Няколко села са в готовност за прехвърляне на безопасно място...

публикувано на 02.07.24 в 10:30

От "Величие" отрекоха за разцепление в парламентарната им група

Няма да има разцепление в парламентарната група на "Величие", съобщиха за "Хоризонт" от пресцентъра на партията. Следобед от групата се събират на заседание, на което ще обсъдят и отправените обвинения от един от основателите на формацията - Ивелин Михайлов. По-рано днес той обяви в интервю за БНР, че депутатът Николай Марков се..

публикувано на 02.07.24 в 10:03
Георги Харизанов

Георги Харизанов: На никого не му се иска да е създател и участник в правителство "Орешарски 2"

" На никого не му се иска да е създател на правителство "Орешарски 2" и да е участник в него. Ако няма ясно заявена подкрепа, която да почива на ясни приоритети и цели, съвсем естествено ще е да няма и ентусиазъм в участниците в това управление, да няма ентусиазъм и в обществото. Съвсем естествено е след едни 100 дни, които са нормалният..

публикувано на 02.07.24 в 10:01

Доц. Борислав Великов: В България много сме закъснели с инвестициите във ВиК сектора

Да се създаде агенция по водите, на пряко подчинение на МС и да не се размива отговорността, препоръча доц. Борислав Великов, член на Управителния съвет на Българската асоциация по водите (БАВ). " Държавата трябва да има политика за водния сектор, да се отделят достатъчно средства и в най-засегнатите от засушаване райони да се извърши..

публикувано на 02.07.24 в 09:47
Михаил Миков

Михаил Миков: Никоя от политическите сили не е готова и не иска нови избори

Големи са шансовете да бъде подкрепен кабинетът на ГЕРБ . Това мнение изказа пред БНР бившият председател на парламента и бивш член на БСП Михаил Миков. "В парламента, въпреки сериозната фрагментация, има преобладаващо дясно представителство. Най-нормално е то да излъчи свое правителство, въпреки срамежливостта от общението между отделните..

публикувано на 02.07.24 в 09:10