Ще просъществува ли "Патриоти за Европа"?

Очаква се новата група официално да бъде учредена в понеделник. Необходимият минимален брой евродепутати е осигурен. Но все още не е изпълнено условието за членове от общо седем държави от ЕС. Що за група са "Патриоти за Европа", която при оповестяването ѝ във Виена лидерът на австрийската "Партия на свободата" Херберт Кикъл нарече "ракета-носител на радикалната промяна в Брюксел"? "От днешна гледна точка намерението за създаване на нова парламентарна група е израз на разцепление в редиците на десните популисти", коментира за "Събота 150" генералният секретар на Австрийското дружество за европейски политики Паул Шмид.

"Занимават се със себе си, обслужват национален егоизъм, а това не придава на тази трета крайнодясна парламентарна група политическа тежест. Това е отслабване на позициите на десните популисти. Разбира се, винаги може да се стигне до коалиции ад хок, до общи гласувания в ЕП, но не и до обща парламентарна група. Дори и да бъде създадена, тя ще е най-малката от трите крайнодесни групи", категоричен е Паул Шмид. Очакванията са, че към новата фракция в Европейския парламент ще се присъединят още португалската "Шега", управляващата словашка партия "Смер", а защо не и двамата депутати от "Възраждане". Част от тези партии биха последвали австрийската "Партия на свободата" и биха напуснали групата "Идентичност и демокрация".

"Създаването на новата група ще "погребе" "Идентичност и демокрация". Между членовете й има големи различия по миграционната политика и в отношението към Русия. Въпросът е какъв ще е смисълът от разпадането на една фракция за сметка на създаването на друга, след като партиите вътре в нея не могат да се разберат по основни въпроси", пита Паул Шмид. 

"Алтернатива за Германия" също е безпризорна и си търси ново партийно семейство, добавя в сметките проф. Улф Брунбауер от университета в Регенсбург, където ръководи Института за източноевропейски изследвания:

"От една страна Виктор Орбан се нуждае от подкрепа, след като беше изгонен от Европейската народна партия. Освен това Унгария непрекъснато - и справедливо - е критикувана от Европейската комисия заради нарушаване на основните демократични принципи. В същото време обаче "Алтернатива за Германия" се превърна в лошото момче в Европа, с което никой не иска да си играе, дори в махалата на крайнодесните".

"Освен, че търси политическа подкрепа в Европа, Виктор Орбан се надява на презокеанска помощ, на победа на Доналд Тръмп", казва проф. Брунбауер и смята, че от това ще зависи дали орбановите "Патриоти за Европа" ще имат някакво бъдеще в Европейския парламент или изолацията им ще се задълбочи:

"От изхода на президентските избори в Съединените щати зависи дали след 5 ноември няма да се окажем в различна геополитическа ситуация. "Патриоти за Европа" всъщност е сдружение срещу Европа, срещу Европейския съюз какъвто го познаваме. А Доналд Тръмп, когото Орбан толкова много харесва, е отявлен противник на Евросъюза".

И още един международен аспект има намерението на Орбан да създаде нова група в Европейския парламент. Успоредно с това Унгария пое ротационното председателство в ЕС, а министър-председателят й, който изненадващо посети Киев, но не изненада с посланията си там, не крие добрите си отношения с руския президент Владимир Путин. Да очакваме ли шестмесечно затишие в подкрепата на ЕС за Украйна, проф. Брунбауер?

"Не бих казал затишие, защото европредседателството не е ключовият фактор за външната политика на Съюза. Но заплахите за налагане на вето и блокиране на общи решения за Украйна със сигурност ще продължат. Така че за Киев тези шест месеца под ръководството на Унгария няма да са леки. Още повече, че Орбан, който е инициаторът за създаването на новата група в Европарламента, събира там партии, които не смятат, че Русия е агресор. Орбан дори открито обвинява Запада за войната срещу Украйна", припомня проф. Брунбауер. 

Какво искат да постигнат "Патриотите за Европа"? Ако се вярва на лидера на австрийската "Партия на свободата" Херберт Кикъл - те не искат да разрушат Европа. Паул Шмид от Австрийското дружество за европейски политики:

"Нито един от тримата не иска да напусне ЕС. През последните години те разбраха, че трябва да са по-умерени в приказките и действията си, иначе плашат избирателите. Така че тяхната цел е да променят ЕС отвътре, да го отслабят и да отнемат правомощия от Брюксел. Много трудно ще им бъде обаче да се обединят, защото говорим за националистически партии, които изначално не са призвани да работят заедно на наднационално ниво. За тях Европейският парламент няма никакво значение - там те не могат нищо да постигнат. Техните интереси се изчерпват с националните избори.

Общото между тях е, че са срещу зелената сделка и за отмяна на санкциите срещу Русия. Те вкупом се обявиха срещу Европейския механизъм за върховенство на закона. Според тях всяка държава сама определяла какво разбира под "върховенство на закона". Националното законодателство трябвало да има по-голяма сила от европейското право, но това няма как да стане, защото Европейският съюз би се разпаднал.

Или с други думи - искат Европаà la carte - да могат да обират само черешките от тортата. Но Европейският съюз не работи така. Това не е парцал, съшит с кръпки".

Във Виена тримата партийни лидери - Виктор Орбан, Херберт Кикъл и Андрей Бабиш подписаха манифест, в който обаче не се споменава думата "демокрация" - основна ценност на ЕС, който искат да променят. Какво е отношението им към демократичния ред, г-н Шмид?

"За тях демократичният ред носи ползи дотолкова, доколкото партиите се подлагат на демократични избори. Друг е въпросът как се отнасят към демократичните ценности като свободно изразяване, свободни медии и независим съд. Унгарският пример показва, че не държат особено на тези неща.

Да бъде обявено създаването на тази нова група ден преди Унгария да поеме европредседателството е стратегическо решение и е разбираемо. Но ако тримата партийни лидери бяха толкова сигурни в това, което правят, защо тогава не изчакаха да съберат нужните седем държави-членки за създаването на парламентарната група? Така че този манифест засега е само лист хартия и честно казано се съмнявам, че групата ще просъществува".

Каква роля за желанието за създаване на нова фракция изигра Марин льо Пен, председателката на "Националния сбор" във Франция, която е напът да спечели предсрочните парламентарни избори там? Тя се опитва да изглежда умерена и приемлива за по-широки обществени прослойки.

"Точно затова смятам, че бъдещето на тази трета крайнодясна и евроскептична група е много несигурно. Това не е първият опит за обединение на този тип партии. За Марин льо Пен са важни само националните избори, и то не толкова парламентарните, колкото президентските. За да ги спечели, тя не може да си позволи крайности. Затова не може да си позволи да бъде свързвана с "Алтернатива за Германия" или австрийската Партия на свободата на Кикъл. Тя не иска и да чуе за ремиграция, за прогонването на германски и австрийски граждани от чужд произход. Марин льо Пен е тръгнала в друга посока - към сближаване с Джорджа Мелони".

А дали поне част от причината за увеличената подкрепа за крайнодесни и популистки партии на отминалите европейски избори не се крие в широката коалиция зад Урсула фон дер Лайен - коалиция, която Орбан и Кикъл, но и други, наричат "безпринципна"?

"Нека не преувеличаваме значението на крайнодесните популисти, още повече на тази нова група - все пак говорим за 24 от 720 евродепутати. Има и едно много прагматично обяснение - в новоизбрания Европарламент има депутати, които не са обвързани с парламентарни групи и те просто си търсят мястото. Така че тази група няма да промени съотношението на силите в Страсбург.

В този смисъл намерението за създаване на трета крайнодясна парламентарна група има по-скоро символичен характер. И сигналът, който отправят трите партии, е за вътрешна употреба".

На пръв поглед партиите, които се опитват да създадат нова парламентарна група, и утвърдената вече крайна десница са разделени в отношението към Русия. Какво друго, г-н Шмид?

"Отношението към Русия и войната срещу Украйна ги разделя - това е така. Позицията на Мелони е съвършено различна от тази на Орбан или на Кикъл. Същото обаче важи и за миграционната политика - Италия съзнава, че проблемът ѝ с бежанците не може да бъде решен извън рамките на ЕС. За Италия разпределението на пристигащите мигранти е ключово, докато Унгария или Австрия са категорично против.

Интернационал на националистите е невъзможен, но за Орбан и Бабиш е от огромно значение да бъдат обвързани в парламентарна група в Страсбург. Те искат освен това да създадат нещо ново - това би ги издигнало в очите на техните симпатизанти. Но вероятно вътре в себе си осъзнават, че не могат да постигнат обединението на всички десни популисти в една група".