Музикология или музикознание – от гръцки се превежда като музика и думи. Обект на изследване в музикознанието са произходът на музиката и нейното историческо развитие, теорията на музикалните елементи и проблемите на музикалното изкуство. Този музикален анализ цели да открои естетиката, хармонията и критиката за музикалните произведения. В своеобразна теоретично-хронологична линия се проследява процесът на развитие на музиката.
А музиката е може би най-динамичното изкуство, в което намират отражение историческото време, модерното и креативното, свързано с него, различни стилови разновидности, които се харесват в момента, ново звучене. Музиката следва настроението, емоциите, различните поводи, по които е създадена и звучи. И макар всички да се раждаме с любов към музиката, предпочитанията ни търпят с времето развитие, повлияни от едни или други фактори – лични и обществени. Така лека полека ние формираме нашите музикални предпочитания, а музиката своите традиции.
"В новата ми книга изследвам събитие с 55 годишна история, което е доста трудно и лично за себе си аз исках да започна още от началото на тези процеси, когато още през 70 -те години започват Софийски музикални седмици, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Диана Данова – Дамянова, главен асистент в Сектор "Музика" на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките. В сферата на изследователските ѝ интереси са съвременните музикални фестивали, съхранение на културното наследство, проучването на непознати страници от българската музикална история.
Повод за срещата е последната ѝ книга със заглавие "Софийски музикални седмици. Студии върху историята и настоящето на фестивала".
Тя е издание на Института за изследване на изкуствата при БАН. Реализирано е по проект на Фондация "Международен фестивал "Софийски музикални седмици" с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" във връзка с 55-годишнината на фестивала.
"Най-старите издания на Софийски музикални седмици ми бяха най-трудни и най-интересни за проучване. Времето е различно и подкрепата за тези фестивали е била съвсем различна.
Трябва да подчертаем, че това е първият Международен музикален фестивал на столична сцена. Той е и най-дългогодишният ни международен музикален фестивал, който се провежда в София, тъй като най-старият е Варненско лято, който има още по-дълга история, той е от 1926 година...
За Софийски музикални седмици трябва също да подчертаем, че той нито една година не е прекъсвал, дори по време на пандемията от Covid - 19. Докато Варненско лято е имал прекъсвания.
При проучванията най-трудни бяха първите години на фестивала, тъй като и документи не са запазени много от този период, но все пак имаше свидетелства, които позволиха да се изгради история, каза още д-р Диана Данова – Дамянова от БАН.
Д-р Дамянова допълни още, че в момента в сферата на изследователските ѝ интереси са музикалните фестивали. Тя следи и навлизането на новите технологии в тази сфера, но смята, че човек не успява да проследи всичко, защото изявите са твърде много дори в национален аспект.
"Софийски музикални седмици не е с конкурсен характер, те са създадени да бъдат витрина на българската музикална култура. Замислен като международен музикален фестивал, той дълги години започва точно на 24 май, по традиция, времетраенето е било различно - между 3 и 5 седмици, а тази година за първи път ще има и Есенна сесия.
Това е многолик фестивал, многожанров, многоаспектен, много труден за изследване, защото много линии се преплитат в него. През годините е претърпявал различни трансформации.
Аудиторията е разностранна, но това е и ароматът на тези събития, защото публиката със своята реакция дава друг ракурс на събитието, изтъкна още д-р Дамянова.
В галерия "Нова" на Националната художествена гимназия "Димитър Добрович" Сливен генералният директор на БНР Милен Митев откри изложбата от националния конкурс за ученици от училищата по изкуствата "По стъпките на Сирак Скитник 2024." Конкурсът се организира от БНР и НХГ "Димитър Добрович", с подкрепата на Министерството на културата , Община..
В Деня на народните будители се отдава почит на българските просветители, книжовници и революционери от Възраждането, водили народа ни към просвета и свобода. Тяхната дейност създава в съзнанието ни ценности, които са важни и днес, като образованието и културата . Стъпили на богато духовно минало, съвременниците намират смисълът в идеалите,..
На фона на политическия театър, в който всеки иска да вземе главната роля, в Благоевград днес започва Балкански театрален фестивал, който ще продължи до 7 ноември. Домакините от Драматичен театър "Никола Вапцаров" са направили изключително качествена селекция, като по време на фестивала ще се проведе и традиционната режисьорска борса. Тази година..
Деян Ангелов гостува в рубриката "Магията на театъра" . " Раздавай себе си и ще се чувстваш удовлетворен само от това, че се раздаваш" - т ова са думи на актьора от Народния театър Деян Ангелов. Той е братът близнак на актьора Дарин Ангелов , който също е гостувал преди много години в предаването. Атрактивна и провокативна Нощ на..
В днешно време имаме нужда от будители повече от всякога. Това заяви пред БНР издателят Соня Хачикян. Издателят Соня Хачикян за „Мадмоазел Айфел и кулата на любовта“ Благодарение на издателя Соня Хачикян българските читатели могат да прочетат книгите на Сара Нович "Добре познати са личностите от нашето минало, които сме нарекли народни..
153 години назад, в далечната 1871-ва в Букурещ, Румъния, излиза от печат сатиричната пиеса на Добри Войников "Криворазбраната цивилизация". В нея авторът е уловил онези черти от народопсихологията, които приемат безкритично чуждите модни образци и умело осмива стремежът на възрожденския българин да се идентифицира с тях...
Тази вечер - 30.10, от 21 часа БНТ ще излъчи филма "Полетът на Щуреца". Той е дело на режисьора Николай Василев. Лентата разказва за рок легендата Кирил Маричков, който днес трябваше да стане на 80 години. Василев се среща с Маричков по повод друг филм. "Тогава си помечтах да направим нещо повече за него. Минаха няколко месеца и му..
Мисля, че обществеността е наясно, че този проблем, който е създаден от началото на лятото с разцепването на ДПС, вече не е вътрешнопартиен, а на..
Партиите не искат да изпратят изборните резултати в Конституционния съд, защото така ще намалят мандатите си. Това заяви в интервю за БНР лидерът на..
Ще продължи да има избори до дупка , прогнозира пред БНР бившият депутат и конституционен съдия Георги Марков. " Всичките симптоми на политическа и..
Разкъсана облачност
Ясно