Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Политическите елити в региона поддържат огъня на конфронтацията"

Аднан Хускич: На политическо ниво отричането на геноцида в Сребреница не спира

Освен да си спомняме, не успяваме да си извадим поуки, казва политологът от Сараево за трагичните събития

| Интервю
Снимка: БГНЕС

В четвъртък - 11 юли - босненските мюсюлмани отбелязаха с поклонение на мемориалното гробище Поточари 29-ата годишнина от клането в Сребреница, признато от съдилищата на ООН за геноцид срещу местното мюсюлманско население.

Повече от 8000 възрастни мъже и момчета бошняци са отведени от там на 11 юли 1995 година от армията на босненските сърби и в последствие избити и заровени в масови гробове. Осъдени за това след войната бяха политическият и военният лидер на босненските сърби Радован Караджич и Ратко Младич.

В деня на годишнината Денис Бечирович - представителят на бошняците в тричленното президентство на Босна и Херцеговина - сподели мнение, че има много прилики между великосръбската политика от 90-те години на миналия век и тази в днешно време.

Президентът на Сърбия Александър Вучич реагира гневно и нарече това изказване "директна провокация", но се зарече също така да не воюва с бошняците.

Темата коментира в интервю за БНР политологът от Сараево Аднан Хускич.

Господин Хускич, кажете ми, моля, за войната. В Босна знаете много за нея. Близо три десетилетия вече живеете в мир, но като че ли сянката на войната там не ви оставя.

"За съжаление все още витае духът й. Не бих казал, че сме обладани от някакво инстинктивно желание непрекъснато да си спомняме за войната и тя да присъства непрекъснато в обществения дискурс. Но тъкмо това е стратегията на политическите елити тук и въобще в региона. Те поддържат огъня на конфронтацията, защото това им помага да легитимират определени свои политики."

Един от най-грозните белези, които останаха от босненската война, е геноцидът в Сребреница. В четвъртък беше отбелязана 29-ата годишнина от тогава. Имат ли вече хората в Босна отговор на всички въпроси около това чудовищно престъпление?

"Всяка година през юли, и особено в деня, в който споменаваме жертвите на геноцида и съчувстваме на онези, които са загубили най-близките си, е тежко. Все още има съвременници на тези събития. Не може да се забрави лесно такова нещо. И има много причини споменът за него да не напуска живота ни. Една от тях са сериозните опити не само да се омаловажи престъплението в Сребреница, но и направо да се отрече, че то е било извършено. Най-изтъкнат в тези опити е Милорад Додик - водещият политик в Република Сръбска. Но също и част от политическия елит в Сърбия. Едва ли е необходимо да ви напомням, че настоящият сръбски президент беше министър на информацията в режима на Милошевич по време на войната. А партньорът на Вучич в управлението - Ивица Дачич - беше в младежката организация на милошевичевата партия.

Затова според мен така и не успяваме да стигнем етап, в който освен да си спомняме за Сребреница, да си извадим и необходимите поуки от случилото се там. Вместо това продължава да се води борба за признаване на фактите. И това беше и една от причините за резолюцията на Общото събрание на ООН за Сребреница. Но отричането на геноцида на политическо ниво не спира.

Хората в цяла Югославия пострадаха много от разпадането й през първата половина на 90-те години. От всички войни, съпътствали това разпадане, босненската беше най-кървавата. Но тогава, в тези смутни времена за целия свят, получихме нещо уникално - Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, който ни осигури правен епилог за онези мрачни събития. Получихме шанс, който сирийците например вероятно няма да получат. Шанс да приемем, че отговорността за военните престъпления е лична, и да продължим живота си.

Но това така и не става. Голяма част от политическия елит в Сърбия и в Република Сръбска не пожелаха да го направят. Те подхванаха тази история за колективната вина. Защо? Защото им е по-лесно да разпрострат отговорността върху всички, вместо да остане тя за онези, които стоят зад геноцида в Сребреница, а и зад други мрачни събития, сполетели бивша Югославия по онова време."

Резолюцията на Общото събрание на ООН беше приета през май и с нея 11 юли беше обявен за Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница. За първи път той ще бъде отбелязан догодина - на 30-ата годишнина. Додик и Вучич направиха всичко по силите си тази резолюция да не бъде приета. Предвид изявленията и поведението им тогава, какви са според вас намеренията им занапред?

"Преди всичко, напълно погрешна беше предпоставката, че се прави опит да бъде хвърлена вината за геноцида в Сребреница върху всички сърби - че те са "геноциден народ". Никога не е имало такава идея. Никъде не пише такова нещо. И в документите на Трибунала в Хага също. За виновни там бяха признати отделни хора - от политическата върхушка и висши военни офицери.

Причината Вучич да се впусне в онзи маскарад в ООН с угрижената физиономия и загърнат със сръбското знаме беше, че малко след това се проведоха доста спорните избори в Белград. Това беше пиар акция  в типично негов стил - той е опасен популист. Такива като него обикновено се стремят да отвлекат вниманието на обществото към виртуални - несъществуващи заплахи. И сега какво? Няколко седмици минаха и това вече не е тема. А беше проблем №1 с потенциал да предизвика дестабилизация в региона. Е, как да не наречеш това глупости!"

Милорад Додик пък каза, че това е краят на Босна и Херцеговина. Дали ще посмее да отцепи наистина Република Сръбска?

"Според мен единственият път пред Додик е този на ескалацията. Защото е жертва на собствените си приказки. Имам предвид три неща. Първото е иридентизмът - мантрата му за отцепване от Босна и присъединяване към Сърбия. Второто е, че лидерството му е проблемно. Защото резултатите от изборите преди две години бяха оспорени от опонентката му Йелена Тревич заради измами. Това го кара да се чувства несигурен - че позицията му на върха на властта в Република Сръбска вече не е сигурна. А от там идва и третото нещо - властта му трябва, за да брани финансовите си интереси и тези на семейството му. Той самият и фамилните му фирми са под американски финансови санкции."

Как би могла Босна да бъде спасена от кьорсокака, в който изглежда се е вкарала от толкова време вече?

"Не е необходимо кой знае какво, бих казал. Не е вярно, че такава ни е съдбата, защото живеем в исторически проблемен регион, в който винаги има конфронтация. Промяна към по-добро винаги е възможна. Също както Европа се е променила след Втората световна война. Но докато ни управляват корумпирани политици, докато демокрацията ни остава недоразвита, а изборният процес е компрометиран, ще си останем така."

Снимки в публикацията: БГНЕС

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Крум Зарков

Крум Зарков: Битката за дневния ред в България предопределя следващите управленски конфигурации

Битката за дневния ред в България предопределя следващите конфигурации за управление . Това заяви пред БНР  Крум Зарков, вече бивш секретар по правните въпроси на президента Румен Радев, както и бивш министър на правосъдието. Секретарят по правните въпроси на президента напуска поста си заради референдума за еврото "Ако основният дневен..

публикувано на 17.05.25 в 14:18

Руслан Трад: Иран няма да се откаже от ядрената си програма

Иран няма да се откаже от ядрената си програма.   Такава прогноза направи пред БНР Руслан Трад,  анализатор от Атлантическия съвет във Вашингтон, след като Доналд Тръмп започна втория етап от близкоизточната си обиколка. "Програмата е важна за оцеляването на режима в Техеран. Не смятам, че страната ще се откаже и от оръжейната. Това е вид щит,..

публикувано на 17.05.25 в 13:15
Ирина Манушева

Ирина Манушева: Няма ръст на отсъствията по семейни причини дори с един учебен ден!

Какъв е броят на извинените отсъствия на учениците година след като позволените дни отсъствия от клас по семейни причини по настояване на родителите бяха увеличени от 10 на 15 годишно? Отговор на този въпрос по Закона за достъпа до обществена информация потърси и получи от Министерството на образованието и науката Ирина Манушева. Тя е майка..

публикувано на 16.05.25 в 10:20
Любомир Аламанов

Любомир Аламанов: България е жертва на огромна комуникационна война

България е жертва на огромна комуникационна война! С тази констатация започна коментара си пред БНР комуникационният експерт Любомир Аламанов. "Спешно е необходима национална стратегия за комуникационна сигурност. Самите комуникационни инструменти станаха толкова добри, че не може със стандартни средства да се противопоставяме на това, което се..

публикувано на 14.05.25 в 13:09

Александър Шопов: Ако не ни чуят - ефективна стачка!

" Ако нямаме покана и разговор, в който да има разумни предложения от страна на институциите, на работниците няма да им остане друг изход, освен да преминат към ефективна стачка ".  Това заяви пред БНР Александър Шопов - председател на Федерацията на транспортните синдикати в КНСБ.  София под блокада - осъмна без градски транспорт Към..

публикувано на 14.05.25 в 07:13

София под блокада - осъмна без градски транспорт

Снимки: Евелина Стоянова

публикувано на 14.05.25 в 06:23

"Грийнпийс" и учени: България да ратифицира договора за океаните

"Грийнпийс" излезе с призив за опазване на Световния океан. Каузата бе подкрепена от български учени и природозащитници . Отворено писмо с настояване България да ратифицира международния договор за океаните , който ще осигури възможност за защита на водите извън национални граници, бе изпратено до премиера, министъра на околната среда и..

публикувано на 13.05.25 в 12:19