Мануел Сарацин: България може да покаже, че е силен привърженик и адвокат на Западните Балкани

"В същото време трябва да призная, че в процеса на разширяване не сме напреднали толкова, колкото би ни се искало. Това важи както за началото на преговори за присъединяване на Албания и Република Северна Македония, така и за нормализирането на диалога между Косово и Сърбия. Само по себе си Охридското споразумение отпреди година и половина беше важна крачка напред, но засега то, за съжаление, остава само на хартия. Или с други думи - има оптимистични, но има и песимистични новини от региона. И вместо да кажа дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна, ще кажа, че със сигурност искам да продължим да я пълним."

Преди малко повече от година германският Бундестаг прие декларация за Република Северна Македония, с която похвали "безпрецедентната за региона" готовност на страната да се присъедини към ЕС, която е пример за останалите държави от Западните Балкани. Пример ли е все още Северна Македония за Западните Балкани, г-н Сарацин? 

"За съжаление, надеждите ни за поетия от Скопие ангажимент за промяна на Конституцията на Република Северна Македония не се оправдаха. Тази промяна е основното условие на Съвета на ЕС за предоставянето на преговорната рамка на Скопие. А що се отнася до декларацията на Бундестага - нейната цел беше да изиграе ролята на мост, по който да премине политическото ръководство на Република Северна Македония, показвайки на хората там, че нямат никакви основания да се притесняват за своите идентичност, език и култура. И че Германия е на тяхна страна. Но в същото време беше сигнал и към България, че сме единни в убеждението си, че българското население в Северна Македония ще бъде вписано в Конституцията. 

Според мен този мост беше хубав и стабилен. Но, за съжаление, се оказа, че македонската страна все още не може да мине по него. Надяваме се, че възможностите не са изчерпани и че новото правителство в Скопие ще мине по този мост. То знае, че може да извърви пътя заедно с нас и се надявам, че ще намери начин да го стори."

Имате ли усещането от разговорите Ви в Скопие, че новото правителство там иска да върви по този път?

"В разговорите ни г-н Мицкоски подчерта колко важна за него е евроатлантическата ориентация на Северна Македония - пътят й към Европейския съюз и членството в НАТО. И аз му вярвам. Дали той и неговото правителство наистина са готови да вървят по този път, е рано да се каже. Мисля, че за това правителство трябва да съдим по делата му и то има право да получи този шанс."

И като стана дума за мост - мостове са планирани и по европейския транспортен коридор №8. Но новото правителство в Скопие явно е загубило интерес от реализацията му. Нека припомня - коридор №8 трябва да свърже италианското пристанище Бари и албанското Дуръс със Скопие, София и Черно море. Вместо този коридор новото правителство на Република Северна Македония предпочита да работи за коридор №10 между Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия, Северна Македония и Гърция. Поне това стана ясно от интервю на премиера Християн Мицкоски за телевизия "Телма".

"Не е редно аз, като представител на германското правителство, да давам оценка. По-скоро европейските институции трябва да коментират, защото транспортните коридори в Европа са от компетенцията на Брюксел. В лично качество смятам, че не е в правомощията на една отделна държава да променя европейските приоритети в транспортната политика. Тук става дума за дълъг и сложен процес с много и различни споразумения. По време на моите разговори в София разбрах, че България е озадачена, но и притеснена от тази заявка на Скопие. Изграждането на коридор №8 със сигурност е от стратегическо значение."

• Мицкоски: Проектът за Коридор 8 не може да бъде изпълнен

• Любчо Нешков: В новия състав на македонското правителство има дълбоко антиевропейски фигури

• Весела Чернева: РС Македония трудно ще започне преговори с ЕС

Независимо от различния статут на шестте кандидат-членки от Западните Балкани, всички пречки за еврочленство са все така налице - двустранни конфликти, върховенство на правото, корупция и т.н. Не е ли време ЕС да смени подхода в преговорния процес?

"От години се обсъжда промяна в модела на европейската интеграция. Засега обаче не съм срещнал по-убедителен модел от сега действащия. Струва ми се, че има смисъл да обсъждаме промени само в рамките на модела на разширяване, така че да помогнем при решаването на проблемите, които споменахте, и да направим еврочленството по-атрактивно. Точно в тази посока работи ЕС, и по-конкретно Германия в рамките на Берлинския процес. И ще дам конкретен пример: изграждането на общ пазар на Балканите между страните членки и страните кандидатки за членство в Евросъюза. А иначе, нека кажа така - откакто гледам футбол, се говори за промяна на правилата за засада и за игра с ръка. И въпреки това все още има и засади, и игра с ръка. И с промените на правилата за разширяване е така. Хубаво е, че има дискусия, за да подобрим модела, но не виждам достатъчно добра алтернатива за пълната му смяна."

В този модел ролята на еврокомисаря по разширяването е изключително важна. Какъв наследник на унгареца Вархеи бихте искали да видите в новата Комисия в една променена обстановка след евроизборите и набъбващ брой евроскептици в Страсбург и Брюксел?

"Предполагам, че Вашите слушатели знаят, че съм член на партията на Зелените. Щях да съм много щастлив, ако бяхме постигнали по-добър резултат на европейските избори. Така че при този слаб резултат на Зелените в Германия не е редно член на тази партия да дава съвети на Европейската комисия."

Може би обаче Ви се иска бъдещ разумен президент на Съединените щати, които също имат своя специален пратеник за Западните Балкани?

"Две неща ми е важно да подчертая. Моето лично впечатление от първия мандат на Доналд Тръмп е, че той се опита да раздели европейците. Така че независимо кой ще спечели изборите през ноември ние, европейците, трябва да направим всичко възможно да бъдем единни - както 27-те в ЕС, така и 6-те на Западните Балкани. Ако не успеем да се обединим и да вървим заедно в една посока, на фона на глобалните промени извън американските президентски избори не ни чака нищо добро. А ако Доналд Тръмп спечели вота, просто ще бъде още по-лошо. 

Другото важно нещо е, че всички сценарии за втори мандат на Тръмп, които вече се чертаят, първо трябва да издържат теста на реалността. Т.е. трябва да изчакаме. И вместо да чертаем сценарии и да сочим с пръст Доналд Тръмп, да си вършим нашата работа. В миналото често пъти хора от обкръжението на Тръмп - и съвсем не говоря за Ричард Гренел, специалния пратеник за Западните Балкани - са възприемали лоши европейски идеи, които са нанесли тежки щети. Такъв лош пример е идеята за размяна на територии между Сърбия и Косово. Така че най-добре би било ние, европейците, да не допускаме такива идеи изобщо да се появяват."

В края на миналата седмица не някой друг, а Европейският съюз извади сръбския президент Александър Вучич от забвението и го освети с прожекторите на една силно оспорвана сделка за добив на литий. Тази тъй ценна суровина е основна за производството на батерии, например за електромобили. Германия, за която автомобилостроенето е най-важният стълб на икономиката, е силно заинтересована да си осигури достъп до очакваните 58 хиляди тона литий годишно от в сръбската мина в Ядар. Това количество е достатъчно за производството на един милион елктромобила.

Срещу мината преди няколко години протестираха десетки хиляди сърби, подписали протестна декларация заради опасения за замърсяване на почвата и водата. Съвсем преди сключването на сделката преди седмица сръбският Конституционен съд отмени решение на правителството от януари 2022 г. за отмяна на лиценза на австралийско-британската компания концесионер "Рио Тинто". И на практика даде зелена светлина Вучич да се поздрави с наистина добър икономически удар.

Добра идея ли е споразумението за добив на литий в Сърбия, за чието официално подписване в Белград присъства и германският канцлер Олаф Шолц? Германия вече два пъти пренебрегна демократичните дефицити в Русия и Китай заради икономическите си интереси. Не прави ли сега за трети път същата грешка с автократа Вучич?

"Това е европейски проект, споразумението е между Сърбия и Европейския съюз. В този проект важна роля играят някои германски компании, но не само. Германските компании не само ще използват добивания в Сърбия литий, но и са се ангажирали да съблюдават всички европейски изисквания при добива му - както по отношение на спазването на законите, така и на екологичните норми. А това ще е от полза и за двете страни.

Мисля, че всички са наясно с геополитическата необходимост от добива на тази суровина в Европа. Става дума за европейски суверенитет. В същото време реализацията на този проект задължително трябва да се съобразява с европейското законодателство - както в областта на екологията, така и по отношение на правните норми. В този смисъл напълно разбирам тревогите и подозрителното отношение към този проект."

Накрая на нашия разговор искам да Ви върна към посещението Ви в София, а поводът беше подготовката на срещата на върха на Берлинския процес за сближаване на страните от Западните Балкани, която ще се състои през октомври в Берлин. Каква роля очаквате да играе България като член на ЕС?

"Нека първо споделя, че от влизането в ЕС България постигна значителен напредък в своето развитие. Всяко нещо има своите положителни и отрицателни страни, но мога да споделя с Вас, че според мен в Германия не се оценява достатъчно напредъка на България. Но искам да кажа също, че често от България чуваме съвети към Германия за нашата политика - за двустранните отношения или пък по регионални въпроси - за това, което българите биха искали да чуят от нас или да направим ние.

Берлинският процес дава много добра възможност на България да покаже, че е конструктивен партньор, и че като съсед е силен привърженик и адвокат на Западните Балкани в присъединителния процес. Мисля, че европейската интеграция на региона е от политически и икономически интерес за България. Конкретно имам предвид изграждането на общ регионален пазар например, за което стана дума по-рано. Напълно осъзнавам и е разбираемо, че през последните години България гледа на интеграционния процес през призмата на бъдещо членство на съседна Северна Македония. Но именно тук виждам потенциал България да остане конструктивен партньор в духа на постигнатото преди две години споразумение за начало на преговори със Скопие.

Но и извън тази конкретна тема - според мен пред България има много възможности чрез ангажимента й за европейската интеграция на Западните Балкани да заслужи още по-голямо уважение от страна на останалите страни членки на ЕС."