БСК: 33% от хората, които получават обезщетение след работа в друга страна от ЕС, са от Благоевградско

Половината от хората, които получават обезщетение за безработица след работа в друга държава-членка на Европейския съюз, са регистрирани в четири области на страната – Благоевград, Търговище, Кърджали и Пазарджик – за това алармират от Българската стопанска камара преди предстоящото днес второто четене в социалната парламентарна комисия на проект за промени в Кодекса за социално осигуряване.

• НС прие промени за размера на обезщетенията за безработица

Той беше внесен от ГЕРБ-СДС, и с него се слага край на така наречената „френска безработица“ – схема, която позволява след няколко дни работа в страна-членка на Съюза да се получава максимално обезщетение за безработица у нас. 

В становището си от БСК посочват, че съгласно данни на Националния осигурителен институт за 2023-а година има изразено регионално измерение на хора с обезщетения след работа в друга държава-членка. На първо място е област Благоевград с около 33% от всички получили обезщетения по този ред. Следват област Търговище – малко под 8 на сто, Кърджали и Пазарджик с по малко над 5 процента. 

• Краен срок за предложения по промените в КСО, които да спрат схемата, наречена "френска безработица"

Близо 40% от тези обезщетения касаят краткотрайна заетост. Тази статистика навежда на извода за "организираност" на тези групи лица, се посочва в становището на работодателската организация

Законодателството не следва да създава правни възможности за злоупотреба с права и създаване на неравнопоставеност между безработни, за които са внасяни осигурителни вноски в България, и безработни, за които са внасяни осигуровки в други държави-членки. 

От камарата посочват още, че действащите сега правила допускат срещу принос от няколко дни и осигурителен принос в минимален размер  да се ползват осигурителни права, които биха получавали безработните, които са се осигурявали върху максимален размер на осигурителен доход в продължение на 24 месеца.

Работодателите от години споделят проблеми с достъпа до работна ръка, а несъразмерно високите обезщетения са силен стимул да се отказва сключване на трудов договор, който би прекъснал получаването им. Подобни практики сериозно стимулират "сивия сектор" на пазара на труда.