Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Никола Петров от Рожен: Не можем да обърнем хода на климатичните промени, но можем да се предпазим от бедствия

| Интервю
Директорът на Националната астрономическа обсерватория "Рожен" доцент Никола Петров
Снимка: Александър Райчев

Високите температури през това лято дори в планинската Смолянска област бяха непоносими за родопчани, които са свикнали на прохлада. В най-горещите дни живакът стигна до 38 градуса, но след първия дъжд температурите в курорта Пампорово и високите части паднаха до 12-15 градуса.

Има места, където средните температури се повишават, но и такива, в които или са се запазили от последните 20-30 години, или има понижение на средномесечни, сезонни и средногодишни температури, сочат наблюденията на учените. 

Директорът на Националната астрономическа обсерватория "Рожен" доцент Никола Петров обясни:
"Това, което видяхме и последните дни, не е било нещо, което да не се е случвало - с голямо затопляне. Това, че говорим, че дори в Смолян и в големите ни градове сме отчели температури, които вероятно не сме отчитали досега - да. Но става въпрос за един, два или три градуса повишение, което по някакъв начин бихме могли да обясним с това, че урбанизираните зони, големите градове, където няма толкова силни ветрове, а има все повече постройки, а и нагряването на самите сгради и улици - то е в състояние да повиши тези температури с един, два или три градуса"

"Това, което се случва, например, в нашата обсерватория, мога да кажа със сигурност, че тази година не сме достигали температури, които сме достигали години назад във времето, когато задължително през летните месеци има и 28 градуса, и 29 градуса по Целзий температура. Докато тази година имаме 26-27 градуса в най-горещите дни, но това съвсем не означава, че пък при нас има захлаждане", добави доцентът.

Непоносимите за хората горещини не се усещат във високите гористи и чисти планински места за разлика от по-големите населени места, а дали има разлика в температурите през това лято в сравнение с предходните години ще се разбере след края на месец август.  

Според доцент Никола Петров, човек не може да повлияе глобално на климатичните изменения на Земята, но "може да затрие изобщо живота на Земята, което като че ли всячески се опитва да го направи! Това да се грижим за околната среда е едно, а това да говорим, че въглеродните емисии, диоксиди, водят до глобално климатично изменение на Земята, предизвикано от човека, според мен, не е съвсем вярно".


Дали има някакви изменения при Слънцето, за които обикновените хора не знаят?

"Със сигурност можем да кажем и да твърдим, че Слънцето не е променило своята радиация, своето лъчение, което достига до Земята. Това е абсолютно сигурно!", подчерта доцент Петров, който е специалист по Слънцето:

"Дори напротив - в момента ние се намираме около максимума на слънчева активност, което означава повече на брой слънчеви петна, по-чести слънчеви изригвания, т.е. избухвания, които могат да бъдат и силни, и слаби. Това се повтаря на всеки 11 години. Факт е и че последните три максимума на слънчева активност намаляват с всеки следващ". 

По думите му, няма как да кажем, че Слънцето е виновникът за нашите усещания, включително и когато говорим за климат:
"Тук се намесват не един и два климатични фактора, които могат да окажат влияние върху това, което усещаме и измерваме. Винаги трябва да има натрупване на поне няколко фактора, влияещи върху климата, за да можем да получим някаква по-трайна тенденция било то за една, две, три години или повече години". 

"Една година не е определяща за това накъде можем да вървим със сигурност, но ако така продължават нещата, факт е, че можем да очакваме и да виждаме около нас бързи климатични изменения в рамките на дни. Това са по-скоро метеорологични явления за кратък период от време, които се случват и които могат да доведат наистина до все по-големи бедствия при нас на Земята, в т.ч. и в България ще ги усетим", каза още доцент Петров, както и изтъкна, че:

"Най-много ме притеснява, че ако така продължават всички тези неща на Земята да се случват: на първо място какво ще правим с питейната вода и на второ мяясто какво ще правим, когато и в България дойде някой по-силен ураганен вятър? Защото през последните години забелязваме как това се проявява в Западна Европа, Англия, Франция. Преди години подобни ветрове със скорост 130-150 км/час започнаха да се появяват спорадично за кратко време в Германия, в Чехия, а тази година се появиха и в Словакия, т.е. това нещо приближава и към нас".

Националната астрономическа обсерватория Рожен


Ние не можем да обърнем хода на климатичните изменения, но е добре да помислим как можем да се предпазим от евентуалните бедствия, подчерта доцент Никола Петров.

"Няма как, ние, астрономите, или самите учени да можем да предначертаем тази абсолютна програма за превенция, която да се спазва, но е добре да се вслушваме в нашите колеги за това, че все пак ще ни е необходима вода. Може би сега трябва да започнеме тези геоложки проучвания от къде и как да се сдобиеме с необходимата ни питейна вода, включително за всички земеделци и животновъди, за които това е нещо задължително.

"Трябва да мислим за това и когато строим новите си домове - как точно слагаме керемидите си, дали ги закрепваме правилно? Ами едрите градушки, които започваме да ги забелязваме последните години - те няма да спрат с магическа пръчка. Напротив - в следващите от четири до десет години най-вероятно тези процеси ще се ускорят, т.е. ще станат още по-бурни". 

за кратко време ще наблюдаваме изменения на времето - от студено към топло, от топло към студено или да речем силни ветрове, поройни дъждове, т.е. вече трябваше да ни е светнала лампичката!"

Подробности можете да чуете в материала на Радостина Чернокова за предаването "Чуй лятото" с Мария Петрова и Зорница Близнашка в звуковия файл.

По публикацията работи: Зорница Близнашка и Мария Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Краси Куртев – летният лъч в българската музика

Историята на "Изотопия" в памет на Красимир Куртев от "Акага" чуйте в звуковия файл. Снимки в публикацията: Facebook-страницата на "Акага"

публикувано на 11.01.25 в 15:46

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28

Как да разпишем и постигнем своите "50 цели за 2025" с Анастасия Карнаух

Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..

публикувано на 06.01.25 в 18:43
Интериорният и продуктов дизайнер инж. Лора Денева

Как да поканим у дома Мока Мус, съветва дизайнерът Лора Денева

"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс  Мока Мус  буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..

публикувано на 06.01.25 в 15:33
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..

обновено на 06.01.25 в 09:09

Мануела Панаретова: Нека опитаме да запазим мир и баланс в отношенията

Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..

обновено на 06.01.25 в 07:45
Таня Лий, Джегук Лий и синът им Дамин Лий.

Таня Лий: Нека запазим хубавото си отношение и грижата един за друг

Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..

обновено на 06.01.25 в 05:56