Политическата нестабилност и отлагането не ни подготвят за либерализацията на енергийния пазар.
Това каза пред БНР Теодора Пенева, енергиен експерт на БАН.
"Това е много сериозна реформа, която крие извънредно много рискове. Подготовката включва две части. Едната, която е най-отговорната, е подготовката на защитните механизми - регулациите, разписването на конкретика в съответните наредби. Нещо, което наистина може да се случи за един 6-месечен период. Но другата подготовка, дългосрочната - привеждането на тези механизми в действие. Тази подготовка още не е започнала у нас. Това е сериозният проблем, защото при една либерализацията на енергийния пазар не е достатъчно ние само да имаме разписаните наредби. Все още никой не знае кой ще създаде и ще управлява софтуера", коментира тя.
По думите на Теодора Пенева не е въпросът в това как да се подготвят домакинствата, като ги информират какви ще са цените, как да се защитят, какви договори ще има:
"Информацията е задължителна, но защитата е друга - дългосрочна. Тя включва и техническата подготовка на самите домакинства, а именно - намаляването на сметките за енергия, на големите топлинни загуби, които идват неефективно оборудване, от липса на оборудване с възобновяема енергия. Тези програми изобщо не са задействали в един много по-сериозен мащаб при нас, който да защити високото ниво на енергийна бедност на населението".
Тя припомни, че от Института за икономически изследвания на БАН са посочили важността на това преди либерализацията на пазара "механизмът да поработи поне известен период от време - няколко месеца, за да се види как действа":
"В момента, в който нямаме политическа воля, правителство и ясно поет ангажимент и взети мерки за тези механизми, възможно е да се случи прекалено бързо либерализацията. Да е недомислено и да остави на риск голяма част от домакинствата, защото нивата у нас на енергийна бедност са много високи".
Интервюто на Людмила Железова с Теодора Пенева в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
Европейските лидери се събират на заседание днес и утре в Брюксел, на което ще обсъждат приоритетно повишаването на отбранителните способности на ЕС и продължаващата военна помощ за Украйна. Срещата ще се проведе само ден, след като Комисията оповести Бяла книга за отбраната, в която като основни лостове за набиране на средства са заложени..
За следващата седмица се подготвя национален протест на 12 психиатрични болници пред Министерството на здравеопазването. Те настояват за по-добри условия на труд и 50 на сто повишение на заплатите. В сряда медиците от психиатричните болници протестираха за трети пореден ден с искания и за подобряване на материалната база и определяне на..
Снощи депутатите одобриха окончателно промени, според които от 1 юли лекарствата срещу инфекциозни заболявания ще бъдат безплатни за децата до 7-годишна възраст. Здравната каса ще плаща най-евтините медикаменти. Това означава, че ако са изписани по-скъпи, родителите ще доплащат, поясни, в интервю за БНР председателят на Българския фармацевтичен..
Парламентът трябва да гласува управител на Националната здравноосигурителна каса. Предстои също избор на съдия в Конституционния съд от квотата на Народното събрание. Само един е кандидатът за управител на Здравната каса. Номинацията на доц. д-р Петър Стефановски е внесена от ПГ на ГЕРБ-СДС. Той е бивш зам.-министър на здравеопазването, бил е..
КНСБ подготвя шествие и протест пред сградата на парламента с искане за по-голямо увеличение на заплатите в публичния сектор с бюджета за тази година. В 8 ч. синдикални структури от публичния сектор ще бъдат пред Народното събрание, за да настояват в бюджета да се впише по-сериозен ръст на възнагражденията в редица недофинансирани сфери...
Очаква се Бюджет 2025 година да бъде обсъден по същество и гласуван на второ четене в Народното събрание. До късно снощи текстовете му, които достигат почти 700 страници, бяха докладвани в полупразната пленарна зала. Бюджет 2025 е изчислен с дефицит от 3% от прогнозирания брутен вътрешен продукт. Това формира недостиг от 6,4 милиарда лева...
Измъчването на животни влиза за първи път в Наказателния кодекс в страната ни през 2011 г. Предвиденото наказание тогава е затвор до 3 години. 12 години по-късно горната граница е увеличена с една година. Предложението на правосъдния министър е наказанието за малтретиране и измъчване на животни да стане до 8 години лишаване от свобода, а темата..
Заведения в цялата страна ще затварят днес за по няколко часа в знак на протест срещу на ДДС за бранша на 20 процента. Те настояват да им бъде..
Има координиране за овладяването на българската храна и оттам за контролиране на вота . Това мнение изказа пред БНР бившият заместник-министър на..
Д-р Юлиян Моллов от Силистра, който работи в чужбина, основа фондация на свое име. 40-годишният анестезиолог и специалист по реанимация има амбицията..