На 18 август се навършват 100 години от рождението на една забележителна личност на българското балетно изкуство - Богдан Ковачев - балетист, хореограф, режисьор.
Той създаде ярка авторска хореография - балети, танцови сцени в опери, оперети, мюзикъли, концертни миниатюри на сцените на Софийската и Пловдивската опера, на Държавния музикален театър “Стефан Македонски“, както и в чужбина - творби, които предизвикваха сензации с новаторските си идеи през 60-те и 70-те години на отминалия век. Но днес дали се помнят? Дали има нещо запазено от тези спектакли? Въпроси, на които няма отговор - и те не касаят само творчеството на Богдан Ковачев.
И биографията на Ковачев ни кара да се замислим и да му се възхитим. Роден е в Пловдив през 1924 г. Баща му е музикант, майка му - танцьорка и певица, а децата в семейството са пет. Живеят мизерно. От малък Богдан полага усилия да помага на семейния бюджет. Обича да танцува, но за първи път в живота си вижда балет на 22 години - спектакъл на Софийската опера на „Бахчисарайски фонтан“ от Асафиев. Остава потресен от видяното и решава да стане балетист. Учи пет месеца в балетната школа при Софийската опера. Негова педагожка е Вера Александрова и още там се сблъсква с човешката завист - веднаги му подмятат, че той е твърде нисък, за да стане балетист, че си губи времето.
Ковачев се явява на конкурс за танцьор в Държавния музикален театър и е приет в трупата. За бързото израстване му помага известната балерина Фео Мустакова. По-късно тя споделя: “Богдан Ковачев беше танцьор от голяма класа. В своята сравнително кратка кариера той успя да изиграе няколко шедьовра, с които остави незабравим спомен за своя талант, за творчеството си и за самия себе си.“ Ковачев става солист на трупата, играе централни роли в балетите “Шурале“ от Ярулин, “Дяволиите на Алдар“ от Корчмарьов и др.
Изпратен е на кратка специализация в Москва и Ленинград. Завръща се вдъхновен от новите насоки в балета, а в София научава, че е уволнен и за 24 часа трябва да напусне София - не отговаря на "нормите за висок комунистически морал". Заминава за Пловдив и благодарение на куража на директора на Пловиската опера Крушовенски е назначен за хореограф в театъра. Още първата постановка му носи успех - “Бахчисарайски фонтан“, а втората е сензация - “Дафнис и Хлое“ от Равел - един напълно новаторски спектакъл.
През 1964 е поканен в Софийската опера да постави отново „Дафнис и Хлое“ и той прави нова хореография. Когато вижда спектакъла, видният английски критик и теоретик Арнолд Хаскел отбелязва: “Работата на балетмайстора Богдан Ковачев заслужава най-висока оценка. Той е хореограф, който твори с изключително чувство за стил, художествена мярка и артистичен вкус. “Дафнис и Хлое“ е представление от много голям мащаб.“
И отново Ковачев работи в София - поставя в Операта и в Музикалния театър. Ярка и запомняща се е работата му в балета “Панаир в София“ на Жул Леви - Ковачев е автор и на либретото.
В последните години на живота си той се насочва към българското балетно творчество - поставя „Сребърните пантофки“ на Парашкев Хаджиев, “Хайдушка песен“ от Александър Райчев и последната му работа - „Изворът на Белоногата“ също от Райчев. Изявява се като режисьор - поставя в Музикалния театър “Българи от старо време“, “Цигански барон“ и “Царицата на чардаша“. И когато най-после през 1978 г. му предлагат поста главен балетмайстор на Софийската опера, на първото заседание на художествения съвет на театъра той получава инфаркт и умира - на 7 ноември, само на 54 години.
В интервю, което се пази в Златния фонд на БНР, оперетната артистка Мариана Коцева разказва спомени за Богдан Ковачев и за негови постановки. Чуйте в звуковия файл.
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална..
"Фактът, че се приеха три от законопроектите с идеята да се намери общо решение за откриване на начин да се постигнат въпросните заплати, които се..
През 2020 г. протестът беше граждански, сега е политически ! Това мнение изказа пред БНР адвокат Николай Хаджигенов от "Ние идваме", част от т.нар...