Роза Николова и "Смъртта на времето": Когато търсим изход в лабиринтите на времето

"Смъртта на времето, или 300 грама минало. Френска сюита, тоналност ми минор" (2024, изд. Златно ключе) е своеобразно продължение на книгата "Когато времето беше безсмъртно", излязла през 2018 година.  

"Защо това заглавие ли? - винаги съм обичала тази музика, предкласическата, барока, винаги съм се откривала в тази музиката, особено френската сюита, и си казах, че така е разпределен и моят живот - в такива части и аз така ще напиша новата си книга, допълни Роза Николова.

Книгата "Смъртта на времето" (2024) е втората книга на Роза Николова. И тази ѝ книга носи автобиографичен характер и също така е решена необичайно. Първата е построена от малки фрагменти, обединени като театрално представление в седем действия, епилог и две интермедии.

"Смъртта на времето" има още по-необичайна форма – съдържанието е в частите на френска сюита: Пасакалия, Куранта, Жига и рондо I, Жига и рондо II, Птиците си спомнят, Ритурнел, Ригодон I и II, Рондо и Ехо. Дори отделните фрагменти са с обозначена динамика на изпълнение.

Книгата може да се обобщи с една дума – Носталгия. Едно вечно завръщане. Тъга по изгубения Рай. С няколко щриха Роза рисува картини, образи. 

Книгите ѝ се отличават с богат, музикален, поетичен език – фин и нежен, едва докосващи, думите съживяват цял един свят, в който живеят мечтата, сънят и споменът. 

За книгите на Роза Николова литературният критик Георги Цанков казва: "Когато чете, човек има чувството, че е попаднал в красива приказка. Роза майсторски вае образи, изпълва ги с настроение. Актрисата с признание на четири континента разкрива пред нас душата си и го прави по неповторим начин". 

Своеобразен, само неин, лесно различим поетичен език има Роза Николова, мелодичен, музикален. Неуловимото време улавя Роза в книгите си, където живеят всички и всичко, безсмъртни, не загубили се. В книгите ѝ живее безсмъртното време.

"Аз не вярвам в линейното време - споделя тя в едно от своите интервюта - Всичко го има, не се е загубило, само не го виждаме, пътя за там сме забравили". 

Смъртта на времето всъщност е Безсмъртното време, Вечността. Неслучайно книгата започва с думите от Откровение (10:6) "И Ангелът се закле в живия Бог, че не ще има вече време..." Картините в книгата са на художника Диляна Николова. Диляна Николова е сестра на авторката. В картините съжителстват, както в цялото ѝ творчество, измисленото и реалното, тъжното и смешното, логичното и абсурдното.

"От приказното небе винаги си има някакви знаци. Като перце, което се появява от някъде, без да знаеш откъде, дали от приказното небе, където отиват поетите и героите...

В по-тъжни или по-важни дни за мен се появява едно перце, то се върти, върти, така както ме изразява този Арлекин, който се разсипва в безкрайността, толкова е разкошен, бях сигурна, че това искам да е е корицата на книгата ми, нищо, че ме разубеждаваха...

Тази картина казва всичко, което искам да кажа...Смъртта на времето е всъщност безсмъртието за мен, сподели още писателката Николова. Липсата на време е това всъщност - безсмъртието...

Роза Николова е актриса и режисьор, театрален педагог, една от създателите на Малък куклен театър "Слон" (името им е дадено от Радой Ралин), носителка е на награди от държави от четири континента. Роза Николова е родена в град София. Възпитаник на ВИТИЗ "Кръстю Сарафов". 

Ще чуете и запис от Златен фонд: Николай Вълчинов (брат на гостенката), писател ("Сезонът на канарчетата", "Всичко е Колизеум!"…), сценарист, актьор, режисьор, музикант.

Още по темата слушайте в звуковия файл.