1077,65 лева вместо досегашните 933 трябва да бъде минималната работна заплата за страната за 2025 година. Това сочат сметките на КНСБ, с които "Хоризонт" разполага.
От синдиката припомниха, че до 1 септември е законовият срок, в който социалният министър Ивайло Иванов трябва да подготви правителственото постановление, в което да се запише новият размер.
Междувременно, от Института за пазарна икономика се обявиха за промени в механизма за определяне на минималната заплата с аргумента, че има големи регионални и отраслови различия в съотношението между нея и средната заплата.
Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година. Тя е 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
Всички необходими за сметките данни вече бяха оповестени от Националния статистически институт.
От КНСБ уточниха, че тъй като 1 септември е неделя, е възможно новият размер на най-ниското възнаграждение да стане ясен още на 30 август в петък. В анализ на Института за пазарна икономика се посочва, че прилагането на новия механизъм фиксира минималната заплата за 2024 г. на 933 лв., което доведе до увеличение от 153 лв. за една година – най-голямото увеличение през последните 25 години. Сметките на експертите в Института също показват сумата 1077 лева за догодина или 144 лева повече спрямо сегашния размер.
Анализът сочи, че ръстът на годишна база е по-малък – 20% за 2024 г. и 13% за 2025 г., което отговаря както на забавянето на ръста на средните заплати и успокояването на възходящата динамика на пазара на труда, така и на по-бавния общ икономически растеж.
От Института подчертават, че големите отраслови и регионални различия в условията на пазара на труда изискват да се мисли в посока на въвеждане на диференциация, която да не позволи на минималната заплата, цитирам, с агресивния си ръст да се превърне в прекалено голяма бариера. За новините: Мария Костова
Гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас обяви, че страната му създава противоракетен щит в Егейско море и модернизира флота. Активна роля се определя на новите френски фрегати, както и на съществунащите подводници и ракетни катери. В същото време започва интеграцията с Центъра за отбранителни иновации на военноморските сили на САЩ..
Украинският президент Володимир Зеленски съобщи в социалните мрежи, че страната му е получила още изтребители Ф-16 от Дания. Това е втората група от тези бойни самолети, които Копенхаген предоставя на Киев. Според Зеленски това е "пример за лидерство", който отличава Дания.
Върви ли към края си полувековното кърваво управление на династията Асад? Този въпрос си задават всички наблюдатели на събитията в Сирия последните десетина дни. На 30 ноември - миналата събота - бунтовниците от Идлиб овладяха напълно Алепо - най-значимия град на Сирия след Дамаск. Пет дни по-късно, на 4 декември, в техни ръце падна Хама...
Въпросът с гаранциите за сигурност е най-мъглявият. Когато говорим за примирие или край на войната, за да има мир, а не замразен конфликт, трябва да има т.нар. гаранции за сигурност. Най-логичното са някакъв тип мироопазващи сили – части, които да бъдат разположени по линията на съприкосновение и тези части вероятно трябва да бъдат..
"Гневът към политическата класа във Франция расте. Всички коалиции, които се сформират, са срещу някого. На хоризонта не се вижда никаква възможност за политически компромис". Това обясни в предаването "Събота 150" Юлия Талева, кореспондент на БНР във Франция. След оставката на френското правителство: Очаква се среща на Макрон с Франсоа..
Грузия се тресе вече десети ден от нова мощна вълна от протести - трета поред през тази година - заради обявеното от премиера Иракли Кобахидзе решение да замрази евроинтеграцията на страната за 4 години. Десетки хиляди излизат всяка вечер пред парламента в Тбилиси. Демонстрации има и в други градове, включително Батуми и Кутаиси. Стотици са..
"Джорджеску ще дойде и ще си отиде, но тази вълна на събуждане на националистите ще остане. В румънското общество кипи желание за промяна ". Това обясни в предаването "Събота 150" Лъчезар Вълев, специален пратеник на БНР за парламентарните избори в Румъния. "Има обаче сериозна конкуренция между националистическите лидери и партии в Румъния...
Рибата предлагана в магазините в област Монтана е качествена и с доказан произход. Традиционният жив шаран за Никулден се търгува по 11 лева..
Един от субектите в рамките на НС иска спешни избори – ДПС НН, нашето разбиране е, че изборите не трябва да станат при тези условия и с тези хора,..
" Ударът върху парламентарната демокрация вече е нанесен ". Това мнение изказа пред БНР политологът проф. Тодор Галунов, след избора на доц. Наталия..