Отзвук в САЩ по темата с ЛГБТ пропагандата у нас. Сънародници коментират

Лилия Хаджииванова е помощник-директор на Центъра по сексуално и полово право в Колумбийския университет в Ню Йорк, а Жасмина Тачева - главен асистент в Училището по информационни изследвания към Сиракюзкия университет в щата Ню Йорк. Двете с тревога следят с тревога случващото се в България.

"Миналото лято всъщност бележеше доста напредък, поне в правна насока за правата на куиър и транс хората в България и мислех, че ще продължим все в същата прогресивна насока", посочва Жасмина. "Но този закон ме убеди, че в крайна сметка историята, противно на това, което сме свикнали да мислим, далеч не се движи по права линия напред."

Лилия изпитва подобни емоции: "Гняв, защото този закон произлиза изцяло от невежество и от злоба. Мъка, защото знам, че ще навреди не само на ЛГБТИ ученици и учители, но и на образованието като цяло в България. И безпокойство, защото този закон е признак на опасния път, който България е поела."

В деня, в който президентът Румен Радев се подписа под промените в закона, Лилия се включва в протест пред българското консулство в Ню Йорк. Сред дошлите е имало и хора, които са написали писма до български и европейски институции. Целта на протеста: "Да изразим гласа си, да покажем, че заслужаваме същите равни права и достойнство като всички българи и ще продължаваме да оказваме натиск, където можем, и няма да мълчим".

Опонентите на промените Закона за предучилищното и училищното образование са разтревожени от формулировката в закона - за "извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и или определяне на полова идентичност, различна от биологичната". Най-гласовитият  застъпник на промените е лидерът на "Възраждане“ Костадин Костадинов. По думите му, целта е да се "ликвидира" една "античовешка идеология". Застъпниците на закона твърдят още, че в страната има вълна от "джендър идеология", която трябва да бъде спряна.

Лилия не смята, че подобна заплаха съществува:

"Хората не стават хомосексуални ей така, защото някой им е казал колко е хубаво. Ако това беше така, то тогава обратната логика също трябва да е валидна. Аз израснах в хомофобска среда, както повечето българи. В същото време не познавах гей хора в България, рядко виждах такива герои по филмите и ако ги виждах, обикновено бяха карикатури на гей хора. По тази логика аз не би трябвало да бъда бисексуална. Как така тогава аз се оказах такава, каквато съм?"

"Куиър животът и транс животът по земите ни винаги го е имало и винаги ще има. Те не са някакъв западен импорт, както се опитват да ни убедят и затова съм голям противник на самото твърдение, че това е един вид нетрадиционна сексуалност. Но този етикет я превръща не само в нещо, което е противно или непознато за българските традиции. Превръща хомосексуалните хора, транс хората, куиър хората като цяло в нещо, което не е част от традицията ни, което хич не е така", допълва Жасмина. Тя е част от онлайн проекта Queer Sofia, който изследва queer и транс историята в България.

"Този проект започна като една кампания за набиране на средства за поставянето на паметна плоча на мястото, където е бил домът на световноизвестната българска певица Христина Морфова, която прекарва там дълги години с партньорката си Людмила Прокопова. Фондация "Действие" ни помогна с проекта и оттам. Всъщност в работата си с тях установихме, че това е само една история от буквално дузини такива.“

Лилия и Жасмина смятат, че средата в България благоприятства предизборни трикове на крайно десни партии, които изключват показването на хуманността на ЛГБТИ обществото и за сметка на това без доказателства представят го представят като група от извратени хора, които покваряват децата.

"Независимо дали сме ЛГБТИ, роми и хора с увреждания, жени и деца, всички имаме еднакви цели и те са да живеем с равноправие и достойнство. И не само, че имаме тези цели, ние заслужаваме тези неща", настоява Лилия.

В дискурса по темата със спорните промени в България, критикувани от правозащитни организации, бяха направени паралели и със сходни законодателства в САЩ, особено със закон, наречен от противниците му "Не казвай думата "гей". Зад това законодателство застана губернаторът на Флорида Рон ДеСантис.

Първоначално законът във Флорида, който е озаглавен Правата на родителите в образованието (Parental Rights in Education), забрани изцяло да се говори за куиър и транс теми. ДеСантис обяви, че законът ще елиминира индоктринирането с лява идеология, но последва атака в съда.

Критиците на закона посочваха, че неясната му формулировка е довела до най-разнообразни интерпретации – на места знамена с цветовете на дъгата са били забранени, учители са били посъветвани да премахнат снимки на свои семейства, ако са показвали еднополови връзки. "Вашингтон поуст" писа, че поне в едно училище уроците против тормоз са били свалени, защото в някои от сценариите е имало гей студенти.

През март при съдебния спор бе постигнато споразумение, според което законът остава в сила, но се налагат промени. Това, което остава в закона, е забраната за преподаване по теми за сексуалната ориентация и полова идентичност. Но в същото време има указания, с които се позволяват на учителите открити дискусии за сексуални теми и такива за полова идентичност.

Развитието бе прието положително от правозащитни организации, защото преди промяната ученици, учители и семейства бяха под  забрана да говорят за личния си живот или половинките си от същия пол. ДеСантис също обяви победа и каза, че законът е бил умишлено погрешно интерпретиран. За ДеСантис този закон цели да направи образователната система по-прозрачна за родителите. 

По данни на Американския съюз за граждански свободи от края на юни в страната има 527 закони, свързани с ЛГБТИ обществото. Тези закони са в различни стадии – 44 от тях са приети, а 340 са били атакувани успешно в съда, тоест в голямата си част подобни закони не успяват.

Жасмина вижда положителен знак и в България:

"Има все пак лъч надежда с това, че покрай проекти като нашия и много други сходни проекти виждам, че се надига една куиър и транс мобилизация. Наблюдаваме политическо пробуждане, особено у младите хора в България. Надежда има и ако не нещо друго, този закон в свой собствен ущърб събужда един великан в лицето на куиър и транс общността в България."

Както за Жасмина, така и за Лилия положителният изход от случващото се може да се окаже ключов за връщането им в родината.

"Неведнъж ми е минавала през главата мисълта да се върна, защото знам, че има много какво да се направи, особено с оглед на куиър и транс общността в България. Но просто закони като този буквално ме карат да се замисля дали изобщо това е правилното решение - да се върна, защото точно езикът на омразата като този, който проповядва този закон, бяха сред главните причини да замина", твърди Жасмина.

"Истината е, че ако в България беше по-различно, може би щях да се върна. Затова ми пука, защото това не се отнася само до мен. Това се отнася не само до ЛГБТ хората в България, а въобще към общността ни", допълва Лилия, чиито родители късат връзка с нея след като тя казва, че ще сключи брак с жена.

"Израснах, смятайки, че съм хетеросексуална. Имах само момчета гаджета и когато бях на 21 години, бях студентка в Англия, се влюбих в жена за първи път. Това беше най голяма изненада за мен и се започна един процес на себепознание. Когато им споменах, че имам приятелка за първи път, не го приеха добре", спомня си тя.

Майката на Лилия спира да ѝ говори за няколко месеца, а баща ѝ смята, че това е само период и в крайна сметка тя ще се окаже с мъж. Следва раздяла с приятелката и прекъсване на общуването с родителите относно личния живот от притеснение, че подобни разговори могат да развалят още повече отношенията им. След Англия семейството се мести на Западния бряг в Съединените щати, в Лос Анджелис. Постепенно темата за куиър и транс правата се връща.

"Един ден майка ми направо ме попита коя дума започва с Б, когато е в ЛГБТ. И аз казах "думата е бисексуален, каквато съм и аз". И нейната реакция беше "Ъх!", реагира буквално с отвращение. В същото време се опитвах да излизам само с мъже, защото знаех, че това ще направи живота ми по-лесен както за семейството, така и въобще в обществото. Но не се получаваше и с времето разбрах, че макар да чувствам сексуално привличане към всякакви хора - романтично и емоционално, най-вече съм привлечена към жени и към хора, които са небинарни. Когато срещнах приятелката си, която впоследствие ми стана съпруга и споделих на нашите, те ми поставиха ултиматум, казаха: или скъсаш с нея, или повече не искаме да те видим или чуем и повече няма да бъдеш наша дъщеря".

Тогава Лилия вече живее в Ню Йорк и по време на гостуване прави опит да запази връзката със своите родители.

"Аз им казах: обичам ви, но не мога да приема този ултиматум, не мога да се преструвам, че съм хетеросексуална и така да намеря някой мъж просто защото на вас така ви харесва". И дори попитах: искате ли да се върнем към предишната ни ситуация, където просто не говорехме за моя личен живот? Баща ми каза: не, сега като знам, че си с жена, че живееш с нея, че искаш да имаш семейство с нея, просто за мен не е вариант". Казаха ми, че се срамуват от мен. Майка ми смята, че съм извратена и си тръгнах."

Това се случва през 2019 г.  - моментът, в който Лилия се вижда за последен път с баща си.

"С майка ми се видях няколко пъти и всеки път беше адски неприятно, защото всеки път тя ме гледаше от горе до долу с отвращение. Последния път, в който видях майка ми, не се бяхме виждали мисля 2 години, може би първата реакция беше: ти защо си толкова дебела? След което ми наговори разни конспирации за коронавируса, за ваксините и аз не знаех повече какво да кажа, защото просто изпитвах такава огромна мъка, че не сме се виждали. Не сме си говорили с години и това е единственото, което имаш да ми кажеш. Не можеш да ми кажеш, че ме обичаш, че ти липсвам и да ме питаш как съм, как е животът ми, къде живея, с какво се занимавам, какви са мечтите ми, какви са успехите ми. Нямаше такъв разговор и си тръгнах. Впоследствие бях пак в Лос Анджелис, ходя там всяка година да се виждам с баба ми, която в интерес на истината ме подкрепя, а на 86 години. Може би и тя ми каза: виж какво, Лиленце, не мога да кажа, че те разбирам, но винаги ще те обичам и ти винаги ще бъдеш моя внучка. За мен това е достатъчно. Само това исках от моите родители. Не очаквам от тях да ме разберат. Не очаквам от много българи да разберат ЛГБТИ общността, но очакваме уважение и в случая на семейството ни - любов."

Същевременно Лилия успява да открие позитивна страна на прекъснатата си връзка с най-близките.

"Прекарах години в криене, в срам и това просто ме ядеше отвътре - че душата ми постепенно умира. И колкото и да болеше и да продължава да боли, че моите родители се отказаха от мен, че вече нямаме връзка, а аз съм единствената им дъщеря, въпреки това, оттогава, откакто получих тази свобода, свобода от критиките им, свобода от срама им, оттогава животът ми само се е подобрил и аз харесвам коя съм."

Снимки: Личен архив

Забележка: Лилия Хаджииванова е учила в Ловбъро. В аудио файла вместо Ловбъро е записано "Лондон".