Струва ми се, че пианистката Злата Чочиева няма все още български фен клуб – името ѝ не е познато по нашите ширини, затова бих започнала с акценти от нейната биография:
Родена е в Москва, но има осетински корени – името Злата дори звучи много по нашенски и тя твърди, че често я питат има ли нещо балканско в кръвта ѝ. Сяда на пианото на 4, а на 8 вече дебютира като солистка на оркестър. Приемат я да учи в школата за надарени деца към Московската консерватория и докрая, наред с другите учители, неин ментор е големият пианист и диригент Михаил Плетньов. По думите ѝ, той я е накарал да преобърне мисленето си както за музиката, така и за целите на един артист по пътя към голямата сцена.
След това Злата Чочиева се насочва към Европа. Концертната си диплома получава в залцбургския Моцартеум, където после нейният професор Жак Рувие я кани за асистент, така че тя започва отрано и педагогическа дейност. Славата ѝ нараства, когато идват поканите от реномирани оркестри и важни фестивали, като Международния фестивал на пианото в Маями, клавирния фестивал „Гилмор“ – Масачузец, „Проекта Марта Аргерич“ в рамките на фестивала в Люцерн и Берлинския клавирен фестивал.
От есента на 2019 г. Злата Чочиева живее в Берлин, а година преди това тя и Миша Дачич основават международен фестивал в имението Ивановка, където се намира най-големият музей, посветен на Сергей Рахманинов.
Тази година, в 16-ото издание на международния конкурс за пианисти „Геза Анда“, Злата Чочиева беше част от журито и на предварителните кръгове, и на финалите в Цюрих.
За предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" тя сподели:
„За втори път съм част от този конкурс и за мен е изключително вълнуващо да съм член на журито, защото предишния път нивото на участниците беше впечатляващо, но тази година сякаш е още по-високо. Всички свирят фантастично. Може би знаете, че имахме 170 кандидатури – голям брой – от които избрахме в предварителния тур 42-ма. Така че нивото се вдига все по-високо и по-високо, което не е за вярване, но е така. Благодарна съм на всички участници в конкурса „Геза Анда“, че споделиха с нас своето красиво изкуство – всеки от тях е уникален и са толкова трудолюбиви. Много е трудно да се подготви тази огромна програма – това са 6-7 часа музика. При това го правят на много високо ниво и с голям ентусиазъм, и с цялата си любов към музиката, което изисква много кураж.
Заслужават нашите адмирации, защото е трудно да излезеш на сцената и да покажеш най-добрите си качества за само половин или един час. Наистина е тежко – може да имаш лош ден, може да не обичаш да свириш сутрин рано – разбирате ли, толкова много са факторите. И все пак, начинът по който всички участници се опитват да преборят стреса, проблемите, които може да имат през този точно ден, е забележителен. Много смело подхождат. А като артист, като концертиращ пианист, аз разбирам напълно какво чувстват, през какво преминават, затова изпитвам голямо уважение към всеки един от тях – заслужават да постигнат много в кариерата си. Да не забравяме, че на конкурс е въпрос и на късмет понякога.“
Като изпълнител на елитно ниво, смятате ли, че конкурсите помагат за развитието на една артистична кариера? Често самите музиканти са раздвоени – едни смятат това за „необходимото зло“, а други – за абсолютно вредна практика, защото, както често чуваме, "Състезанията са за коне, а не за музиканти".
„Зависи. Всеки си има неговата история – това е индивидуален път, по който поемаме и, реално погледнато, може да бъде много полезно. Не ми се иска да пренебрегвам факта, че конкурсите могат да изиграят голяма роля в откриването на много великолепни таланти, както и да подкрепят кариерата им, а защо не и да помогнат тя да започне. Мисля, че конкурсът „Геза Анда“ в Цюрих е един от малкото, който подпомага изключително много младите пианисти да изградят началото на артистичната си кариера.
И дори млади изпълнители, като например Гиорги Гигашвили, който в предишното издание не достигна до финала, и все пак, на база на показаното от него на полуфинала Фондация „Геза Анда“ избра да му даде специалната си награда, да го подкрепя и менажира за следващите три години, и сега кариерата му разцъфтява по най-добрия начин. Това е ценно. Всеки заслужава, както вече казах, и не само носителите на първите три награди, но и тези млади пианисти, които са направили впечатление със запомнящо се артистично присъствие. Смятам, че това е рядкост, характерна за конкурса „Геза Анда“, която го прави забележителен.“
Попитах Злата Чочиева, както и всички останали прочути пианисти - членове на журито в Цюрих, кое е качеството, което според нея ще спечели състезанието през 2024 г.
„Знаете ли, трудно ми е да отговоря. Защото понякога е въпрос на репертоар – тук той е толкова разнороден, че самата аз често променям списъка с фаворитите си. Един свири отлично Бетовен, но не е чак толкова навътре в други автори, друг – обратно. За мен, в крайна сметка, е важно артистът да се откроява, да има собствен облик в изкуството и да е убедителен, когато го показва. Или дори той самият да бъде убеден. Ние не сме само музиканти, ние сме артисти – трябва да имаме връзка с публиката, да споделяме нашето изкуство с нея. Това е много важно! И това, като че ли, не се учи в училище. Учиш се на сцената. Затова обичам да казвам, че именно сцената е един от най-важните учители в живота на музиканта. Тя те кара да се чувстваш освободен – така би трябвало да бъде.
Аз пожелавам на всички кандидати в конкурсите да чувстват сцената, а не състезанието помежду си. Най-важното е да осъзнаваш, че е привилегия да си във връзка с музиката, когато си на голямата сцена, защото е пространство, в което можеш да изразиш себе си – да бъдеш себе си, всъщност. Това е щастие и радост! Дори и да си на конкурс, ако си с тази нагласа и преодолееш тежестта на състезателната атмосфера, ако се опиташ да бъдеш артист и да почувстваш радостта от това да си на сцената, това е много привлекателно и дори ние, членовете на журито, го усещаме и оценяваме, макар да сме професионалисти, така да се каже, и трябва да следваме дълбоките критерии, които не винаги са ясни за публиката – а не е и нужно. Ярката индивидуалност и изразяване в крайна сметка имат голямо значение, защото носителите на награди ще преследват кариера по световните сцени, затова е важно ние сега да изберем онези, които са готови за нея.“
Злата Чочиева, член на журито на един от най-престижните клавирни конкурси в света – „Геза Анда“ в Цюрих - е пианистка с успешна международна кариера и има прелестна колекция от компактдискове, а през октомври очакваме първия ѝ албум с оркестър. Веднага прави впечатление нетрадиционния подход на изпълнителката към съставянето на програмите и търсенето на малко познати произведения и автори.
Цялото интервю със Злата Чочиева чуйте в звуковия файл.
На 20 октомври талантливият виртуозен пианист Мартин Иванов отбеляза творчески юбилей с концерт матине под надслов „30 години на сцена“. Събитието се проведе под формата на самостоятелен клавирен рецитал в Ehrbarsaal в центъра на Виена. Тази красива, построена през 1877 г. концертна зала е известна сред музикантите по света със своята..
В галерия "Нова" на Националната художествена гимназия "Димитър Добрович" Сливен генералният директор на БНР Милен Митев откри изложбата от националния конкурс за ученици от училищата по изкуствата "По стъпките на Сирак Скитник 2024." Конкурсът се организира от БНР и НХГ "Димитър Добрович", с подкрепата на Министерството на културата , Община..
В Деня на народните будители се отдава почит на българските просветители, книжовници и революционери от Възраждането, водили народа ни към просвета и свобода. Тяхната дейност създава в съзнанието ни ценности, които са важни и днес, като образованието и културата . Стъпили на богато духовно минало, съвременниците намират смисълът в идеалите,..
На фона на политическия театър, в който всеки иска да вземе главната роля, в Благоевград днес започва Балкански театрален фестивал, който ще продължи до 7 ноември. Домакините от Драматичен театър "Никола Вапцаров" са направили изключително качествена селекция, като по време на фестивала ще се проведе и традиционната режисьорска борса. Тази година..
Деян Ангелов гостува в рубриката "Магията на театъра" . " Раздавай себе си и ще се чувстваш удовлетворен само от това, че се раздаваш" - т ова са думи на актьора от Народния театър Деян Ангелов. Той е братът близнак на актьора Дарин Ангелов , който също е гостувал преди много години в предаването. Атрактивна и провокативна Нощ на..
В днешно време имаме нужда от будители повече от всякога. Това заяви пред БНР издателят Соня Хачикян. Издателят Соня Хачикян за „Мадмоазел Айфел и кулата на любовта“ Благодарение на издателя Соня Хачикян българските читатели могат да прочетат книгите на Сара Нович "Добре познати са личностите от нашето минало, които сме нарекли народни..
153 години назад, в далечната 1871-ва в Букурещ, Румъния, излиза от печат сатиричната пиеса на Добри Войников "Криворазбраната цивилизация". В нея авторът е уловил онези черти от народопсихологията, които приемат безкритично чуждите модни образци и умело осмива стремежът на възрожденския българин да се идентифицира с тях...
Мисля, че обществеността е наясно, че този проблем, който е създаден от началото на лятото с разцепването на ДПС, вече не е вътрешнопартиен, а на..
Партиите не искат да изпратят изборните резултати в Конституционния съд, защото така ще намалят мандатите си. Това заяви в интервю за БНР лидерът на..
Ще продължи да има избори до дупка , прогнозира пред БНР бившият депутат и конституционен съдия Георги Марков. " Всичките симптоми на политическа и..